Определение № 4 от 08.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500655 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Елио“ ЕООД против Определение № 552/ 04.06.2025 г. по в. гр. д. № 733/ 2024 г. на ОС – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действията на ЧС И Николета Кавакова, извършени по изпълнително дело № 20239290400125 и обективирани в Разпореждане изх. № 44541 от 30.07.2024 г. и искане, обективираното в жалбата за отмяна на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в опис, оценка и публична продан на движими вещи – 37 000 бр. бутилирано вино „Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилирано вино „Бътърфлай с Рок“,

Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че към датата на описа на движимите вещи - 37 000 бр. бутилирано вино „Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилирано вино „Бътърфлайс Рок – те не са били в негово владение. Излага подробни доводи, че е владял процесните вещи посредством трети лица, които са ги съхранявали и държали вместо него, с оглед на което иска да се отмени обжалваното определение.

С Определение № 931/ 06.10.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата на „ЦКБ“ АД за допълване на Определение № 552 от 04.06.2025 г . в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

1

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „ЦКБ“ АД чрез адв. См. Н., в която се сочи, че уговореното адвокатско възнаграждение е изплатето по банков път, в подкрепа на което е представено извлечение от банкова сметка на адв. См. Н. в „ЦКБ“ АД.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Елио“ ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Производството по изп. д. № 125/ 2023 г. ЧСИ Николета Кавакова е образувано по молба на „Централна кооперативна банка“ АД за събиране на паричните вземания към длъжниците „Т - Уайнс“ ЕООД и „Бългериън Уайн Индърстри“ АД по изпълнителен лист № 553 от 22.12.2022 г . по ч. гр. д. № 1105/ 2022 г., изпълнителен лист № 554 от 22.12.2022 г . по ч. гр. д. № 1106/ 2022 г. и изпълнителен лист № 555 от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1107/ 2022 г. на Районен съд – Харманли.

По искане на взискателя е извършен опис и са проведени няколко публични продажби на бутилирано вино, собственост на длъжниците по изпълнението, които поради липса на купувачи са обявени за нестанали.

С молба от 28.05.2024 г . взискателят е поискал отново насрочването на публична продан на движими вещи (бутилирани вина), собственост на длъжниците по изпълнението, в това число и 37 000 бр. бутилки от 0.750 л.

„Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилки от 0.750 л. „Бътърфлайс рок“ 15, като с протокол от 04.06.2024 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на процесните вина.

С Молба вх. № 93180/ 18.07.2024 г. жалбоподателят „Елио“ ЕООД е представил по изпълнителното дело документи, легитимиращи го за собственик на процесните вина и е направил искане за спиране на принудителното изпълнение по отношение на тях, което с разпореждане от 30.07.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение.

Посоченото разпореждане е обжалвано от третото по изпълнението лице „Елио“ ЕООД с твърдения, че е собственик на процесните вина и с искане за отмяна на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху тях.

С атакуваното определение след подробен анализ на събраните по 2 делото доказателства окръжният съд е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е собственик на процесните вина, с оглед на което е оставил жалбата му без разглеждане като недопустима.

Съгласно текста на чл. 435, ал. 4 ГПК т рето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Според изр. 2 жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Процесуалната допустимост обуславя правото на страната да иска извършване на определено действие от решаващия орган, на което съответства задължението на последния да го предприеме. За допустимостта на жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК е необходимо да изхожда от трето на изпълнението лице и в същата да се съдържат твърдения, че към датата запора, възбраната или предаването на движимата вещ същата се е намирала в негово владение. Установяването на посочените обстоятелства е от значение за основателността на жалбата, но не и за нейната допустимост. В случай, че от доказателствата по делото не се установи жалбоподателят да се намира във владение на вещите, окръжният съд следва да отхвърли жалбата като неоснователна. По същия начин следва да подходи и когато въпреки установеното владение се докаже, че длъжникът е бил техен собственик при налагане на запора или възбраната. Съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд, с което се произнася по съществото на спора, не подлежи на обжалване. Съдът следва да откаже да разгледа жалбата по същество (да провери налице ли са предпоставките за нейното уважаване) само при положение, че в същата не се съдържат твърдения за нейната основателност – че жалбоподателят като трето на изпълнението лице се намира във владение на вещите, върху които е насочено изпълнението.

В разглеждания случай в обжалваното определение окръжният съд е изложил съображения за неоснователност на жалбата, като е приел, че процесните бутилки вино не се намират във владение на жалбоподателя, както и че длъжникът не е загубил собствеността върху тях, но въпреки това вместо да отхвърли жалбата, е оставил същата без разглеждане. Като се има предвид, че правните последици на съдебния акт се определят от неговия диспозитив, обективиращ волята на съда, която в случая не съответства на изложените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се 3 върне на друг състав на окръжния съд за произнасяне по същество на жалбата.

При това положение следва да се отмени и обжалваното определение по чл.

248 ГПК от 06.10.2025 г., с което е оставено без уважение искането на взискателя „ЦКБ“ АД за присъждане на разноски, по което искане следва да се окръжния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 552/ 04.06.2025 г. по в. гр. д. № 733/ 2024 г. на ОС – Хасково, с което е оставена без разглеждане Жалба вх. № 98382/ 06.08.2024 г. на „Елио“ ЕООД против действията на ЧСИ № 929 – Николета Кавакова по изп. д. № 20239290400125.

ОТМЕНЯ Определение № 931/ 06.10.2025 г. по в. гр. д. № 733/ 2024 г. на ОС – Хасково, с което е оставено без уважение Молба вх. № 5961/ 12.06.2025 т. на „ЦКБ“ АД.

ВРЪЩА делото на ОС – Хасково за разглеждане на жалбата от друг състав на съда.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500655 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Елио“ ЕООД против Определение № 552/ 04.06.2025 г. по в. гр. д. № 733/ 2024 г. на ОС – Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действията на ЧС И Николета Кавакова, извършени по изпълнително дело № 20239290400125 и обективирани в Разпореждане изх. № 44541 от 30.07.2024 г. и искане, обективираното в жалбата за отмяна на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в опис, оценка и публична продан на движими вещи – 37 000 бр. бутилирано вино „Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилирано вино „Бътърфлай с Рок“,

Жалбоподателят оспорва извода на окръжния съд, че към датата на описа на движимите вещи - 37 000 бр. бутилирано вино „Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилирано вино „Бътърфлайс Рок – те не са били в негово владение. Излага подробни доводи, че е владял процесните вещи посредством трети лица, които са ги съхранявали и държали вместо него, с оглед на което иска да се отмени обжалваното определение.

С Определение № 931/ 06.10.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата на „ЦКБ“ АД за допълване на Определение № 552 от 04.06.2025 г . в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

1

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „ЦКБ“ АД чрез адв. См. Н., в която се сочи, че уговореното адвокатско възнаграждение е изплатето по банков път, в подкрепа на което е представено извлечение от банкова сметка на адв. См. Н. в „ЦКБ“ АД.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Елио“ ЕООД, който чрез пълномощника си оспорва жалбата.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Производството по изп. д. № 125/ 2023 г. ЧСИ Николета Кавакова е образувано по молба на „Централна кооперативна банка“ АД за събиране на паричните вземания към длъжниците „Т - Уайнс“ ЕООД и „Бългериън Уайн Индърстри“ АД по изпълнителен лист № 553 от 22.12.2022 г . по ч. гр. д. № 1105/ 2022 г., изпълнителен лист № 554 от 22.12.2022 г . по ч. гр. д. № 1106/ 2022 г. и изпълнителен лист № 555 от 22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1107/ 2022 г. на Районен съд – Харманли.

По искане на взискателя е извършен опис и са проведени няколко публични продажби на бутилирано вино, собственост на длъжниците по изпълнението, които поради липса на купувачи са обявени за нестанали.

С молба от 28.05.2024 г . взискателят е поискал отново насрочването на публична продан на движими вещи (бутилирани вина), собственост на длъжниците по изпълнението, в това число и 37 000 бр. бутилки от 0.750 л.

„Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилки от 0.750 л. „Бътърфлайс рок“ 15, като с протокол от 04.06.2024 г. съдебният изпълнител е насрочил публична продан на процесните вина.

С Молба вх. № 93180/ 18.07.2024 г. жалбоподателят „Елио“ ЕООД е представил по изпълнителното дело документи, легитимиращи го за собственик на процесните вина и е направил искане за спиране на принудителното изпълнение по отношение на тях, което с разпореждане от 30.07.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение.

Посоченото разпореждане е обжалвано от третото по изпълнението лице „Елио“ ЕООД с твърдения, че е собственик на процесните вина и с искане за отмяна на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху тях.

С атакуваното определение след подробен анализ на събраните по 2 делото доказателства окръжният съд е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че е собственик на процесните вина, с оглед на което е оставил жалбата му без разглеждане като недопустима.

Съгласно текста на чл. 435, ал. 4 ГПК т рето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Според изр. 2 жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Процесуалната допустимост обуславя правото на страната да иска извършване на определено действие от решаващия орган, на което съответства задължението на последния да го предприеме. За допустимостта на жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК е необходимо да изхожда от трето на изпълнението лице и в същата да се съдържат твърдения, че към датата запора, възбраната или предаването на движимата вещ същата се е намирала в негово владение. Установяването на посочените обстоятелства е от значение за основателността на жалбата, но не и за нейната допустимост. В случай, че от доказателствата по делото не се установи жалбоподателят да се намира във владение на вещите, окръжният съд следва да отхвърли жалбата като неоснователна. По същия начин следва да подходи и когато въпреки установеното владение се докаже, че длъжникът е бил техен собственик при налагане на запора или възбраната. Съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд, с което се произнася по съществото на спора, не подлежи на обжалване. Съдът следва да откаже да разгледа жалбата по същество (да провери налице ли са предпоставките за нейното уважаване) само при положение, че в същата не се съдържат твърдения за нейната основателност – че жалбоподателят като трето на изпълнението лице се намира във владение на вещите, върху които е насочено изпълнението.