Решение № 4243 от 02.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4243 гр. Пловдив, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330102829 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт П. П., е предявил против Д. Б. Д.- Ч., ЕГН: **********, от **********, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 19828/ 2024 г. на ПРС, I гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9793/ 20.11.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 878, 60 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.01.2024 г.- 31.03.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 75, 77 лева за периода 02.03.2024 г.- 18.11.2024 г., законната лихва, считано от 19.11.2024 г.- датата на подаване на заявлението и разноските по заповедното производство.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126 ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители се осъществявала при публично известни общи условия, които влизали в сила и без изричното им приемане от потребителя. Ответникът като собственик на имот в град П., бул. „*****” № ***, ап. ***, бил с клиент и имал качеството на потребител на топлинна енергия, а 1 като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът изпълнил задължението си, като доставил до сградата ТЕ, а търговецът, извършващ дяловото разпределение- „Нелбо“ АД разпределил за имота на ответника ТЕ на обща стойност 954, 37 лева, включваща главница от 878, 60 лева за периода 01.01.2024 г.- 31.03.2024 г. и лихва в размер на 75, 77 лева за периода 02.03.2024 г.- 18.11.2024 г. Начислената на ответника ТЕ била доставена и разпределена в пълно съответствие с нормативните изисквания, съгласно справка за компонентите, количеството, единичната цена и стойността на ТЕ. За събиране на задълженията си ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, като по случая се образувало частно гр. дело № 19828/ 2024 г. на ПРС, I-ви гр. с-в, но издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл.

47 ал. 5, поради което след дадени му указания в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Претендират се и разноските в процеса.

Книжата са редовно връчени на ответната страна, като в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор не е постъпил.

Ответницата не се явява в първото по делото заседание, редовно призована и уведомена за последиците по чл. 238 от ГПК още с разпореждането по чл. 131 от ГПК.

В изпратеното до същата съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 25.09.2025 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, ответникът не се е явил, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, чрез пълномощника юрк. П. П. е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение. Заявено е, че след завеждане на делото ответницата е погасила задължението си за главница и лихви, поради което се моли за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят, но на ищеца да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства и от документите по приложеното ч. гр. дело № 19828/2024 г. по описа на ПРС, I-ви гр. състав, както и с представените в първото с.з. документи, може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение.

Доколкото самият ищец заявява неизгоден за себе си факт, а именно, че главницата и лихвата са платени след завеждане на иска, то предявените установителни искове следва да се 2 отхвърлят, като погасени поради плащане в хода на процеса.

Следва да се приеме, че ответникът (длъжник в заповедното производство) не е изпълнил задълженията си по заплащане на задълженията си към ищеца навреме, с което е дал повод за образуване на частно гр. дело № 19828/ 2024 г. на ПРС, I-ви гр. с-в и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК спрямо него. В тази връзка разноските, направени с оглед образуваното заповедно производство, са дължими. Същите възлизат на сумата от общо 75 лева, от които: 50 лева- юрисконсулстко възнаграждение и 25 левазаплатена ДТ, като те следва да се присъдят в настоящото производство с изричен осъдителен диспозитив с решението, на осн. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Принципно разноските следват изхода от делото, т.е. възлагат се в тежест на загубилата страна. В случая обаче, независимо от резултата от процеса- отхвърлянето на иска, разноските не следва да останат за сметка на ищеца, който ги е направил. Това е така, тъй като искът е отхвърлен не, защото е неоснователен, а, защото плащането на задължението е станало в хода на делото. Така ответникът не може да се ползва от привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК, освобождаваща го от заплащане на разноските в процеса и тези разходи следва да му бъдат възложени. Те се претендират още с исковата молба, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че са действително направени. Същите са в общ размер на 175 лева, както следва: сумата от 75 лева- довнесена държавна такса, и сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Така мотивиран и на осн. чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника юрисконсулт П. П., иск против Д. Б. Д. - Ч., ЕГН: **********, от ********** за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 19828/ 2024 г. на ПРС, I-ви гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9793/ 20.11.2024 г., суми за начислена топлинна енергия, както следва: главница в размер на 878, 60 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.01.2024 г.- 31.03.2024 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху главницата в размер на 75, 77 лева за периода 02.03.2024 г.- 18.11.2024 г., законната лихва, считано от 19.11.2024 г.- датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане, като погасен поради извършено плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА Д. Б. Д. - Ч., ЕГН: **********, от ********** да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

“Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника юрисконсулт П. П., сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното производство и сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева) - разноски в настоящото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

3

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 19828/ 2024 г. на ПРС, I-ви гр. с-в да се изпрати на ПРС, I -ви гр. с-в.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

4