Решение № 77 от 25.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бургас, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело № 20212001000198 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Д.И.“ ЕООД, подадена чрез пълномощника Пл. С., срещу решение № 5 от 17.06.2021 г. по т. д. № 59/2020 г. по описа на Ямболски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника против „Т.И.“ АД искове на основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на всички решения, приети по точки от 1 до 7 от обявения дневен ред на проведеното на 20.08.2020 г. общо събрание на акционерите (ОСА) на „Т.И.“ АД гр. Ямбол.

На първо място се поддържа възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от първостепенния съд, изразяващо се в предварителното формиране на становище по въпрос, същия съдебен състав е формирал и изразил становище по значим за правилното решаване на делото факт в рамките на друго съдебно производство - ч. гр. д. № 30/2020 г. по описа на ЯОС – относно притежаването от физическото лице С.П.И. на 8 350 бр. поименни акции с оглед спорния въпрос относно упражняването въз основа на тях на правото на глас в процесното общо събрание на акционерите (ОСА) от 20.08.2020 г. който е от съществено значение за правилното решаване на делото. Същият факт бил оспорен надлежно в допълнителната искова молба и не бил доказан в рамките на настоящото производство, 1 поради нарушение на разпоредбата на чл. 192 ГПК. Вместо оригинал на временни удостоверения № 56 и № 58 относно притежаваните от него акции от капитала на „Т.И.“ АД, Ст. Пр. И. представил само копия на временните удостоверения, по приемането на които съдът не се е произнесъл.

С оглед вписаните на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП данни, по партидата на „Т.И.“ АД акционери са „Д.И.“ ЕООД – 8 351 бр.; Ст. Пр. И. – 8 350 бр., „О.“ АД – 8 251 бр. и 48 бр. са собственост на миноритарни акционери – физически лица. Притежаването на акциите и съответно – гласуването от Ст. Пр. И. се оспорва и с възражение, че липсва единодушно решение от СД за прехвърлени на 17.12.2009 г. 7001 бр. акции. За придобиването на 1 250 бр. акции на 19.04.2010 г. било налице единодушно прието решение от СД по протокола от 15.04.2010 г., но по делото не били представени изисканите от първостепенния съд в оригинал документи.

По правилността на решението на следващо място се поддържа възражението, че „ Т.Г.Х.“ АД нямало качеството на акционер, съответно и надлежното упражняване на правото на глас от „Т.Г.Х.“ АД като притежател на 8 251 бр. акции, след като това дружество е прехвърлило на 18.04.2019 г. притежаваните от него акции, което било отразено в акционерната книга на 19.04.2019 г. по партиди № 20 и № 25. Поддържа се, че собственик на тези акции понастоящем е „О.“ ЕООД. Поддържа се становище, че сключените сделки породили своя транслативен ефект, а чрез извършеното вписване дружеството „Т.И.“ АД било признало и приело, че това е действителния притежател на акциите. За така извършената сделка липсвало надлежно прието в писмен вид с единодушие решение на СД, които факти били отразени в решението от 15.10.2020 г. по т. д. № 51/2019 г. по описа на ЯОС.

От това, обаче, не следвало, че „Т.Г.Х.“ АД има право надлежно да упражнява правото на глас като акционер. Рискът от придобиването на винкулираните акции тежал върху приобретателя „О.“ ЕООД и същият не можел да предявява претенции за дивидент, ликвидационен дял и пр., но вписването на 19.04.2019 г. от въззиваемия в книгата на акционерите имало съществено правно значение, което се определяла от нормите на чл. 185, ал. 4 ТЗ и чл. 13, ал. 6 от Устава. До участие в ОСА можело да бъдат допуснати само надлежно вписани акционери, като акционерното дружество било обвързано от този факт. Само при условие, че било отказано вписване на прехвърлянето на винкулираните акции, акционерното дружество можело да допусне до 2 участие прехвърлителя („Т.Г.Х.“ АД) или последният може да участва в ОСА само до вписването на „О.“ ЕООД в книгата на акционерите – на 19.04.2019 г.

Поради неизпълнение на особените изисквания, сключената между „ Т.Г.Х.“ АД и „О.“ ЕООД сделка била относително недействителна, но в резултат на извършеното вписване прехвърлителят „ Т.Г.Х.“ АД нямал качеството на акционер и не можел да упражнява правото на глад в ОСА.

Акцентирайки върху разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от Устава на дружеството относно винкулирания характер на акциите, която съществува от 2002 г. и е изменен уставът на дружеството през 2010 г. с уточнението, че решението за съгласие на СД следва да е единодушно, въззивникът подробно развива съображения относно придобиването от него на 8 252 бр. акции, като особеното изискване било спазено с даденото съгласие по протокол от заседание на СД на „Т.И.“ АД от 27.12.2007 г. Само поради технически пропуск в акционерната книга било отразено придобиването на 5 630 бр. акции като е пропуснато отбелязването на временни удостоверения за притежавани акции от № 16498 до № 19389 – общо за 2 892 бр. акции, за който пропуск въззивникът като притежател акациите не носи отговорност.

Освен 8 252 бр. акции във въззивната жалба са изложени подробно съображения за надлежното придобиване през м. април 2018 г. от миноритарни акционери – физически лица, като изискванията на чл. 13, ал. 4 от Устава се отнасят само за сделки на разпореждане с акции, сключени с трети лица, а винкулацията е установена в устава на дружеството в защита на акционерите. Единственото, което следвало да се отбележи за тези 99 бр. акции е, че за тях и до днес не са издадени временни удостоверения, въпреки че са надлежно били вписани в АК. Освен това въззивникът бил пълномощник и за още общо 15 бр. акции на миноритарни акционери, като на проведеното на 20.08.2020 г. ОСА „Д.И.“ ЕООД е гласувало в съответствие с действително притежаваните от него и като пълномощник 8 366 бр. акции.. В решението не били обсъдени възраженията на ответника – въззиваемия „Т.И.“ АД, които се сочи, че са неоснователни Настоява се, че с оглед възраженията във въззивната жалба, обосновани с изложените в нея доводи и аргументи, решенията на проведеното на 20.08.2020 г. ОСА следва да се считат неприети, поради гласуването „против“ от „Д.И.“ ЕООД с 8 366 бр. акции или евентуално – 8 3

267 бр. и 0 бр. – „за“, като единствен акционер с право на глас. Съобразно това, приетите с гласовете на „Т.И.“ АД и Ст. Ив. П. решения от ОСА, проведено на 20.08.2020 г. са незаконосъобразни и е следвало да бъдат отменени.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск по чл. 74 ТЗ, както и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции.

В депозирания от съгласно чл. 263 ГПК отговор от въззиваемия „Т.И.“ АД на въззивната жалба същата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че в съответствие с практиката на ВКС първостепенният съд е приел, че „Т.Г.Х.“ АД е упражнило надлежно правото си на глас в ОСА, проведено на 20-ти август 2020 година, тъй като сделката, с която това дружество е прехвърлило 8 251 бр. акции на „О.“ ЕООД е относително недействителна както по отношение на въззиваемия, така и по отношение на въззивника и останалите акционери. Поддържа се, че във въззивната жалба не е посочен нито един порок на атакуваното решение като въззивникът се концентрирал в оспорване качеството на акционер на лицето С.П.И. при настъпила преклузия за поддържане на това възражение. Въззивникът предявил искове по чл. 74 ТЗ, оспорвайки качеството на акционер само на „Т.Г.Х.“ АД и в исковата молба не е въведено твърдение, че С.П.И. не притежава 8 350 бр. поименни акции. Такава теория била наведена в допълнителната искова молба и оборена с представените и събрани по делото доказателства, установяващи, че С.П.И. е придобил 8 251 бр. акции преди въвеждане изискването в Устава за приемане с единодушие на решение на съвета на директорите за съгласие и към момента на сключване на сделките от 17 декември 2009 година и от 19-ти април 2010 година е бил актуален уставът на „ Т.Г.Х.“ АД от 3-ти септември 2004 година, изискващ само обикновено мнозинство при приемане на решение от съвета на директорите за съгласие за извършване на сделките на разпореждане. Възражението за изискване на съгласие прието с единодушно решение на съвета на директорите при разпореждане с винкулираните акции било оборено надлежно по реда на чл. 155 ГПК във вр. с чл. 23 ЗТРРЮЛНЦ съобразно позоваването в отговора на допълнителната искова молба, което искане било уважено с доклада на съда по делото.

4

По делото била проведена надлежно и процедурата по чл. 192 ГПК като съобщението било изпратено на третото неучастващо по делото лицеС.П.И., който представил заверени копия на временни удостоверения № 56 и № 58, а копия били изпратени и на въззивника – ищец чрез електронната поща на 17 февруари 2021 година. Последният не е възразил, нито е направил искания във връзка с това, като съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документите най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което документите са представени.

Въззивникът имал такава възможност, но не се е възползвал от възможността по чл. 193, ал. 1 ГПК и е настъпила преклузия по отношение на въведеното във въззивната жалба възражение.

Като неоснователни се оспорват аргументите на въззивника във връзка с разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ относно прехвърлянето на винкулираните акции като при нарушаване на въведените специфични изисквания от дружеството, предвидени в устава му, акциите не следва да се считат прехвърлени както спрямо останалите акционери, така и по отношение на дружеството, съответно – приобретателят не може да се легитимира като акционер в дружеството и да упражнява правата като такъв в ОСА. В тази връзка е направено позоваване на решението по т д. № 2511/2017 година на ВКС, Второ търговско отделение и решение по т. д. № 2359/2018 година на ВКС, Второ търговско отделение.

В с. з. страните се представляват от своите пълномощници, които поддържат твърденията и възраженията си така, както са изложени и аргументирани съответно - във въззивната жалба и отговора по въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд след като прие със свое определение от 23ти септември 2021 г., че жалбата е допустима, по основателността на същата и в рамките на правомощията си съгласно чл. 269 ГПК приема следното:

Облажаваното решение е валидно и при служебно извършената проверка за неговата допустимост, не се установява наличието на отрицателни или липсата на положителни предпоставки, даващи основание за обезсилването му на основание чл. 270, ал. 3 ГПК.

Предмет на делото са предявените от „Д.И.“ ЕООД гр. Ямбол против „Т.И.“ АД гр. Ямбол искове за отмяна на всички решения по точки от 1 до 7 5 от обявения дневен ред, взети на проведеното на 20.08.2020 г. от общото събрание на акционерите на „Т.И.“ АД гр. Ямбол, като на основание чл. 219 ГПК по искането на въззиваемия – ответник, заявено с отговора на исковата молба е конституирано като трето лице помагач на негова страна „Т.Г.Х." АД.

Привличането му като помагач на ответника, предвид оспореното право на това дружество за участие в ОСА е в съответствие с интереса му по смисъла на чл. 74, ал. 3 ТЗ, като в този смисъл няма противоречие с ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В точка 5 на това тълкувателно решение на ВКС е даден отговор на въпроса: "Допустимо ли е привличането на подпомагаща ищеца страна в процеса - други съдружници/акционери/?", който не изключва допустимостта за привличане на помагач на ответника, при съобразяване на предпоставките на чл. 219, ал. ГПК. Решението на съда по иска на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ има действие по отношение на всички – на самото дружество и на всеки от членовете му, но само в обектния обхват на СПН по този иск. За разлика от процесуалната възможност на всеки акционер да встъпи според субективната преценка за упражняване на предоставеното от закона потестативното право по чл. 74, ал. 1 ТЗ, правото на ответното акционерно дружество да привлече като помагач в процеса свой акционер при наличието на предпоставките по чл. 219 ГПК и чл. 74, ал. 3 ТЗ е допустимо, предвид самостоятелните права на привлеченото лице, от установяването на които е обусловена не само законосъобразността на процесните решения на ОСА, но противопоставимостта на оспорените с предявения иск права на акционера в отношенията му с ответното дружество и останалите акционери, по който въпрос се цели обвързване с мотивите на решението съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК.