Определение № 33086 от 12.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33086 гр. София, 12.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20261110101931 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на М. Н. Б. срещу „ск“ АД, която е редовна и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

С оглед становището на ответника и наличието на безспорни между страните обстоятелства съдът намира, че не е необходимо допускането на съдебно-счетоводна експертиза, поради което искането на ищеца следва да бъде отхвърлено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 03.11.2026 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл.

1

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Н. Б. срещу „ск“ АД, както следва:

1. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1273445/13.02.2025 г.;

2. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 363,02 евро (710,00 лева), представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1273445/13.02.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1273445/13.02.2025 г. за сумата в размер на 300 лева, предоставена в заем при следните условия: ГПР – 39,61 %; ГЛП – 36,00 %, срок за погасяване – 3 месеца; обща дължима сума – 318,30 лева. Ищецът твърди, че съгласно чл. 1, т. 11 от договора в тридневен срок от сключването му следвало да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на специални посочени в договора условия, като при неизпълнение дължал заплащането на неустойка по чл. 19 от договора в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно погасителния план сумата по кредита следвало да бъде върната на три погасителни вноски, като към всяка от тях била включена и дължимата неустойка. Излага, че посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като уговорената неустойка не е била включена при изчисляването му, а е следвало да бъде съобразена, тъй като представлявала добавък към възнаградителната лихва, респ. е разход по кредита. Счита, че в случая възнаградителната лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, поради което противоречи на добрите нрави. Поддържа, че уговорената неустойка също противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря на присъщите й функции, а съставлява скрито възнаграждение, защото поставените условия за изпълнението й били непосилни за кредитополучателя. Счита, че непосочването на неустойката в общата дължима сума по договора съставлява заблуждаваща търговска практика. Излага, че клаузата относно ГПР е нищожна, тъй като не са посочени отделните разходи, които го формират. По изложените съображения поддържа, че са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което на основание чл. 22 ЗПК моли процесният договор да бъде прогласен за недействителен. Заявява, че на 30.07.2025 г. е заплатил на кредитора сума в размер на 1010 лева, поради което претендира от ответника да му върне разликата над главницата от 300 лева. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че липсва правен интерес от предявения установителен иск, тъй като договорът е прекратил действието си с изпълнението му. Признава факта на възникнало облигационно правоотношение между страните по процесния договор за заем с посоченото 2 от ищеца съдържание. Оспорва поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на договора за кредит, като излага, че преди сключване на договора за кредит на кредитополучателя е предоставена подробна информация относно условията на сделката. Сочи, че при формирането на годишния процент на разходите по кредита са спазени всички законоустановени изисквания, като същият възлиза на 39,61 %. Твърди, че уговорената по договора неустойка се дължи единствено при условие, че кредитополучателят не представи уговореното обезпечение по кредита и за срока, за който не е представено обезпечение, поради което и задължението не следва да бъде включвано в годишния процент на разходите. Излага, че размерът на ГПР включва уговорената възнаградителна лихва и не надхвърля законоустановения максимум, поради което клаузата за лихвата е действителна. Поддържа, че клаузата за неустойка също е действителна, тъй като се начислява за неизпълнение на задължение по договора, условията по които били напълно възможни и изпълними за ищеца, и то се начислява само за времето на неизпълнение. Признава, че е получил плащане по договора в размер от 709,67 лева над главницата. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение; извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които отговарят на императивните законови разпоредби на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, съответстват на добрите нрави и са били индивидуално уговорени.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: между страните е сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1273445/13.02.2025 г., по силата на който дружеството предоставило на ищеца заем в размер на 300 лева; кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение по кредита – банкова гаранция или трето лице-поръчител, което да отговаря на разписани от дружеството условия, като при неизпълнение на задължението в тежест на кредитополучателя е начислена неустойка, която не е включена в годишния процент на разходите по сделката; ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 1009,67 лева по процесния договор.

УВЕДОМЯВА страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото 3 заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4