Определение № 526 от 09.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Ямбол, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500350 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на И. А. В. от гр.****** против разпореждане № 2071/17.07.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 1197/2023 г. по описа на ЯРС, с което съдът е оставил без разглеждане възражението на В. по чл.414 от ГПК, тъй като не е подадено в предвидения от закона срок. Жалбоподателката твърди, че е възразила в срок, но е използвала грешната бланка на възражение по чл.414а, а в действителност е искала да направи възражение по чл.414 от ГПК. Счита също така, че не дължи заплащане на сумите, тъй като фирмата не изпълнявала задълженията си по договора – трябвало децата да бъдат обучени за артисти и е предявила предизвестие за прекратяване на договора. В същото време се твърди, че възражението по чл.414а от ГПК също има смисъл, тъй като е заплащала полагащото се на дружеството възнаграждение до м.юни 2021 г. и с частната жалба е представила платежни документи – разписка, платежно нареждане и извлечение от сметка.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 1197/2023 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „Девил Синема Груп“ ЕООД гр.Стара Загора и длъжник И. А.

В. от гр.Ямбол з а неизпълнено задължение за заплащане на сума 680 лв. по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 14.02.2021 г. с лихва за забава върху главницата в размер 116,55 лв . В т.12 подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането. Направени са искания за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на разноски.

Към заявлението са приложени копия на договор за предоставяне на обучение и 1 участие в риалити шоу от 14.02.2021 г. между дружеството-заявител и И. А. В., в качеството си законен представител на малолетното дете К.Ц.В., получено на 27.08.2021 г. от В. известие за доставяне – покана за доброволно изпълнение и уведомление за прекратяване на договора, както и самата покана.

Съдът е уважил заявлението на „Девил Синема Груп“ ЕООД като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 612/15.05.2023 г. и е разпоредил длъжникът И. А. В. да заплати претендираните суми. Заповедта за изпълнение е била връчена на В. на 19.05.2023 г. и на 30.05.2023 г. същата е депозирала възражение по чл.414а от ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Тъй като това възражение не е било подкрепено с доказателства за извършено плащане, с разпореждане № 1625/31.05.2023 г. съдът е оставил същото без движение и дал указания на длъжника да представи такива. В срока за изпълнение на тези указания, В. не е представила доказателства за извършено плащане, а е депозирала възражение по чл.414 от ГПК за това, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като дружеството не е изпълнило задълженията си по договора.

Възражението чл.414 от ГПК е депозирано в съда на 30.06.2023 г. и съдът го е оставил без разглеждане като депозирано извън срока за това. При тези обстоятелства районният съд е постановил атакуваното разпореждане.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

След издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, законодателят е дал възможност на длъжника да подаде в едномесечен срок от съобщението за заповедта възражение, че не дължи изпълнение на вземането или след като плати сумата по заповедта да подаде възражение, че е изпълнил изцяло или отчасти задължението и да представи доказателства за плащането с препис за заявителя. Тези указания са връчени на длъжника В., тъй като се съдържат в текста след заповедта, ведно с бланките на двата вида възражения. В дадения едномесечен срок, на 30.05.2023 г. В. е подала възражение по чл.414а от ГПК като е попълнила изпратената й със заповедта бланка. Според тази разпоредба длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Тъй като възражението на В. не е било придружено с изискуемите доказателства, съдът е указал на същата да ги представи, но тя не е сторила това, а е подала възражение по чл.414 от ГПК. Според текста на ал.1 от тази разпоредба длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изискв а, освен в случаите по чл. 414а, а според ал.2 възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

При дадена възможност на длъжника да възрази срещу издадената заповед за изпълнение при две различни хипотези – че изобщо не дължи или е платил след издаване на заповедта и не дължи и тези хипотези са изрично указани в заповедта, както и са представени бланките на възраженията, твърдението на жалбоподателката, 2 че е сгрешила бланката на възражение, е неоснователно. Жалбоподателката противно на това свое възражение е изложила в жалбата си и съображения за това, че възражението й по чл.414а от ГПК е от значение и е представила доказателства за извършени плащания.

Възражението по чл.414 от ГПК е депозирано на 30.06.2023 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок от получаване на заповедта на 19.05.2023 г., а срокът не може да бъде продължаван. При това положение, както ЯРС е достигнал до този извод възражението на длъжника по чл.414 от ГПК не следва да бъде разглеждано като подадено извън законовия срок и частната жалба срещу разпореждането за това следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. А. В., ЕГН ********** от гр.****, ул.****** № против разпореждане № 2071/17.07.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 1197/2023 г. по описа на ЯРС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3