Решение № 18941 от 21.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18941 гр. София, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110128490 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „***, с която са предявени срещу ответника Р.

Р. Л. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 991,89 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. *** аб. № ***, сумата от 41 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 171,84 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 08.12.2022г. и сумата от 9,49 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 08.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 70263/2022г. на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собствениц на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 70263/2022г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на която ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва доставката на топлинна енергия до топлоснабдения имот и правилността на нейното измерване. Оспорва представените изравнителни сметки и данъчни фактури като документи, изходящи от ищеца, които нямат доказателствена сила. Счита, че не е ясно кога са били монтирани уредите на ФДР и на базата на кои показатели са начислени прогнозни вноски. Оспорва извършеното дялово разпределение поради неяснота относно изпълнението на задълженията на ФДР. Прави евентуално възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач „*** (с предишно наименование и правно-организационна форма „***“ ООД) не взема становище по същество на делото, представя изискани документи във връзка с извършване на дяловото разпределение за имота.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че съгласно договор за покупко-продажба, ответникът Р. Р. Л. е придобил собствеността на следния недвижим имот – апартамент № 11, находящ се в гр. ***, за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния топлоснабден имот на същия адрес с аб. № ***.

Установява се, че за имота е открита служебно партида на името на *** Л. в качеството й на законен представител – майка на ответника Р. Р. Л. – малолетна към датата на извършване на сделката за покупко-продажба. Установява се от неоспорените документи, представени от третото лице-помагач, което се явява трето за продажбеното правоотношение лице, че за процесния период партидата на имота е продължила да се води на името на *** Л., като за исковия период е осигурен реален отчет на уредите за дялово разпределение и подписът на главните отчети не са оспорен от ответника. Следователно, при съвкупния анализ на 2 приетите преки и косвени доказателства, и при липса на други твърдения и доказателства за промяна в собствеността на процесния имот, се установява безспорно, че за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. ответникът Р. Р. Л. е бил собственик на процесния апартамент, поради което въз основа на притежаваното право на собственост се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката за този период и имот, и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „*** на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „***“ ООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 11.06.2002г., видно от представения протокол от същата дата, като праводателят на ответника е подписал протокола и подписът му не е оспорен в производството. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп на ФДР „*** (с предишно наименование ***“ ООД) до имота, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Вещото лице посочва, че не може да потвърди начислената топлинна енергия за периода от 06.09.2019г. до 13.05.2020г., тъй като за този период топлинната енергия е била измервана по показанията на топломер № 4021720, чиято метрологична проверка е изтекла на 05.09.2019г. Същият е заменен на 14.05.2020г. с нов топломер, без на стария да е извършена контролна проверка, поради което не може да се потвърди неговата годност да измерва преминалата през него топлинна енергия за периода от изтичане на срока на метрологичната му проверка до заменянето му.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за отопление на имот по показателите на 3 броя радиатори с ИРРО, на които е извършван реален отчет, както и ТЕ за БГВ по показанията на 1 брой водомер в имота. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, по формула, предвидена в чл. 6.1.1. от Методиката към Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., чийто алгоритъм, използван от ФДР, е проверен от вещото лице. За процесния период е извършен реален отчет на уредите.

Заплащането на топлинната енергия за периода 2019г.-2020г. се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, а за периода 2020г. – 2021г. на база прогнозни месечни вноски и две изравнителни сметки, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са 3 спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия (с изключение на периода от 06.09.2019г. до 13.05.2020г.), съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 686,86 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за доплащане и приспадане на начислената в нарушение на нормативните разпоредби стойност на начислена ТЕ за периода от 06.09.2019г. до 13.05.2020г.