Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 09.07.2020, Административен съд - Ловеч

Съд
Административен съд - Ловеч
Дело
Административно дело 220/2020
Вид
Решение № 137
Подписан
09.07.2020
В сила
09.07.2020
Състав
ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА ХРИСТОВА ДЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3, предл. второ · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.13, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.13, ал.2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.24, ал.2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.28, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.28, ал.2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.3 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.34 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.38 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.39 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.3, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.40, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.40, ал.3 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.41, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • §1, т.6 · Закон за достъп до обществена информация

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ град Ловеч, 09.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 220/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Административното дело е образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Созопол по подадено от В. заявление.

В жалбата се излага, че по подадено по имейл заявление за достъп до обществена информация, до изтичане на законоустановения срок оспорващият не е получил решение за достъп или за отказ за достъп до исканата информация, нито съобщение за уточнение или за удължаване на срока. Сочи се получено писмо за обосноваване на надделяващ обществен интерес от искане на информацията, като в тази връзка се твърди, че информацията не попада в ограниченията на закона и надделяващият обществен интерес се презюмира. Така постановеният мълчалив отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи, че органът следва да постанови изричен писмен акт и мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Иска се съдът да отмени отказа и да задължи АО да постанови писмено решение за достъп до исканата обществена информация. Претендират се направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата на заявените в нея основания и претендира присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Х.В. подава по електронен път на 17.02.2020г. в 18:38 ч. до Кмета на община Созопол заявление за достъп до обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да й бъде предоставена информацията. Заявлението е подадено на електронен адрес [email protected] и е регистрирано в общината с вх.№ 94-00-603/18.02.2020г.

С писмо изх.№ 94-00-603-01 от 21.02.2020г. Кметът на община Созопол уведомява заявителката, че в заявлението следва да бъдат изложени доводи, сочещи за наличието на надделяващ обществен интерес. В преписката не са представени доказателства това писмо да е изпратено до адресата, но безспорно е получено от него и е приложено към жалбата. В придружителното си писмо ответникът изрично сочи, че по заявлението до момента няма постановено писмено решение за достъп или за отказ за достъп до поисканата информация.

На интернет сайта на Община Созопол в секция „Достъп до информация“ са публикувани Вътрешни правила за изпълнение на Закона за достъп до обществена информация, като в правилата са посочени адреса на общината, адреса на електронна поща за подаване на заявления за достъп до ОИ [email protected] и мястото в общинската администрация, в което се приемат заявления по ЗДОИ – ЦАИО в Община Созопол.

Именно на посочения във Вътрешните правила адрес на електронна поща е подадено и процесното заявление, което видно от входящия номер е получено в общината и е регистрирано.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по постоянен адрес на адресата на отказа, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Преценявайки основателността на жалбата на основание доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира, че ответникът е нарушил приложимия материален закон, в частност разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, като не се е произнесъл писмено по подаденото заявление за достъп до обществена информация, с което е формирал мълчалив отказ. Цитираната разпоредба задължава органите или изрично определените от тях лица да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено заявителя за своето решение.

Според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация с акт, в който при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно или не следва да се предоставя достъп до търсената информация.

С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон (предмета и целта на закона) и при изричните разпоредби на чл.28, ал.2, чл.34, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, която изисква и задължава субектите по чл.3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, въвеждаща задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл.28-чл.33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.

В случая в придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка, не са посочени основателни причини, които да обосноват липсата на произнасяне по заявлението. Липсват каквито и да е данни за произнасяне на органа в рамките на законовия срок, а и до момента, като неиздаването на писмено решение изрично се потвърждава от ответника.

Съдът намира за незаконосъобразни доводите на Кмета на община Созопол, обосноваващи липсата на произнасяне, че предвид спецификата на изисканата информация и преценката по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, от лицето са изискани допълнителни доводи за наличие на надделяващ обществен интерес. Съгласно легалната дефиниция на закона, „Надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. Община Созопол несъмнено е сред субектите по чл.3 от ЗДОИ, а поисканата информация е служебна обществена информация (както признава и ответника), за която не се твърди да са налице ограниченията по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Чрез нея заявителят може да си състави мнение за дейността на общината при начисляване и събиране на местните данъци, с което да се изпълни и една от основните цели на закона – повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен. Горното безспорно сочи на надделяващ обществен интерес от исканата информация, като не е в задължение да заявителя да обоснове последното.

Х.В. се е възползвала от възможността, която й предоставя разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път на адреса на електронната поща по чл.15, ал.1, т.4, който е обявен на интернет страницата на община Созопол. При подадено заявление по електронен път на адреса на електронната поща, обявен в секция „Достъп до информация“ на интернет страницата на община Созопол, АО е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, поради което за него е възникнало задължение за произнасяне по смисъла на закона. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено от Х.В. до задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение.

По изложените съображения съдът счита, че действително е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация, който е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл.3 от ЗДОИ във връзка с чл.28, ал.2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл.34, съответно чл.38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

При този изход на спора е основателна претенцията на жалбоподателката за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за което следва да се осъди ответника.

Съдът намира за основателно и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв е установено със закон. В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Принадлежността към нея е предоставена на преценката на адвоката, за което е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“ на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019г. на ВАС по адм. д.

№ 10210/2019г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018г., III о. Съдът намира обаче, че претендираният от адвоката размер е завишен и възнаграждението следва да се присъди в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 150 лева. С Решение № 13062/03.10.2019г. на ВАС по адм.д. № 3586/2016г., частично потвърдено с Решение № 5419/08.05.2020г. по адм.д. № 14384/2019г. на петчленен състав на ВАС (ДВ бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г.), с оставената в сила част са отменени редица разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №1 от 09.07.2004г., вкл. новата редакция на чл.8 от последната. След отмяната и съгласно редакцията, действаща отново от 15.05.2020г., за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и ал.2. Нормата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. гласи, че за защита по други неоценяеми искове минималното възнаграждение е 150 лева, и именно това е минималното възнаграждение за защита по административни дела без материален интерес. Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв. Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, определено в размер на 150 лева на основание чл.8 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.