Решение № 6582 от 03.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13412/2023
- Вид
- Решение № 6582
- Подписан
- 03.11.2025
- В сила
- 03.11.2025
- Състав
- Петър Иванов Минчев, Цветомир Милчев Минчев, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6582 гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Ив. Минчев
Членове:
Цветомир М. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20231100513412 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 306293/30.10.2023 г. на ответника Ся Д., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. В., срещу решение № 16375/11.10.2023 г., постановено по гр. дело № 10353/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ е признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: 821,19 лв., представляваща цена на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж. к. ********, с аб. № ********, за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2022 г. до окончателното плащане, както и 58,20 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 52426/2022 г. по описа на СРС, 77 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъкват се доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд, позовавайки се 1 на отбелязването в приложението към протокола от общо събрание на етажната собственост от 25.09.2004 г., в което срещу аб. № ******** е записано името на лице, различно от ответника, без отбелязване на брой радиатори, брой разпределители, термостатни вентили, вид на плащане и положен от негово име подпис. Поддържа се, че е следвало да се обсъди въпроса относно индивидуализацията на имота, местоположението му и помещенията, от които се състои, а освен това се счита, че представените нотариални актове не установяват факта, че същият е бил топлоснабден. За неясен се счита начинът на отчитане на топломера – за цялата сграда – етажна собственост или само за вх. В, в който се намира процесният имот. Допълва се, че изводите на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се основават само на данните, предоставени от фирмата за дялово разпределение, но не и въз основа на отговорите по поставените от него въпроси към заключението, които неоснователно не са били допуснати от първоинстанционния съд. По изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и предявените искове да се отхвърлят.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излагат се съображения за неоснователност на изложените в нея съображения, поради което се отправя искане да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение по отношение на тях. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Същото е и правилно, като във връзка с 2 доводите в жалбата следва да се добави следното:
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, „правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 153, ал. 1 и § 1 от ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия в редакцията, приложима след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото се установява, че в рамките на исковия период именно ответникът Ся Д. се легитимира като собственик на процесния имот. Така при проследяване на данните в представения нотариален акт № 96, том IV, нот. дело № 631/24.10.2005 г. става ясно, че той е придобил собствеността върху апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж. к. „Връбница-1“, в жилищна сграда – блок ******** заедно с мазе № 6 и 5,602 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като с оглед описанието на административния му адрес съдът приема, че същият е идентичен с този, за който се отнасят вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, предмет на делото. Нещо повече, ставайки собственик на апартамента ответникът е декларирал този факт и пред топлофикационното дружество, подавайки заявление – декларация за откриване на партида на негово име на 31.10.2005 г., отнасяща се за топлоснабден имот с аб. № ********, също находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ********. По-нататък по делото се установява, че по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 130, том I, нот. дело № 121/27.04.2022 г., ответникът Ся Д. се е разпоредил с процесното жилище в полза на трети за спора лица – Ц.П.Ц. и И.Ю.С., от което може да се направи извод, че в рамките на исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. именно той е бил негов собственик, а с това и потребител на топлинна енергия по отношение на него, в какъвто смисъл е и възприетият от страна на първоинстанционния съд извод.
3
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая, несъмнено е, че общите условия на ищеца са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД, представени и приети в заверен препис по делото. Ето защо, следва да се приеме, че между Ся Д. от една страна и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия, през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, по делото не се спори, а и се установява от представените протокол от ОС на ЕС от 25.09.2002 г., договор от 07.10.2002 г., съставените изравнителни сметки и протоколи за отчет, както и изводите в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, че в рамките на исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж. к.
„********, е била извършвана от третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД. Според настоящия съдебен състав ирелевантно е обстоятелството, че липсва положен от името на Ся Д. подпис върху списъка към протокола от ОС на ЕС на адрес: гр. София, ж. к. „********, който адрес съгласно писмо на Столична община с изх. № ИИ-7000-17/1/25.01.2012 г. е идентичен с адрес: гр. София, ж. к. „********. От една страна житейски логично е това да е така, тъй като към момента на провеждане на общото събрание – 25.09.2002 г. ответникът 4 все още не е бил собственик на индивидуален обект в процесната сграда – етажна собственост. От друга страна само въз основа на факта, че списъкът към протокола не носи подпис на представител на апартамент с аб. № ******** не означава, че същият не е породил действие по отношение на него в т. ч. и по отношение на ответника след като впоследствие той е станал негов собственик. В случая, без значение се явява и обстоятелството, че в графата за него липсва отбелязване относно брой радиатори, брой разпределители, термостатни вентили, вид на плащане, тъй като очевидно е, че този факт се дължи на неучастието на негов представител в проведеното общо събрание, което обаче не означава, че взетото на него решение не обвързва и собственика на процесния апартамент.
Разпечатката съдържа 23 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc9e2a47-a946-4c5a-b419-085fe189d7c1