Решение № 74 от 24.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Велико Търново, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500385 по описа за 2024 година С Решение № 216 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 421/2022 г. по описа на ОС – Плевен на основание чл.17 ал. 7 от ЗКСД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр.чл.430 във вр.чл.432 ТЗ Р. К. /R. K./, гражданин на Великобритания, е осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД гр.София /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ сумата 81 035,05 лв.-главница, представляваща чистата сума по договор за студенски кредит, сключен на 24.02.2014г., след приспадане на извършено плащане, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -13.06.2023г. до окончателното изплащане, като за разликата над 81 035,05лв. до претендирания размер от 82 144,86 лв. за главницата предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка“ АД, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ против Р. К. искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за следните суми: -25 456,50лв. отложена възнаградителна лихва, начислена за периода от 24.02.2015г. до 05.02.2022 г.; -978,04лв.просрочена редовна лихва за периода от 05.03.2022г.до 09.06.2022г.; -27,01лв. обезщетение за забава за периода от 05.03.2022г. до 09.06.2022г. като неоснователни.

Р. К. е осъден на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на 1

„Обединена българска банка“ АД, правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /преди „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ деловодни разноски в размер на 7616,27лв., съобразно уважената част от иска.

Против решението е постъпила въззивна жалба от „“Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, чрез пълномощника юрисконсулт Т. С.

– Л.. Въззивникът не е доволен от атакувания съдебен акт в отхвърлителната му част. Прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на същия.

Нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД е императивна и не са налице основания за разширителното тълкуване, каквото е допуснато в обжалваното решение чрез прилагането спрямо олихвяването на лихви, които не са изтекли, тъй като не само не са просрочени, но дори не са били и изискуеми към датата на олихвяването им. Не всяка капитализация на лихви попада в приложното поле на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, т.е. не всяка капитализация е анатоцизъм, като не съществува норма, която да забранява уговорката за капитализирането на лихви с ненастъпил падеж и последващото им олихвяване, заедно с главницата. Общият размер на задължението, претендирано в производството и уговорено с договора за кредит, е формиран в съответствие с чл. 24 ал. 1 от ЗКСД, в противоречие с възприетото в обжалваното решение.

Отделно от горното, въззивникът счита, че съдът не е съобразил спецификата на кредита и клаузите на сключения договор при формиране на заключението, че изготвеният едностранно от банката погасителен план, който не е подписан от кредитополучателя, не го обвързва и няма действие с прямо него. Изрично в Типовия договор, който е подзаконовия акт по прилагането на ЗКСД, в съответствие с чл. 6 и чл. 7 от този закон, разпоредбите на чл. 26 ал. 1 чл. 27 ал. 1 предвиждат, че погасителният план се изготвя към последния ден от гратисния период. Освен това жалбоподателят не разполага с двустранно подписан погасителен план, тъй като след изтичане на гратисния период ответникът не се е явил в офис на банката, за да подпише изготвения погасителен план, а същевременно в ЗКСД и в договора няма предвидено изрично негово задължение в тази насока. Разпоредбата на чл. 24 ал. 1 ЗКСД предвижда, че погасителния план се изготвя по уговорка на страните, като не е уточнено чий е изборът за определяне размера на вноските. Предвид това, че длъжникът не е упражнил правото си да уточни конкретния размер на погасителните вноски, съобразно чл. 131 ал. 1 от ЗЗД правото да изготви погасителен план е преминало у банката като кредитор и тя го е упражнила като в счетоводството си е изготвила погасителен план. Такъв план е инкорпориран и в договора за кредит, тъй като в текста на чл. 4.8 се съдържат сроковете и начина на издължаването му, а размерът на вноските е ясно и определяемо посочен, чрез ясните уговорки за размера на лихвите и начина на формиране на дълга след изтичане на гратисния период. По този начин е спазено и точното изискване на чл. 6.9. от Типовия договор, като заключението на първоинстанционния съд в обратната насока е необосновано.

Банката е изпълнила и задължението си по чл. 18 ал. 3 от ЗКСД, съобразно който тя има задължение да уведоми кредитополучателя за всички условия по 2 кредите преди сключване на договора. Не съответствал на установени факти и обстоятелства по делото, както и на правилото на чл. 18 ал. 3 от ЗКСД изводът на първоинстанционния съд, че предварителното информиране на кредитополучателя за всички условия по кредита би трябвало да включва подписване на погасителен план с конкретно посочени погасителни вноски, каквото изискване цитираната правна норма не съдържа. Незаконосъобразно съдът не е възприел мотивите поради което направеното от ответника погасяване със сумата от 1109,51 в. е отнесено към дължимата по кредита лихва, а вместо това е намалил присъдената главница.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционно решение на Окръжен съд-Плевен в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искови претенции, с присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Р. К., чрез назначения му особен представител адв. И. А., с който се заема мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че процесният договор за кредит е недействителен съгласно чл. 17 ал.

6 от ЗКСД вр. чл. 146 от ЗЗП. С оглед недействителността на договора за кредит и на основание чл. 17 ал. 7 от ЗКСД правилно съдът е приел, че Р. К. не дължи заплащане на договорената възнаградителна лихва, както и обезщетение за забавено плащане на главницата до датата на подаване на исковата молба, поради което правилно останалите искове за заплащане на възнаградителна лихва (редовна и отложена), както и относно обезщетението за забава са отхвърлени от съда като неоснователни. Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Против решението е постъпила въззивна жалба и от Р. К., чрез назначения особен представител адв. И. А., в осъдителната му част и в частта за разноските. Прави се оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Не е доказано вземанията по сключения на 24.02.2014 г. договор за студентски кредит да са станали изискуеми. В нарушение на императивната разпоредба на чл. 23, ал. 2 от ЗКСД, в чл. 4.2 от процесния договор е уговорен друг начин на определяне на гратисния период, а именно, че ответникът ще ползва гратисен период от 84 месеца, считано от датата на сключване на договора. Тази уговорка е нищожна и се замества на основание чл. 26 ал. 4 от ЗЗД от императивната норма на закона, която предвижда, че гратисния период е периодът от сключване на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно – от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата.

Позоваването от страна на банката на хипотезата на чл. 6.2 от договора – 3 неплащане на три последователни вноски е обусловена от настъпването на падежа на вземанията, който е свързан с изтичането на гратисния период. По делото не било установено дали и кога е настъпил крайният момент на гратисния период, съответно – възникнало ли е за Р. К. задължението да започне да погасява дължимите суми по отпуснатия кредит и не може да се прецени налице ли е предвиденото в договора условие за неплащане на три поредни погасителни вноски.

Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. Настъпването на предсрочна изискуемост на вземането на банката с връчване на препис от исковата молба предполага действителен договор между страните, какъвто не е налице в конкретния случай. Кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по смисъла на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивникът се позовава на съдебна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа на което кредиторът банка претендира своето вземане пред длъжника следва да съдържа достатъчно информация за вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането (размера на разрешения и усвоен кредит, крайния срок за погасяване, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, съответно за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Изявлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ също трябва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. В представеното по делото уведомление по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ липсва конкретизиране на задължението по отделни пера. Така направеното извлечение не съставлява възпроизвеждане на реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило твърдяното неиздължаване от страна на кредитополучателя на съответните месечни вноски и датите на техните падежи, както и действителния размер на вземането, което прави целия дълг предсрочно изискуем. Липсва информация и за платените вноски, за техния размер, за падежа на който са станали изискуеми. Липсата на тази информация в поканата за доброволно изпълнение и в уведомлението по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ не може да обуслови ясна преценка дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане. За настъпване на предсрочна изискуемост, предвид изискванията на чл. 11 от ЗПК следва да има ясно разписани от кредитора дължими суми по договора, предявени писмено до длъжника. Когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, следва то да е осъществено преди сезирането на съда с изрично изявление от страна на кредитора и към него да бъдат приложени доказателства за достигането му до длъжника. Жалбоподателят счита, че от страна на първоинстанционнния съд неправилно са анализирани 4 събраните по делото доказателства, като не са обсъдени всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в мотивите на решението и не са формирани изводи въз основа на съвкупната им преценка.

Не са обсъдени всички възражения.

Отделно от горното в жалбата се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на протоколно определение от 02.04.2024 г. по гр.д. № 421/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което първоначално определеният размер на възнаграждението на особения представител за производството пред първата инстанция е намален с ½ от 9078 лв. на 4539 лв. предвид фактическата и правна сложност на делото и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. Размерът на адвокатското възнаграждение трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно критериите обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес.