Решение № 174 от 11.02.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Плевен, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430105648 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от В. М. М., чрез адв. И.В., против П.

Н., ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, ПЕРФОРМ Бизнес Център, представлявано от Д.Н.- изп. дир., с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 436,64лв, за която е издаден ИЛ от 02.03.2011г. по ч. гр.д.

№5801/2009г. на ПлРС, въз основа на който е образувано изп.д.№653/2011г. по описа на ЧСИ П.Д., поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че спрямо ищеца е налице висящо изп.д.№653/2011г. по описа на ЧСИ П.Д., образувано въз основа на ИЛ от 02.03.2011г. по ч. гр.д.№5801/2009г. на ПлРС. Сочи се, че по образуваното изп производство от страна на взискателя повече от 5 години няма предприети действия по изпълнението и вземането по ИЛ е погасено по давност. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът П. Н., ЕИК***, не изразява становище по предявеният иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на ИЛ от 02.03.2011г. по гр.д.

№5801/2009г. по описа на ПлРС, въз основа на който ищецът е осъден да заплати на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, сумата от 436,64лв.- разноски по делото. По делото се установява също, че въз основа на издаденият ИЛ за присъдените разноски, както и въз основа на ИЛ от 02.03.2011г. по ч. гр.д.№1676/2009г. на ПлРС, е образувано изп. Дело №653/2011г. по описа на ЧСИ П.Д..

1

Съдът, след като се запозна с представеното заверено копие от изпълнителното дело, констатира, че по същото е депозирана молба от 08.06.2012г, от АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, за конституирането му като взискател, в качеството на цесионер по договор за цесия, като дружеството е конституирано като взискател по изп. дело, с резолюция на ЧСИ. Съдът констатира също, че последното действие по изпълнението е налагането на запор върху МПС на длъжника – ищец от 22.02.2017г., като след тази дата, няма извършване на други действия по изпълнението. В представеното копие от изп. Дело няма данни същото да е прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

По делото, процесуалният представител на ищеца с нарочна писмена молба, прави искане за постановяване на неприсъствено решение, като съдът, с протоколно определение от 21.01.2026г. е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение в законовият за това срок.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че са не налице предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника „П. Н.“, ЕИК***. Съобразно посочената разпоредба- нормата на чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства. В случая, с оглед на установеното обстоятелство, че носител на вземането е друго лице, а не посоченият от ищеца ответник по делото, то съдът приема, че предявеният иск е вероятно неоснователен. Поради липсата на една на кумулативно предвидените предпоставки по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение- а именно искът да е вероятно основателен, следва, по реда на чл.

253 от ГПК, постановеното протоколно определение от 21.01.2026г., с което е обявено на страните, че съдът ще се произнесе с неприсъствено решение в законовият за това срок, да бъде отменено, поради грешка и на основание чл. 239, ал.3 от ГПК, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Съобразно мотивите на т. 10 и на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от 2 проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая, действително е налице изтичане на петгодишната погасителна давност спрямо вземането по процесния ИЛ /без да се коментира вземането по другия ИЛ, въз основа на който е образувано изп. д.№ 653/2011г. по описа на ЧСИ П.Д./, считано от датата на последното действие по изпълнението по него22.02.2017г. Настоящият иск по чл. 439, ал.2 от ГПК, обаче е предявен против ненадлежна страна- ненадлежен ответник, който не е носител на вземането по процесния ИЛ. Както бе посочено по- горе, въз основа на договор за цесия, носител на вземането е друго лице- АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, конституирано като взискател по изп. производство и по искане на което е извършено посоченото последно действие по изпълнението. Съдът приема, че е без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/, е установяване на надлежното уведомяване на длъжника, по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Следва да се посочи също, че посоченото от ищеца основание на предявеният иск е изтекла погасителна давност.

На основание гореизложеното, следва предявеният отрицателно установителен иск, за признаване за установено спрямо ответника П. Н., ЕИК***, че ищецът не дължи сумата от 436,64лв, за която е издаден ИЛ от 02.03.2011г. по ч. гр.д.№5801/2009г. на ПлРС, въз основа на който е образувано изп.д.№653/2011г. по описа на ЧСИ П.Д., поради изтекла погасителна давност, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на спора, в полза на ищеца, респ. на неговият процесуален представител, не следва да бъдат присъждани разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 253 от ГПК ОТМЕНЯ частично протоколно определение от 21.01.2026г., в частта му е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

На основание чл. 239, ал.3 от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „В.

М. М., ЕГН**********,

НЕОСНОВАТЕЛНО. за постановяване на неприсъствено решение, като

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от В. М. М., ЕГН**********, от ***, чрез адв. И.В., иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено против ответника „П. Н., ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, ПЕРФОРМ Бизнес Център, представлявано от Д.Н.- изп. дир., че ищецът НЕ ДЪЛЖИ сумата от 436,64лв, за която е издаден ИЛ от 02.03.2011г. по ч. гр.д.№5801/2009г. на ПлРС, въз основа на който е образувано изп. д. №653/2011г. по описа на ЧСИ П.Д., поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението в частта му по чл. 253 от ГПК и в частта му, с която е оставено искането 3 по чл. 238 от ГПК, без уважение, има характер на определение и не подлежи на обжалване.

В останалата си част, Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4