Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2743 от 21.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8692/2025
Вид
Решение № 2743
Подписан
21.07.2025
В сила
26.02.2026
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.78, ал.1 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност
  • чл.79, ал.4 · Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност

РЕШЕНИЕ

№ 2743 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г. при участието на секретаря И.Р. А. като разгледа докладваното от Г.СТ. Г. Административно наказателно дело № 20251110208692 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г. при участието на секретаря Ива Алексова, като разгледа докладваното от съдия Г. АНД №8692 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №29-2500022/02.05.2025 г. на директора на Дирекция „Трудова мобилност” на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда, с което на „Б*****" ЕООД е наложено следното административно наказание: имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за нарушение на чл.7, ал.2 от същия закон.

В депозираната пред съда жалба от „Б*********" ЕООД се твърди незаконосъобразност.

Иска се отмяна на постановлението.

„Б**********" ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата, моли за отмяна на постановлението и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.Г., която пледира да се потвърди наказателното постановление и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

На 05.03.2025 г. при извършване на проверка на жалбоподателя по спазване на трудовото законодателство, ЗТМТМ и ЗЗБУТ в обект, находящ се в гр.С., местност НПЗ „Х. Д.“, ул. „П. У.“ №4, на който са извършвани СМР от дружеството-жалбоподател, лицето С. Е. У. А. – гражданин на У., чужденец, гражданин на трета държава - е било заварено да полага труд, като последният декларирал, че работи за „Б*******“ ЕООД. Адхамов бил сключил трудов договор с дружеството на 06.11.2024 г. за длъжността „кофражист“ с място на работа на адрес:гр.С., бул.„Б.“ №98, сграда „А.“, секция „*******“, ет.********, офис ****

А. е бил назначен на работа считано от 07.11.2024 г.

Установено е, че С. Е. У. А. има издадено разрешение за достъп до пазара на труда в Р. Б. тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“.

Разрешението било издадено с посочено място на работа: гр. С., бул.„Б.“ 2

№98, сграда „А.“, секция „*****

Разрешението е валидно към момента на проверката, но А. предоставял работната си сила на място, което е различно от посоченото в разрешението за работа, издадено от дирекция „Миграция“ при МВР.

Нарушението е извършено на 07.11.2024 г. в гр.С.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К., П. и С.-С., и от писмените доказателства приети по делото.

Събраните по делото доказателства са непротиворечиви, поради което не се налага да бъдат анализирани поотделно и оценявани относно тяхната достоверност.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на събраните в хода на съдебното следствие, съдът счете делото за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, както и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.

Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства, свързани с нарушението бяха установени на съдебното следствие по несъмнен начин.

Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Жалбоподателят е допуснал лицето С. Е. У. А. да предоставя работната си сила на място, което е различно от посоченото в разрешението за работа.

По чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.

3

Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

Наложената санкция е в минималния размер за съответното нарушение и отговаря на тежестта на това нарушение.

Доколкото е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината няма правно значение.

Случаят е типичен за този вид нарушения и не може да се квалифицира като маловажен.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението, като законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено.

Съдът следва да осъди „Б********" ЕООД да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №29-2500022/02.05.2025 г. на директора на Дирекция „Трудова мобилност” на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ като законосъобразно.

ОСЪЖДА „Б*******“ ЕООД, ЕИК******** да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

4

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5