Решение № 1023 от 27.07.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 556/2022
- Вид
- Решение № 1023
- Подписан
- 27.07.2022
- Състав
- Диана Димитрова Митева, Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.251 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 предл.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1023 гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Д. Митева
Членове:
Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100500556 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 687/27.05.2022 год., постановено по въз.гр.дело № 556/2022 год., съдът е ОТМЕНИЛ решение № 261005/19.03.2021 год., поправено с решение № 260068/02.02.2022 год.,постановено по гр.д. № 21017/2019 год., ВРС – 14 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдено „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя № 7 да заплати на Д.Н. Р. - Г., ЕГН ********** сумата от 6 226.28 евро, получена от ответника при начална липса на основание за периода от 10.01.2015 год. до 10.12.2019 год. чрез извършено служебно инкасо от разплащателна сметка на Д.Н. Р. - Г. – кредитополучател по сключения между страните договор за кредит № 6876 от 20.08.2007 год., със солидарен длъжник СВ. Г. СП., ведно със законната лихва върху главницата от 6 226.28 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1 предл.първо и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и разноски за производство в размер на 987.11 лева, на основание чл.78 ГПК, както и определение № 265084/07.07.2021 год., постановено по делото, с което е отхвърлена молбата на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 за 1 изменение на решението в частта му за разноските КАТО ВМЕСТО НЕГО Е постановил ОТХВЪРЛЯНЕ на иска на Д.Н. Р. - Г., ЕГН ********** от *** срещу „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, пл.„Света Неделя” №7 за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 226.28 евро, получена от ответника при начална липса на основание за периода от 10.01.2015 год. до 10.12.2019 год. чрез извършено служебно инкасо от разплащателна сметка на Д.Н. Р. - Г. – кредитополучател по сключения между страните договор за кредит № 6876 от 20.08.2007 год., със солидарен длъжник СВ. Г. СП., ведно със законната лихва върху главницата от 6 226.28 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1 предл.първо и чл.86, ал.1 ЗЗД и е ПОТВЪРДИЛ решение № 261005/19.03.2021 год., поправено с решение № 260068/02.02.2022 год., постановено по гр.д. № 21017/2019 год., ВРС – 14 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на СВ. Г. СП., ЕГН **********, *** осъждане на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.Света Неделя № 7 да заплати на Д.Н. Р. - Г., ЕГН ********** сумата от 6 226.28 евро, получена от ответника при начална липса на основание за периода от 10.01.2015 год. до 10.12.2019 год. чрез извършено служебно инкасо от разплащателна сметка на Д.Н. Р. - Г. – кредитополучател по сключения между страните договор за кредит № 6876 от 20.08.2007 год., със солидарен длъжник СВ. Г. СП., ведно със законната лихва върху главницата от 6 226.28 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба - 23.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1 предл.първо и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и разноски за производство в размер на 987.11 лева, на основание чл.78 ГПК, като е осъдил Д.Н. Р. - Г., ЕГН ********** и СВ. Г. СП., ЕГН **********, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София сумата в общ размер от 2 133.55 лева, представляващи сторените пред двете инстанции разноски: 1200 лева пред ВРС и 933.55 лева – пред ВОС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На 10.06.2022 год. е подадена молба от въззиваемите СВ. Г. СП. и Д.Н. – Р., с която е обективирано искане за отстраняване на очевидни фактически грешки, за тълкуване на мотиви от съдебния акт и за постановяване на допълнително решение. В съдържателната част на молбата, въззиваемите се 2 позовават на неяснота на мотивите на съда относно доказателствата, които са обсъждани предвид посочването на 55 евро, а не на 55 000 евро, посочване в мотивите както на СОФИБОР, така и на ЮРИБОР, непосочване въз основа на кой тест от договорни клаузи съдът е формирал изводи и др.
Насрещната страна „Уникредит Булбанк“ АД, редовно уведомено за производството, не изразява становище по откритото производство.
За да се произнесе, настоящият състав на Варненския окръжен съд взе предвид следното:
Молбата е подадена от надлежна страна и в предвидените за това срокове /по отношение на искането по чл.250 ГПК/, поради което и се преценява като допустима. По същество обаче, съдът я намира за неоснователна.
Разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл.251 ГПК предвиждат ред за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване на постановеното по делото решение и ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове.
Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК в постановения акт има при несъответствие между действителната и изразената воля, като несъответствието трябва да е очевидно, явно, т. е. да се установява и само при прочит на съдебния акт.
Непълнота по смисъла на чл.250 ГПК е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане/оспорване на страната.
Необходимост от тълкуване на съдебния акт по смисъла на чл.251 ГПК възниква при неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил.
Така очертаните характеристики на трите производства изключват основателността на молбата. Те се базират на твърдения за наличие на допуснати фактически грешки в мотивите и неяснота на същите, а съгласно установената практика порокът трябва да засяга не мотивите, а диспозитива на съдебния акт, тъй като в него се съдържа волята на съда.
В случая, решението, чиято поправка, допълване и тълкуване се иска, не страда от сочените пороци – не е налице несъответствие между 3 действителната и изразената воля, съдът се е произнесъл по цялото искане/оспорване на страната, ясно е посочено коя част от първоинстанционното решение се отменя и коя се потвърждава, респективно изразената в диспозитива на решението е ясна и не поражда двусмислие.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 13845/10.06.2022 год. на въззиваемите СВ. Г. СП. и Д.Н. – Р. за отстраняване на очевидни фактически грешки, за тълкуване на мотиви от съдебния акт и за постановяване на допълнително решение, във връзка с постановеното по въз.гр.д. № 556/2022 год. решение № 687/27.05.2022 год.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4