Решение № 5088 от 05.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5088 гр. София, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513387 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20186403 от 16.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 39 421/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 176 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 20105344 от 12.10.2023 г./ Ф. Й. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на Б. Г. М., ЕГН ********** на основание чл.45 ЗЗД сумата от 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление, извършено на 01.04.2018 г. в гр.София, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда на 07.02.2019 г. по нохд № 13740/2018 г. по описа на СРС, 114 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 01.04.2018 г. до окончателното й изплащане и 200,00 лева – съдебни разноски, като в останалата част – до пълния предявен размер от 10 000,00 лева, заявената претенция по чл.45 ЗЗД е отхвърлена, като неоснователна.

Със същия акт Б. Г. М. е осъден да заплати на Ф. Й. Б. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 640,00 лева – разноски отхвърлената част на иска, а Ф. Й. Б. е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски районен съд сумата 80,00 лева – държавна такса и сумата 600,00 лева – възнаграждение за вещи лица.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.45, ал.1 ЗЗД е обжалвано от ищеца Б. Г. М.. Във въззивната жалба се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост вложеното от законодателя и практиката разбиране на понятието „справедливост“, в т.ч. разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г.; че този съд не е дал обективна и правилна оценка на установените по делото с ангажираните писмени и гласни доказателства и съдебни експертизи множество неимуществени вреди, възникнали за ищеца от противоправното нападение над него, извършено от ответника, поради което не е определил правилно – в съответствие с изискванията на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.1 ЗЗД, размера на дължимото се обезщетение. Сочи се и че първоинстанционният съд е следвало да отчете не само претърпените вреди и страдания, но е тези, които ищецът ще продължава да търпи в бъдеще, 1 тъй като последните не са новопораждащо основание за вреди; че трябва да се имат предвид не само физическите, но и психическите страдания, които продължават и към момента с оглед приетата СПЕ, публичното му унижение и неговото негативно влияние върху съзнанието му, изпитваните от жалбоподателя страхове и тревоги, общественоикономическата конюнктура в страната към деликта, която в случая съставът на СРС изобщо не е съобразил. Твърди се и че присъденото обезщетение е нищожно, а съгласно практиката на ЕСПЧ нищожното обезщетение е равносилно на липса на обезщетение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи претенцията му в пълния й предявен размер от 10 000,00 лева. Претендира присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Ф. Й. Б., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена изцяло с релевирани съображения за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Поддържа се, че съдът е присъдил на ищеца обезщетение по справедливост съобразено критериите по чл.52 ЗЗД. Претендира се присъждането на разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимира-на страна в производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на същото с оглед изложените в жалбата доводи и императивните изисквания на чл.52 ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

С подадената искова молба ищецът Б. Г. М., гр.София е заявил претенция за заплащане на сумата 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на извършения от ответника на 01.04.2018 г. около 5,30 ч. в заведение „Дъ уан“, находящо се в гр.София, ул.“*******, побой над него – удар с юмрук в областта на главата /челото в дясно/, причинил му лека телесна повреда, изразяваща се в оток, дълбоко охлузване и кръвонасядане в дясната челна област на главата, охлузване на лявата буза, оток и охлузване в теменно тилната област на главата срединно, кръвонасядане по външната половина на очната ябълка на лявото око, които в съвкупност са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което деяние е извършено по хулигански подбуди и за което Ф. Й. Б. е бил признат за виновен с одобрено от съда споразумение на основание чл.382, ал.6 и ал.1 НПК и чл.384, ал.3 във вр. с ал.1 от НПК по нохд № 13740/2018 г. по описа на СРС, НО, 114 състав. Твърди се и че в пряка причинно-следствено връзка с противоправното поведение на ответника, извършеното безпричинно нападение на публично място, в присъствието на негови приятели, ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства в резултат на нанесените му телесни увреждания и тяхното възстановяване, отнело му повече от три месеца, както и психически такива, в т.ч. стрес, страх, притеснения от по-сериозни увреждания, за децата и за бизнеса му, накърненото достойнство и самоуважение, който следва да бъдат обезщетени от делинквента.

В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор ответникът – Ф. Й. Б., гр.София е оспорил изцяло предявения срещу него иск. Оспорил е изложените в исковата молба фактически твърдения относно вида и обема на претърпените вреди и периода на възстановяването им, като са наведени и доводи, че размерът на търсеното обезщетение е изключително несъразмерно висок, несъответстващ на претърпените вреди от ищеца, които освен това не са и доказани по безспорен начин.

От представения с исковата молба протокол от проведено на 07.02.2019 г. открито съдебно заседание по нохд № 13 740/2018 г. по описа на СРС, НО, 114 състав е видно, че с одобрено от този съд на основание чл.382, ал.6 и ал.1 НПК и чл.384, ал.3 във вр. с ал.1 от НПК споразумение, постигнато между СРП и подсъдимия Ф. Й. Б., ЕГН **********, 2 последният е признат за виновен в това, че на 01.04.2018 г. около 5,30 ч. в заведение „Дъ уан“, находящо се в гр.София, ул.“******* чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата /челото в дясно/, причинил на Б. Г. М. лека телесна повреда, изразяваща се в оток, дълбоко охлузване и кръвонасядане в дясната челна област на главата, охлузване на лявата буза, оток и охлузване в теменно тилната област на главата срединно, кръвонасядане по външната половина на очната ябълка на лявото око, които в съвкупност му причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди /извършено е на публично място, пред очите на множество хора, при липса на личен мотив и при демонстрация на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство/ - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Във връзка с причинените от събитието телесни увреждания с исковата молба е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО с амб.№ 016763/01.04.2018 г.на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ с поставена диагноза: открита рана на главата и проведено лечение – асептична обработка. Съгласно данните от извършената консултация с неврохирург – пострадалият е в съзнание, контактен, адекватен, с ясен спомен за случилото се, без главоболие, гадене и повръщане, ГКС 15 т., в момента без клинични и рентгенови данни за травма на ЦНС, локален статус – подкожен хематом в дясно челно.

Прието е и СМУ № С-112 от 01.04.2018 г., издадено от д-р Н.С., специалист по съдебна медицина, в което е посочено, че при извършения преглед на Б. Г. М. обективно е установено: синкаво кръвонасядане в дясната челна област на главата, от дясната вежда до окосмената област на главата и болезнен отток на площ около 5/5 см. С червеникаво дълбоко охлузване около 2/2 см /в горния на кръвонасядането/, покрито със засъхнала кръв; по лявата буза, централно – червеникаво охлузване около 1/0,3 см; по теменно тилната област на окосмената част на главата, срединно – подобно червеникаво охлузване около 1/0,5 см., разположено върху оточна подлежаща тъкан около 1,5/1,5 см.; по външната половина на очната ябълка на лявото око – червеникаво триъгълно кръвонасядане около 0,8/0,4 см.

В амбулаторен лист № 000737/01.06.2018 г., издаден за извършен преглед на ищеца от д-р Р.С., като основна диагноза в същия е посочена: последици от други уточнени травми на главата и обективно състояние: ЧМН б.о., умерено живи сухожилни и надкостни рефлекси. Декстра равно на синистра. Не се установяват латентни парези. Нестабилен в позата на Ромберг при затворени очи. Назначена е медикаментозна терапия.

От изслушаната съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р А.М. /неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена/, се установява, че получените травматични увреждания от Б. Г. М. при процесното деяние: оток, дълбоко охлузване и кръвонасядане в дясната челна област на главата, охлузване на лявата буза, оток и охлузване в теменно тилната област на главата срединно, кръвонасядане по външната половина на очната ябълка на лявото око по своята медико-биологична характеристика реализират признака временно разстройство на здравето, неопасно за живота; че от същите пострадалият е изпитвал болки и страдания за срок от около три седмици, като това е и срокът, да който установените увреждания би следвало да преминат.

Обосновано е и заключение, че тези увреждания не са от естество да оставят последствия за живота и здравето на пострадалия.

Съгласно събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката Р. Д.а М., живуща на семейни начала с ищеца, преценени по реда на чл.172 ГПК, на 01.04.2018 г. същата е намерила Б. М. на втория етаж в дома им, лежащ окървавен и с подутини; че същият е спял, но бълнувал притеснителни неща: „Остави ме, остави ме“ и че след като го събудила той й казал, че е имало сбиване в ранните часове, че е бил нападнат.

При разпита й г-жа М. поддържа и че ищецът е имал кръв по лицето и по ризата, като видимо не е изглеждал добре; че подутините са били около главата, отгоре на главата, като впоследствие този отток, който е бил много голяма подутина, е слязъл и към дясното око; че е бил в много притеснително състояние, боляло го е, притеснявал се е как ще се появи пред децата си, тъй като подутината е била много голяма и самият той не се е чувствал никак добре, даже не е искал да разговаря, защото се е чувствал много унизен.

Посочено е и че може би повече от две седмици е продължило чувството на дискомфорт, което пострадалият е имал от нараняванията по лицето и главата, и чисто физически оттокът е отшумял горе-долу за толкова време; че случилото се и нараняванията, които е имал, са го карали да чувства зле психически, защото се е чувствал много унизен; не е искал да вижда децата си, за да не ги травмира, тъй като лицето му не е изглаждало добре; че когато е излизал навън и е трябвало да се види с децата е носил шапка с козирка, за да 3 може тя по някакъв начин да прикрива оттока.