Определение № 952 от 18.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. Бургас, 11.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600693 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. В. ЕГН **********, чрез упълномощения повереник адв. Калоян Кръстевич от АК - Бургас, против Определение без номер от 03.05.2023г., постановено по НЧД № 1366/ 2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура - Бургас от 18.03.2023г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 52/ 2021г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Бургас, Пор. № 299/2022г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, образувано и водено за престъпление по чл.217 ал.2 от НК.

В частната жалба се изразява несъгласие с правните изводи на районния съд за наличие на съответните основания за прекратяване на наказателното производство, в това число относно настъпилите обективно според повереника имуществени вреди за жалбоподателя В. и Л. Б., явяващи се пряк резултат от поведението на пълномощника Р. да продаде собствените на упълномощителите имоти на цени, по-ниски с 2/3 от тяхната пазарна стойност към датите на сделките. В жалбата се поддържа, че тези действия на пълномощника са извършени съвсем съзнателно и преднамерено, при пълното съзнание, че от така сключените сделки със сигурност ще настъпят значителни имуществени вреди за упълномощителя В., а целта на пълномощника била чрез увреждане интересите на В., да облагодетелства своите близки Е.Б. и В.В.. В тази връзка се твърди, че Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл.217 ал.2 от НК, за което следва да понесе съответна наказателна отговорност, а оспореното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване на досъдебното производство следва да бъдат 1 отменени като неправилни и незаконосъобразни.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект –лице, посочено като пострадал в досъдебното производство, чрез упълномощен повереник, и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима, но неоснователна по същество.

В границите на съдебния контрол, очертани в разпоредбата на чл.243 ал.5 от НПК, първоинстанционният съд е осъществил надлежно и добросъвестно пълна проверка на обоснованосттта и законосъобразността на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в резултат на която е достигнал до убедителни и съответстващи на закона и съдебната практика фактически и правни изводи, напълно споделени от въззивната инстанция.

По делото липсва спор относно фактическите обстоятелства, приети за установени от прокурора и първоинстанционния съд. Въззивният състав се присъединява без възражения към доказаната фактическа обстановка.

Наказателното производство е било образувано на 17.05.2021 г. с постановление на прокурор и първоначално е водено за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 и т.6, вр. ал.1 от НК, за осъществяване на каквото престъпление в досъдебноната фаза на наказателния процес не са били събрани необходимите доказателства. След приключване на разследването за това престъпление, наблюдаващият производството прокурор в Окръжна прокуратура - Бургас с постановление от 21.11.2022 г. изпратил производството по компетентност на Районна прокуратура - Бургас за продължаване на разследването във връзка с евентуално извършени престъпления по чл.313 ал.1 НК и чл.217 ал.2 от НК. След получаване на делото, с постановление от 09.02.2023г. наблюдаващият прокурор в Районна прокуратура - Бургас разделил материалите по делото, касаещи евентуално извършеното постъпление по чл.313 ал.1 от НК, в отделно производство, разследването по което не е приключено, а с атакуваното постановление от 16.03.2023 г. приел, че разследването по отношение на евентуално извършеното престъпление по чл.217 ал.2 от НК е проведено пълно, всестранно и обективно, но липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер. Изложил приетата от него фактическа обстановка, като се мотивирал защо дава вяра на едни доказателствени източници, за сметка на други. На база на изведените факти достигнал до извод, че от правна страна поведението на М. Р. е несъставомерно като престъпление по чл.217 ал.2 от НК. За да достигне до това заключение, представителят на държавното обвинение направил анализ на предмета и обема на предоставената на Р. представителна власт, съгласно даденото му пълномощно, и счел, че не се касае за умишлено ощетяване на чуждо имущество, а за извършване на действия в рамките на представителната власт.

С такива съображения прокурорът прекратил наказателното производство по делото на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради липса на осъществено престъпление от общ характер.

При обсъждане на доказателствената съвкупности приетата фактология районният съд приел, че нейното установяване е осъществено от прокурора при спазване на всички правила за събиране, закрепване, проверка и анализ на наличните доказателства. Прието е, че на 05.08.2020 г. жалбоподателят В. и съпругата му свид. Б., писмено упълномощили свид. М. Р. за следното: „Да продаде, замени, дари и изобщо да се разпорежда, както намери за добре, на когото намери за добре и на цена каквато намери за добре и при условия, каквито сам определи...“, с петте процесни недвижими 2 имота, собственост на съпрузите - упълномощители. Въпросното упълномощаване е обективирано в нарочно писмено пълномощно, чието съдържание, дата и подписите на упълномощителите са нотариално заверени. Прочее, настоящият жалбоподател не оспорва факта, че положеният в пълномощното подпис за упълномощител е изпълнен от него, и признава, че действително е издал пълномощно с такова съдържание на свид. Р.. Въз основа на това упълномощаване, свид. Р. се разпоредил с имотите, като ги продал на свидетелите Е.Б. и В.В. за цена от 5 000 евро за всяко паркомясто. Във връзка с тези сделки е доказано, че продажната сума по всяка сделка е била получена от свид. Р. от купувачите, и впоследствие надлежно преведена на свид. В. по посочената от последния банкова сметка, както и че впоследствие някои от паркоместата били преподадени на трети лица.

Спорният по делото въпрос е правен, и се свежда до това, дали с описаните действия въз основа на даденото му от свидетелите В. и Б., пълномощно, свид. Р. съзнателно е действал в ущърб на интересите на упълномощителите, и дали от това поведение за последните са настъпили имуществени вреди, включително значителни по размер. Обосновано, първата инстанция е дала на този въпрос еднозначен отрицателен отговор, към който се присъединява и въззивния съд.

Основателно първата инстанция не е кредитирала с доверие показанията на свид. В. по отношение на твърденията му, че цената, посочена в нотариалните актове за покупко-продажба на паркоместата, не отговаряла на действително платената цена за същите обекти, тъй като в подкрепа на тези твърдения липсват каквито и да е други доказателства, включително и показанията на продавачите на имотите, а се оборва категорично и от приложените писмени доказателства - нотариални актове. Правилно районният съд е отбелязал „еволюцията“ в показанията на В., който първоначално твърдял да е бил изнудван от свид. Р. чрез заплахи с нож, стрелба с пистолет, насилствено завеждане пред нотариус и т.н., които твърдения впоследствие се оказали неверни и опровергани от събраните доказателства, което довело до прекратяване на разследването за престъпление по чл.214 от НК. За сметка на казаното, събраните доказателства сочат, че е вероятно свид. В. да е осъществил престъпление по чл.313 от НК, като във връзка с разпореждане с недвижими имоти евентуално е декларирал определени неверни обстоятелства, най-малко относно действителното си семейно положение към съответната дата.

Несъмнено, към датите на съответните продажби, пазарните цени на процесните паркоместа са били по-високи от цените, на която свид. Р. ги е продал на свидетелите Б. и В., но е факт, че в даденото му от жалбоподателя и съпругата му пълномощно не се съдържат никакви ограничения за пълномощника при избор на контрагенти и размер на цената за продажба на упоменатите имущества. В тази връзка удачно районният съд посочил, че Р. е разполагал с правото дори да дари имотите напълно безвъзмездно на когото намери за добре, въз основа на което извел обосновано заключение, че при изготвяне на пълномощното, получаването на определена печалба при бъдещите разпоредителни сделки очевидно не е представлявало единствен и водещ интерес за упълномощителите. Тъкмо поради тази причина липсват основания да се счита, че с извършените въз основа на упълномощаването сделки, свид.Р. обективно е увредил имуществените интереси на упълномощителите. Правилно в същата връзка първата инстанция отбелязала, че макар да липсват доказателства за причините свид. В. да предостави на свид. Р. такава широка представителна власт, едно от възможните основания се свежда до намерението на свид. В. да лиши съпругата си от имущество, предвид влошените им отношения. Това твърдение на 3 пълномощника Р. действително се потвърждава, макар и косвено, от действията на В. да декларира на 07.08.2020 г., че не е женен, за да прехвърли чрез дарение в полза на майка си - свид. А.В., недвижим имот - семейното жилище, в което живеели със свид.

Б.. Не може да се отрече, че въпросното разпореждане свид. В. е осъществил приблизително по времето, когато е сторено процесното по делото упълномощаване на свид. Р., и това се е случило на фона на влошени лични отношения между упълномощителите.

Към напълно достатъчните съображения на районния съд, само за пълнота следва да се добави следното:

В юриспруденцията, правната теория и съдебната практика единодушно се приема, че упълномощаването по реда на чл.36 – чл.43 от ЗЗД представлява едностранна сделка, за чиято правна валидност е необходимо и достатъчно само изявлението на упълномощителя, а в случаите като настоящия, при които упълномощаването е с оглед сключването на договори в нотариална форма, упълномощаването следва да е писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. В общия случай, сключването на упълномощителна сделка не предполага, нито изисква присъствие, изявление или действие от страна на упълномощения. Въз основа на житейската и правна логика, както и здравият разум съдът заключава, че издаването на формално пълномощно обичайно се предхожда от определени отношения и договорки между упълномощителя и потенциалния пълномощник, които определят наличието, условията, границите и каузата на представителната власт, като доказателствата по делото са категорични, че упълномощителите В. и Б. несъмнено са познавали пълномощника Р. далеч преди факта на упълномощаването. Следователно, при изготвяне и заверка на съдържанието и подписите на пълномощното, свидетелите В. и Б. са разполагали с пълната свобода да формулират по свое усмотрение условията и границите на представителната власт, която учредяват в полза на свид. Р., включително относно лицата и субектите, на които може/ не може да продаде включените в пълномощното имоти, както и относно минималната цена, на която тези имоти следва да бъдат продадени. Подобни условия и ограничения в пълномощното не съществуват. Сред събраните при разследването доказателствени източници липсват такива, от които да се направи извод, че представителната власт на Р., произтичаща от даденото му пълномощно, всъщност е била ограничена с други изявления и актове на упълномощителите (обратни писма, декларации, протоколи, разписки и др.), които да са били известни на пълномощника преди той да осъществи разпоредителните сделки с процесните паркоместа. Предвид изложеното, напълно правилен и обоснован е изводът на районния съд, че с осъществените актове на разпореждане спрямо паркоместата, макар за суми, близки до данъчната им оценка, и значително по-ниски от пазарната им стойност, свид. Р. не е действал съзнателно против законните интереси на представляваните В. и Б., а поведението му е било изцяло съобразено с установените в пълномощното правомощия, позволяващи му да се разпореди с имотите при условия по свой избор, включително безвъзмездно.