Решение № 569 от 31.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000504129 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260013 от 03.09.2020г., постановено по т.дело №5/2020г. на Врачанския окръжен съд, ТО, Застрахователно дружество „Армеец” АД е осъдено да плати на Г. Е. Д. сумата 20 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на неговата баба Б. Д. А., загинала при ПТП на 22.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лева до претендираните 40 000 лева; ЗД „Армеец” АД е осъдено да плати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер 800 лева и разноски по делото в размер 250 лева, както и да плати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер 1 356 лева с ДДС. С решението на ОС-Враца, Г. Е. Д. е осъден да плати на ЗД „Армеец” АД разноски по компенсация в размер1 130 лева.

Въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от ЗД „Армеец” АД, чрез пълномощника юрк. С. П.. Жалбоподателят смята, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като ангажираните по делото доказателства не установяват твърдяната трайна фактическа и особена, изключително силна емоционална връзка между ищеца и загиналата негова баба Б. А.. Сочи, че установените по делото отношение между ищеца и А., не сочат по никакъв начин наличието на предпоставките, посочени в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.дело № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, а установената по делото емоционална близост между баба и внук, както и преживяванията на 1 ищеца след смъртта на баба му не притежават онази правна значимост, която да ги постави в категорията неимуществени вреди, подлежащи на възмездяване, по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Излага съображения, че към датата на сключване на процесната застрахователна полица в прогнозния средностатистически брой на легитимираните да претендират обезщетение лица не са включени онези лица, посочени в ТР № 1/21.06.2018г. на ОСГТНК на ВКС.

Предвид това сочи, че към датата на сключване на договора за застраховка ГО застрахователят обективно не е можел да предвиди подобен риск, нито за него е съществувало подобно задължение. Жалбоподателят смята, че с представения по делото застрахователен договор застрахователят не се е съгласявал и не носи риска от възникване на отговорността на застрахования за вреди към далечен кръг роднини, посочени в ТР на починало лице, чиято смърт застрахованият е причинил виновно.

На следващо място жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, както и неправилно е приел, че разпоредбата на § 96, ал.1 ПЗР на ЗИД на КЗ е неприложима. Предвид всичко изложено застрахователното дружество иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 КЗ от въззиваемия ищец Г. Е. Д., чрез пълномощника адв. Р.М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения са правилност и обоснованост на решението в обжалваната част.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Врачанският окръжен съд е бил сезиран от Г. Е. Д. с искова молба, с която против ЗД „Армеец” АД са предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 000 лева (допуснато в с.з. на 25.08.2020г. на основание чл.214, ал.1 от ГПК изменение на иска), причинени на ищеца от смъртта на баба му Б. Д. А., загинала при ПТП на 22.02.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на инцидента до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.02.2015г. около 9,30 часа на пътя между гр.Плевен и с. Ясен е настъпило ПТП с участието на л.а „Опел Корса”, управляван от Б. Д. Д. и л.а. „Опел Вектра”, управляван от Е. С. К., вследствие на което пътувалата в л.а. „Опел Корса”-Б. Д. А. е загинала. Твърди се, че вината за настъпването на инцидента е на водача на л.а. Опел Вектра, който навлязъл в пътната лента на другия автомобил, при което настъпил удар между двете МПС.

Сочи се, че с влязла в сила присъда, постановена по нохд №708/2016г. на Окръжен съд-Плевен водачът на л.а. Опел Вектра-Е. К. е признат за виновен и 2 осъден на лишаване от свобода.

Ищецът твърди, че загиналата Б. А. е негова баба по бащина линия. Сочи, че баба му и дядо му А. А. били семейство повече от 50 години и имали 4 деца, сред които Е. Д.- баща на ищеца, който починал през 1993г. Твърди, че след смъртта на баща му, грижите за ищеца били поети от баба му и дядо му; че те го отгледали и го възпитали в общо домакинство като свое дете. Твърди също, че отношенията между него и баба му били основани на силна обич, доверие и уважение, че двамата си помагали и били изключително привързани един към друг; че помежду им съществувала дълбока емоционална и духовна връзка; че загиналата гледала внука си като свое собствено дете и го обгрижвала постоянно, била силно привързана към него, подпомагала го с каквото може, обичала да прекарва времето си с него, споделяла всеки важен момент от живота му, като привързаността между двамата надхвърляла обичайната такава между баба и внук.

Ищецът сочи, че много обичал баба си, разчитал на нея, подкрепяли се взаимно и двамата живеели в разбирателство.

В исковата молба се твърди, че ищецът изключително тежко понесъл новината за смъртта на баба си и не може да преживее болката от внезапната загуба; че след смъртта й настъпили промени в емоционалното му и психическо състояние-станал напрегнат, затворил се в себе си, отказвал да общува със семейството и с приятелите си; не можел да спи и изпитвал непрестанно безпокойство, често плачел за нея и с мъка си спомнял времето, прекарано заедно.

Твърди се, че ритъмът на живот на ищеца е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба, моралните му страдания са огромни и ще го съпътстват през целия му живот.

Ищецът твърди, че към 22.02.2015г. за л.а. Опел Вектра е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество - полица №11115000457474 с валидност до 31.01.2016г. Предвид това смята, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника и същият да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Армеец” АД оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на инцидента, но оспорва твърдението, че вина за настъпването му има застрахования при него водач на л.а.

Опел Вектра. Ответникът оспорва наличието на причинна връзка между смъртта на Б. А. и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, както и оспорва материално-правната легитимация на ищеца да получи претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва твърденията за наличие на дълбока и трайна емоционална връзка между ищеца и неговата баба, както и твърденията за сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания от смъртта на Б. А., причинени на ищеца. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата, без да излага конкретни твърдения в какво се изразява приносът й. Прави и възражение за погасяване по давност на акцесорния иск за присъждане на лихви върху претендираното обезщетение. Смята, че искът е силно завишен по размер.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните 3 по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 22.02.2015г. около 9,30 часа на път №ПВН 1151, км 9+800, в близост до моста на река Вит, е настъпило ПТП между л.а. „Опел Вектра” с рег. № ********, управляван от Е. С. К. и л.а. „Опел Корса” с рег. № ********, управляван от Б. Д. Д., при което загинала пътувалата в л.а. „Опел Корса” - Б. Д. А..

Пред въззивния съд страните не спорят, че Б. Д. А. е баба по бащина линия на ищеца-майка на баща му Е. А. Д., починал на 20.02.1993г. (удостоверение за наследници изх.№ 111481 от 25.10.2018г. на община Искър, Плевенска област).

Представена в първоинстанциионното производство е присъда от 16.01.2017г., постановено по нохд № 798/2016г. на ОС-Плевен, с която Е. С. К. е признат за виновен в това, че на 22.02.2015г. на път №ПВН 1151, км 9+800, в близост до моста на река Вит, движейки се в посока с.Ясен, обл.Плевен, при управление на л.а. Опел Вектра с рег.№******** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица, сред които Б. Д. А. от гр.Искър, обл.Плевен.

Присъдата е влязла в сила 02.07.2018г.

По делото е допусната и приета съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Е. Г.-психолог. В заключението си експертът Г. подробно е обяснила значението на понятията остра стресова реакция, психична травма, усложнена реакция на скръб и посттравматично стресово разстройство.

След извършеното комплексно психологическо изследване (психодиагностична беседа, въпросници/тестове за установяване наличие и ниво на тревожност и депресивност, на остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство) вещото лице е установило, че в резултат от преживяната травма от внезапната и неестествена смърт на баба си в психичния живот на ищеца, от момента на травматичното събитие до сега, са настъпили трайни промени, които оформят сложна картина от негативни емоционални преживявания и телесни /физиологични/ смущения, характерни за острата стресова реакция и посттравматичното стресово разстройство, с отражение върху цялостното му функциониране. В заключението е обяснено, че вестта за смъртта на баба му е предизвикала у ищеца остра стресова реакция, която е усложнена, поради това, че ищецът в ранна детска възраст е загубил баща си също при катастрофа; че новината го заварва в чужбина и не може да се прости с баба си; че е съществувала сигурна привързаност в детството между внука и баба му, която представлява силна връзка на обич със специален човек. Уточнено е, че острата стресова реакция при усложняващата репозиция е преминала в ПТСР, като ищецът не е възстановил обичайното си ниво на личностно и социално функциониране и макар симптомите на посттравматично стресово разстройство да не са с такава острота както преди пет години, при ищеца те са налице и понастоящем и са в хронична форма, поради липсата на психотерапевтична подкрепа от една страна, а от друга поради народопсихологията, според която при подобна загуба мъжете „трябва да се стегнат” и „да продължат напред”. Уточнено е, че ПТСР може да бъде повлияно положително с добра психотерапевтична 4 намеса и с подкрепата на значимия социален кръг.

В откритото съдебно заседание пред ВрОС психологът Г. е обяснила, че независимо, че от смъртта на Б. А. са минали пет години, при ищеца се проявяват спонтанни връщания към преживяната загуба и нарушения на съня. Посочила е, че в живота си ищецът за втори път губи близък човек (баща му също е загинал при катастрофа) и това още повече усложнява състоянието му. Отново е уточнила, че за общото психично състояние на ищеца влияние имат и други странични фактори- работил е дълги години в чужбина, в момента е без работа и не е в добро здравословно състояние, като е обяснила, че не е в състояние да разграничи колко процента от проблемите в психичното здраве на ищеца се дължат на загубата на баба му и колко на останалите неблагоприятни обстоятелства в живота му.