Решение № 1203 от 09.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. Варна , 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20213100501425 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № при ВРС 283642/15.04.2021 г. от Ф. Д. Ч., гр. Цар К., обл. Разград, чрез пълномощник срещу решение № 261047/24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1281/2020 г. по описа на ВРС.

В жалбата си въззивникът обосновава подробно оплаквания за неправилност на постановеното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като претендира, че при определянето му не е отчетена в достатъчна степен значимостта на продължителността на страха от инциденти, лечението и медицинските манипулации, перспективата и трайните последици относими към възрастта и професионалната ангажираност на увреденото лице, включително реалната възможност за бъдещи усложнения в здравословното й състояние. Настоява, че за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди 1 неправилно е преценена съществуващата към датата на определянето му икономическа обстановка в страната. Претендира отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 08.05.2019 г. в гр. Варна за горницата над 2000 лева и моли за присъждане на търсените по частичния иск 4 000 лева.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба не е постъпил такъв от въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея доводи.

В писмено становище по делото, въззиваемата страна изразява несъгласие с жалбата и моли да се остави без уважение.

Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

В изпълнение на императивно вмененото в чл. 380 от КЗ задължение, увреденото лице, чрез процесуален представител е отправило искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, изпратено при ползване услугите на пощенски оператор, получено на 10.06.2019 г. от служител при застрахователя.

В рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми и доводите в жалбата.

Пред ВРС е заявена претенция на увредено лице за осъждане на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ да заплати обезщетение в размер на 4000 лева /частичен иск от 8 000 лева/ на Ф. Д. Ч. за претърпени неимуществени вреди следствие ПТП допуснато на 08.05.2019 г. по вина на В.Р.И. при управление на МПС марка „Ситроен С3“ с ДК№ *** и при валидна застраховка за МПС-то при 2 ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД към датата на ПТП. Претенцията за имуществени вреди не е предмет на въззивното производство.

Твърденията са, че следствие на ПТП на ищцата са причинени множество телесни увреждания, които и към момента на сезиране на съда не са отшумели като това препятства и стабилизирането на психиката й след изживяния стрес от ПТП и отключилите се страхове, обичайни при този вид събития – страх от пресичане на улици, страх от пътуване в автомобил и други.

Застрахователят е оспорил механизма на ПТП, навел е възражения за съпричиняване и становище за завишен размер на претенцията.

1. По фактите:

По механизма на ПТП не се повдига спор пред въззивната инстанция, поради което и съдът накратко възпроизвежда фактологията както следва: на 08.05.2019 г. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Чаталджа“ и бул. „Осми Приморски полк“ в гр. Варна настъпва ПТП с участник В.И., управляваща МПС м. „Ситроен С3“ с ДК№ *** и ищцата Ф.Ч. – пешеходец. Съгласно всички събрани доказателства по делото – протоколът за ПТП, САТЕ, разпита на свид. В.И., писмените доказателства, в това число издаденото НП на нарушителя в сила от 18.07.2019 година се установява, че водачът на МПС е нарушил правилата на чл. 119 ал.4 от ЗДвП и при извършване на маневра ляв завой не е пропуснал пешеходеца, който е с предимство при пресичане на работеща светофарна уредба на посоченото кръстовище.

Експертизата /СМЕ/ и писмените доказателства установяват причинната връзка между ПТП и получените телесни увреждания, а именно: контузия на опашната кост и поясната област. В процеса на възстановяване болковият синдром се е засилил като освен в поясната област болката е преминала и към десния долен крайник, а в последствие и към левия. Допълнително се проявяват изтръпвания и мускулна слабост в долните крайници. Проведените консултативни прегледи от 29.05.2019 г. и последващите установяват симптоми за увреда в отделни коренчета на периферните седалищнокръстцови нерви, обобщени с клиничните диагнози мононевралгии на долен крайник, лумбосакрален радикулбит, приети като последици от травмената 3 увреда. СМЕ сочи, че тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и е възможно да бъдат получени при ПТП по описания механизъм – блъскане от автомобил и падане върху седалище.

Според експертизата подобни симптоми създават неудобство и затруднения в бита и трудовата дейност, без да обуславят отнемане или трайно затруднение в движенията на тялото или крайниците. Според експертизата поради отшумяване на по-сериозните оплаквания възстановителният период, който обичайно е от порядъка на три-четири седмици може да се приеме за приключил.

Според свидетелските показания на Г.С., който живее на семейни начала с ищцата ПТП е предизвикало силен стрес у пострадалата, който не е отшумял – уплах при пресичане на улици, при пътуване с МПС, ищцата не шофира поради страх. Свидетелят сочи, че ищцата продължава да работи, доколкото живее под наем и се налага да погасява изтеглен непосредствено преди инцидента кредит.

2. По размера:

При безспорно доказан фактически състав по чл. 45 от ЗЗД, относно спорния въпрос, а именно размера на обезщетението следва да се отчете:

При претендирани обезщетения за неимуществени вреди се прилага принципа на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните увреждания и последиците от тях за пострадалото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към относимия за определяне на обезщетенията, момент.

Претърпялата инцидента ищца към него момент е в активна трудова възраст от 44 години, без данни за съпътстващи заболявания. Следствие ПТП са получени травматични увреждания, по отношение на които оздравителният процес може да е приключил за около месец, който период всъщност не може да се приеме за кратък, но психическите травми, които отключват такъв тип инциденти, изключение от което не прави ищцата, в много по-голяма степен 4 от физическите травми променят ежедневието, мисленето на пострадалия и обичайно много по-дълъг период е необходим за възстановяване от последните. Това в съвкупност с обстоятелството, че продължават в посттармения процес да се появяват оплаквания от болки и други мускулнонервни нарушения в травмираната анатомна област налага извод, че всъщност на пръв поглед получената лека телесна повреда всъщност изисква времеви период за възстановяване – физически, психо и емоционално, в рамките на който потърпевшият търпи значителни негативи в конкретния случай – от невъзможността ефективно да осъществява трудови функции през необходимост от работа, въпреки болките с цел реализиране на приходи, част от които необходими за погасяване на кредитни задължения, а друга естествено за задоволяване на основни нужди в ежедневието.

Като се имат предвид лимитите на застрахователните обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ посочени в КЗ, търсеното обезщетение е в изключителния минимум и редукцията му не следва да се коментира.

Затова и претендираната сума от 8 000 лева, част от която заявена в настоящото производство е изцяло съответна на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. В контекста на изложеното частичният иск за 4 000 лева от 8 000 лева се явява основателен в цялост, а решението на ВРС ще бъде изменено съответно на формираните от настоящата инстанция изводи.

3. По разноските:

При този изход от спора се налага корекция на разноските, присъдени от първоинстанционния съд в полза изцяло на ищцата, респективно възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ – в полза на адв.

М..

За настоящата инстанция въззиваемата страна ще понесе разноските за държавната такса както и за осъществената адвокатска защита.

Съдът намира, че следва да определи разноски общо за двете инстанции както следва: за държавна такса и експертизи в първата инстанция 725 лева, а за въззивна още 40 лева за държавна такса или общо 765 лева.

5

За адвокатска защита – за първа инстанция сумата от 587.03 лева по реда на чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за въззивна още 510 лева по чл. 7 ал.2 т.2 от същата Наредба или общо 1097.03 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 261047/24.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1281/2020 г. по описа на ВРС, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Ф. Д. Ч., гр. Цар К., обл. Разград против ЗД «БУЛ ИНС» АД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 лева, разлика между присъденото от 2000 лева и претендираното от 4 000 лева /частичен иск от 8 000 лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие настъпило на 08.05.2019 г. в гр.

Варна ПТП, допуснато по вина на В.Р.И. при управление на МПС с ДК№ ***, при валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите», сключена с ответното дружество ЗД «БУЛ ИНС» АД и валидна към датата на ПТП, както и изцяло в ЧАСТТА за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК 831830482, гр. София да заплати на Ф. Д. Ч., ЕГН **********, гр. Цар К., обл. Разград сумата от 2000 /две хиляди/ лева, разлика между присъдените с решението на ВРС до пълно претендираните 4 000 /четири хиляди/ лева, по заведения частичен иск от 8 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания следствие настъпило на 08.05.2019 г. в гр. Варна ПТП, допуснато по вина на В.Р.И. при управление на МПС с ДК№ ***, при валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите», сключена с ответното дружество ЗД «БУЛ ИНС» АД и валидна към датата на ПТП както и сумата от 765 /седемстотин шестдесет и пет/ лева разноски за държавна такса и експертизи за първа и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК 831830482, гр. София да заплати 6 на адв. Е.М., ЕГН ***, вписана в АК Варна с личен номер 1000132790, гр. Варна сумата от 1097.03 /хиляда деветдесет и седем и 0.03/ лева за осъществена процесуална защита по реда на чл. 38 ал.2 вр. ал.1 т.3 от ЗАдв, на осн. чл. 7 ал.1 от ГПК.

В останалите части решението на ВРС като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7