Решение № 226 от 21.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. П, 21.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430103384 по описа за 2025 година за да се произнесе взема предвид:

Производство по искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, при евентуалност чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД, и чл. 57 ал. 2 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от В. И. В. ЕГН **********, против Г. Х. В.

ЕГН **********, в която се твърди, че страните са бивши съжители, като през време на съжителството ищецът закупил от чужбина със собствени средства лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ , рег.№ ЕН *** МА, двигател *********, двигател ********. Твърди, че с договор за продажба прехвърлил автомобила на ответницата и го регистрирал в КАТ П на нейно име. Твърди, че в договора не била посочена цена и нямало заплащане на сума, че няма предписаната от закона форма. Твърди, че е управлявал автомобила като собственик, вкл. и след раздялата на страните през 2024г. Твърди, че от м. май 2025г. автомобилът е при ответницата, че е изпратил покана да му го предаде, но не получил отговор. Счита, че договорът за продажба е нищожен, поради липса на посочена в него цена – противоречие с добрите нрави, моли съда да прогласи на договора за нищожна, при евентуалност поради липса на предписана от закона форма, и моли, на осн. чл. 55 ал.1 т. 1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да върне автомобила като придобит при начална липса 1 на основание. Претендира разноски. В хода на делото, след обявяване на делото за решаване за първи път, ответницата е представила нови доказателства, че е продала автомобила на трето лице, поради което делото е върнато за разглеждане в о.с.з. и искът за връщането му е изменен в претенция по чл. 57 ал. 2 изр. 1 от ЗЗД – за заплащане на действителната стойност на автомобила в размер на 7524.49лв.

Ответницата е дала само веднъж становище в делото след първоначалното му обявяване за решаване, в което е приложила договора, с който е продала автомобила след завеждане на делото, и е заявила неотносими към предмета на делото обстоятелства за ритане в главата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От представения Договор за покупко-продажба на МПС от 21.12.2022г., предмет на оспорване по делото, е видно, че на посочената дата ищецът В. В. е продал на ответницата Г. В. лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, модел 6, Д К № KTQE78, рама *********, като в определеното в договора място на посочване на цена, такава не е записана такава нито цифром, нито словом.

Липсва нотариална заверка на подписите на страните, като в този вид договорът е представен и от КАТ П – л. 53 от делото, както е бил приложен при първоначалната му регистрация в РБългария на 30.12.2022г. Договорът е бил сключен в гр. П, превозното средство е влязло в РБ на 02.12.2022г., доколкото това е декларирала ответницата в Декларацията по прил. №2 към чл. 12а ал. 1 т. 6 и чл. 12 б ал. 1 т. 6 от Наредба I-45/24.03.2000г. – л.52 от делото. Приложени са и талони на автомобила от м.06.2022г. на името на ищеца, издадени в гр. К, ****превод на л. 65-66 от делото/. Видно от приложенията, като вносител на употребяваното МПС е посочена Г. В., автомобилът е получил регистрационен номер ЕН 3797 МА, и му е издадено свидетелство за регистрация № 012877901/30.12.2022г. По делото е разпитана като свидетел А В.а, *** на ищеца, която сочи, че *** й е работил дълго време в Г и оттам е закупил три автомобила – за нейния син, втората била ***, и третата – процесния автомобил Фолксваген, през 2022г. Заяви, че ответницата не е давала пари за този автомобил, тогава страните живеели заедно и колата била прехвърлена на името на ответницата, която и пред нея заявявала, че 2 колата е на нейно име, защото е инвалид.

Видно от приложеното копие на пр.преписка№ 5489/2024г. на РП П, то е образувано въз основа на съобщение от ответницата затова, че на 09.07.2024г. при условията на домашно насилие й е причинена лека телесна повреда, като тя е посочила, че телесната повреда е била нанесена от ищеца в настоящето производство. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.06.2025г., прокурор в РП П е прекратил производството поради недоказаност на обвинението, като е обсъдил свидетелски показания, писмени и веществени доказателства, съдебно п*** експертиза на Г. В.. В разпита си на 29.05.2025г. /л. 116 от пр.пр./ пред ст.разследващ полицай по досъдебното производство, ответницата е заявила неблагоприятните за нея факти, че не знае с какви средства ищецът е закупил автомобила от Г, но тя си била в България през това време, и когато той се прибрал се разбрали той да й продаде автомобила, за да може тя да се възползва от инвалидните си права.

Заявява, че по тази причина сключили договор и тя го закупила за сумата от 500лв., която му дала „на ръка“, а в договора не посочили сума, т.к. **** *** ****. Посочила е, че на тази сделка не е имало свидетели, ищецът регистрирал на нейно име автомобила, а тя го упълномощила да може да прави всичко с автомобила. Посочила е, че след като се скарали с ищеца през лятото, той отказал да й го върне, но тя имала резервен ключ, и на Великден 2025г. отишла и си взела автомобила – подкарала го бавно на първа скорост и го прибрала в гаража си, като пререгистрирала автомобила и той бил с нови номера. Представен е талон на същия автомобил – със същата рама и двигател, с № 014605112/23.04.2025г. и с нов рег. № ЕН **** МЕ.

От приложената покана от 08.05.2025г. от ищеца до ответницата, получена на 19.05.2025г. от сина й, е видно, че ищецът е поканил ответницата да му върне автомобила, като е посочил, че при подписване на договора тя не му го е заплатила. Вместо това, в хода на делото, на 13.08.2025г., ответницата е продала автомобила на П.И.К. за сумата от 1300лв., като при промяната на регистрацията на автомобила въз основа на представения договор за покупкопродажба от 13.08.2025г., той е получил предишния регистрационен номер – ЕН **** МЕ. От изготвеното заключение на съдебно оценителната експертиза по делото се установява, че стойността на автомобила към 30.05.2025г. е била 7 391.50лв., а към датата на изготвяне на заключението – 31.12.2025г., е била 7524.49лв. или 3847.08 евро.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Следва да бъде разгледан на първо място предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на лек автомобил от 21.12.2022г., поради противоречие с добрите нрави, доколкото при разглеждането на исковете за нищожност се следва поредността на пороците на сделките, посочена в нормата на чл. 26 от ЗЗД. Безспорно е, че в сключения договор и представен дни по-късно пред държавен орган – КАТ П, страните не са договорили цена на сделката, която според нейното наименование в началото на договора е за покупко-продажба. Според теорията и съдебната практика, добрите нрави са морални норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в обществото. Те не са писани, не са конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях и според закона са критерий за оценка на сделките. Накърняване на добрите нрави е налице и в случаите когато е нарушен правен принцип, който е нормативно закрепен като например принципът на справедливостта, принципът за еквивалентност на престациите, принципът да не се договаря във вреда на представлявания, забраната за неоснователно обогатяване и др./в този смисъл Определение № 1133 от 17.09.2009г. на ВКС/. В този смисъл, съдът намира, че при покупката на автомобил без посочена цена, ответницата е увредила ищеца, обогатявайки се неоснователно за негова сметка, като по този начин е нарушен нормативно закрепен принцип, а именно - забраната за неоснователно обогатяване, защото безспорно купувайки автомобила без уговорента каквато и да било цена, практически без насрещна престация, ответницата се е обогатила за сметка на ищеца.

Същевременно, в практиката се приема, че може да се разглежда като накърняваща добрите нрави и тази сделка, която противоречи на изискванията за еквивалентност на престациите. Сключената при това положение сделка е нищожна /в този смисъл е Решение №1444 от 4.11.1999г. на ВКС по гр.д.№ 753/99г. на V г.о/ . Когато насрещните престации по дадена сделка не са еквивалентни, в случай че едната е незначителна спрямо другата, това води до нищожност на договора. В настоящия случай, дори и да би могло да се приеме твърдението на ответницата пред друг държавен орган – разследващия полицай, че тя е дала през 2022г. сума от 500лв., при застрахователна оценка 4 на автомобила през 2025г. в размер на 3373 лв., и пазарна стойност от 7524.49лв., то продажбата на автомобила, на цена около седем пъти по-ниска от застрахователната му стойност, и петнадесет пъти по-ниска от пазарната такава, очевидно сочи нееквивалетност на престациите по сделката.

Значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД /Решение № 834/26.10.2009 г. по гр.д. № 136/2009 г., І г.о. на ВКС/.

Като краен се налага извода, че предявения иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 21.12.2022г. на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, рама *********, двигател ********, поради противоречие с добрите нрави при хипотезата на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, се явява основателен, и като такъв следва да бъде уважен. С оглед уважаване на първоначално разгледания иск за прогласяване на нищожност на договора, съдът не се произнася по евентуално предявения такъв – поради липса на предписана от закона форма.

Следва да се разгледа кумулативно предявения иск с правно основание чл. 57 ал. 2 от ЗЗД за заплащане на стойността на отчуждения от ответницата автомобил. Разпоредбата на чл. 57 ал. 2 от ЗЗД сочи, че ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.

Предмет на този иск е равностойността на липсващата вещ, която съобразно основната норма на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане, когато е получена без правно основание. Безспорно в случая, при нищожен договор за покупко-продажба, неговия предмет е получен без основание, подлежи на връщане, но в хода на делото е излязъл от патримониума на приобретателя – ответник по делото - на 13.08.2025г. Налице е предшестваща продажбата покана за връщане на вещта, получена от ответницата на 19.05.2025г. При това положение, приобретателят на вещта по нищожния договор дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато 5 последната е по-висока. В случая получената цена от продажбата на автомобила на трето лице е 1300лв. и не е по висока от установената от съдебно оценителната експертиза, която съдът изцяло кредитира, пазарна стойност от 7524.49лв. Именно тази се явява действителната по смисъла на закона стойност, която е дължима на ищеца, и при това положение искът с правно основание чл. 57 ал. 2 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на делото, и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2247.09лв/ 1148.88 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на Договор за покупко-продажба от 21.12.2022г., на лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, двигател *********, двигател ********, сключен между В. И. В., ЕГН **********, като продавач, и от друга страна, като купувач - Г. Х. В. ЕГН **********, поради противоречие с добрите нрави.