Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 13.11.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 296/2024
Вид
Решение № 113
Подписан
13.11.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Емил Димитров Стоев, Светлана Кънчева Чолакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Разград, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. И. в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243300600296 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 48/06.08.2024 г. по нох дело № 698/2024 г. РС-Разград признал подсъдимия Д. Д. С. за виновен в това, че:

1. На 10.04.2024г в село Стражец, обл. Разград управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Голф“ с рег.

№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,46 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 600 лева, а на основание чл. 343б, ал. 5 от НК осъдил подсъдимия С. да заплати в полза на държавата сумата 2500 лева, представляваща равностойността на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ ***.

2. На 10.04.2024 г. в село Стражец, обл. Разград противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Голф“, с рег. № *** на стойност 2500 лева, от владението на П. Б. А. от с. с., без негово съгласие с намерение да го ползва, като последвала повреда на превозното средство изразяваща се в причинени материални щети в общ размер 1026,40 лева и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,46 на хиляда – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и т. 2 , предл. 1 вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за 1 срок от пет години и шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание лишаване от свобода в размер на пет години и шест месеца, което, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с 1/3 до размера на три години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо заведение определено по съответния ред при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимия С. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед по ЗМВР, както и времето на задържане с Постановление на прокурор и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът присъединил към така определеното наказание и наказанието глоба в размер на 600 лева, както и да заплати в полза на държавата сумата от 2500 лева, представляваща равностойността на лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Голф“ с рег.

№ ***.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия С. да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата 671,76 лева, представляваща разноски на досъдебното производство.

Недоволен подсъдимият С. обжалва присъдата чрез служебния защитник мл. адвокат С. Илиев в частта досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Във въззивната жалба се излагат съображения за несъобразен със съдебната практика размер на наложеното наказание лишаване от свобода, без наличието на специфични причини за това. Изтъква се, че подсъдимият извършил деянието под въздействието на алкохол, изразил съжаление за действията си и не би повторил извършеното. От въззиваната инстанция се иска да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода от три години и осем месеца на една година и шест месеца.

Преписи от въззивния протест и допълнението към него, както и от въззивната жалба са връчени на насрещните страни. В предоставения за това срок, писмени възражения против въззивния протест и против въззивната жалба не са постъпили.

С въззивния протест и с въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание служебния защитника на подсъдимия С. мл. адв.

И. подържа въззивната жалба на същите основания и със същото искане.

В лично изявление подсъдимия С. подържа становището на служебния защитник.

Участващия по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за основателна, поради което предлага атакуваната присъда да бъде потвръдена, като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимия Д. Д. С. заявява, че искат няма какво да каже.

2

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършена служебна проверка изцяло на атакуваната присъда намира, че същата е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във въззивното производство, което налага нейната отмяна и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав.

Присъда е постановена при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 3 т. 1 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от НПК, съдът, след изслушване последната дума на подсъдимия, се оттегля на тайно съвещание за да постанови присъдата.

Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК присъдата се изготвя в ЕИСС и се обявява от председателя на съдебния състав незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на съдебния състав. В случая съдебния състав се състои от съдия и двама съдебни заседатели.

Съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в протокола за съдебното заседание се вписва обявяването на присъдата по съответния ред, като председателя на съдебния състав разяснява на страните реда и срока за нейното обжалване.

В настоящия случай е допуснато нарушение на горните правила.

Доколкото протоколите от проведените съдебни заседания имат характер на доказателствено средство за извършените действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства, то видно от изготвения по делото протокол № 390/06.08.2024 г., след изслушване последната дума на подсъдимия, съдът се оттеглил на тайно съвещание като обявил, че ще се произнесе с присъда в 15:00 часа. След това в същия протокол е отразено, че след проведено тайно съвещание в 15:14 часа съдът обявил присъдата си.

При внимателния прочит на присъдата се установява, че същата е подписана от председателя на съдебния състав с КЕП на 06.08.2024 г. в 15:52:29 часа. Съдебният заседател С.Х. подписал присъдата с КЕП на 06.08.2024 г. в 15:36:17 часа, а съдебният заседател С.С. подписала присъдата с КЕП на 06.08.2024 г. в 15:37:17 часа.

При тези обстоятелства в 15:14 часа на 06.08.2024 г. съдът е обявил присъда, която не е била изготвена и подписана по предвидения в НПК ред.

По същество това се приравнява на липса на присъда към момента, в който е посочено, че тя е обявена и представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което е и абсолютно основание за отмяна на присъдата, защото е ограничило правата на подсъдимия и на прокурора тъй като делото е приключило в с. з. на 06.08.2024 г. с неподписана присъда. По този начин не става ясно какво е било съдържанието на присъдата към момента, за който е посочено, че тя е обявена – 06.08.2024 г. в 15:14 часа.

3

Приложеният по делото писмен акт, озаглавен присъда, подписан с мастилен подпис от съдебния състав, не дава основание да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 310 НПК, относно изготвяне и обявяване на присъдата.

За пълнота на изложението, макар и да не представлява съществено процесуално нарушение, следва да се отбележи, че в протокол от 06.08.2024 г. не се съдържа разяснението по чл. 311, ал. 1, т. 7 от НПК.

Допуснатото процесуално нарушение от първостепенния съд води до невъзможност на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания съдебен акт в рамките на правомощията си. Касае се за съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними в хода на въззивното производство, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото.

Предвид резултата от настоящото производство, обсъждането по същество на изложените от жалбоподателя доводи се явява безпредметно.

Съобразявайки изложеното въззивния съд прие, че обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 334, т. 1 във вр. с чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК.

Воден от горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 48/06.08.2024 г., постановена по нох дело № 20233330200392, по описа за 2024 г. на Районен съд - Разград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4