Определение № 224 от 26.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20225001000013 по описа за 2022 година

Производство по чл.248 ГПК.

След постановяване на въззивното решение, от ЗАД"А.И."АД е постъпила молба вх.

№ 4560/05.06.2023г. за допълване на решението в частта да разноските, като на дружеството бъдат присъдени такива, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и съобразно представения в последното заседание списък по чл.80 ГПК.

Молбата е подаден в срока за обжалване на решението, поради което, на основание чл.248, ал.2 ГПК, препис от същата e изпратeн за отговор на насрещната страна, в 1седмичен срок от съобщението. В посочения срок, от П. К. е постъпило отговор по молбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на разноските по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

От данните по делото е видно, че във въззивното производство, от ЗАД"А.И."АД са направени разноски от 700 лв за държавна такса по подадената от дружеството въззивна жалба, с която първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която искът на П. К. е уважен до размер от 35 000 лв. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, при който върху присъдения с първоинстанциинното решение размер от 35 000 лв, на ищцата са присъдени още 17500 лв, очевидно въззивната жалба на ЗАД"А.И."АД е била счетена за изцяло неоснователна. Поради това и не е налице основание за присъждане на сторените от дръженството разноски за държавна такса от 700 лв.

Освен в качеството си на въззивник по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба в частта, с която искът на П. К. е уважен до размер от 35 000 лв, ЗАД"А.И."АД е имало и качеството на въззиваем, т.е. ответник по въззивната жалба на П. К. срещу първонистанционното решение в частта, с която искът й е бил отхвърлен за разликата 1 над сумата от 35 000 лв, до пълния предявен размер от 100 000 лв, частично от общия размер на вземането от 120 000 лв. Посочената част, в която се обжалва решението, определя и обжалваемия интерес по подадената от П. К. въззивна жалба, а именно – 65 000 лв. Както се посочи по-горе, с въззивното решение, в полза на ищцата са присъдени още 17500 лв, над присъдения с първоинстанционното решение размер от 35 000 лв, съответно искът е отхвърлен над сумата от 52 500 лв, до пълния предявен размер от 100 000 лв, частично от 120 000 лв, т.е. отхвърлената част от иска пред настоящата инстанция е в размер на 47500 лв. На база на съотношението между уважената и отхвърлената част от иска пред настоящата инстанция, следва да се разпредели и отговорността за разноските между въззивника П. К. и въззиваемия ЗАД"А.И."АД.

Последното, от своя страна е било представлявано от юрисконсулт във въззивното производство, но както се посочи по-горе, е имало, както качеството на въззивник по собствената си жалба, по която не му се следват разноски, така и на въззиваем по жалбата на ищцата. По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ответника не могат да се определят отделни юрисконсултски възнаграждения като въззивник и като въззиваем, т.е. следва да се определи едно юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и съобразно правилата на чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК.

Съгласно чл.25, ал.1 от наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.5 ГПК,

За защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Според ал.2, за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., каквото се явява настоящото, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. В случая обаче, съдът намира, че максималният размер от 360 лв не следва да бъде завишен с 1/2 до 540 лв, предвид неоснователността на подадената от дружеството въззивна жалба, което обстоятелство следва да бъде взето предвид.

Предвид интереса по жалбата на ищцата (65 000 лв), уважения (17500 лв) и отхвърления (47 500 лв) размер от иска й във въззивното производство, в полза на ЗАД"А.И."АД ще се присъди по съразмерност юрисконсултско възнаграждение от 263 лв, в какъвто смисъл ще се допълни постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.1 и ал.3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение №184/15.05.2023г. по в.т.дело №13/2022г. на Пловдивския апелативен съд, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА П. Д. К., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Х.О.“ № 13, вх.А, ет.5, ап.13 да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.И.““ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление – гр.С., район В., ул.“Ш.п.“ № 35 юрисконсултско 2 възнаграждение от 263 лв за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3