Решение № 78 от 04.03.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. гр. Червен бряг, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20234440101312 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 357 във връзка с чл.344, ал.1, т.3, чл. 222, ал.3, чл.220, ал.1, чл.225, ал.1 и чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Г. У., от гр. Червен бряг, ЕГН:********** против ***, гр. Червен бряг, ЕИК***, представлявано от директора А. Ш., с която са предявени следните обективно съединени искове, с които се претендира:

1. Ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 14 561,64 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, дължима на основание чл. 31, ал.1, т.4 от Колективен трудов договор (КТД) № Д-01269/06.12.2022 г. и Вътрешните правила за работната заплата на ***, гр.

Червен бряг, определена като разликата от изплатената й сума от 9540,96 лева до дължимата и такава в размер на 24 102,60 лева, формирана като 8,5 брутни заплати на база актуализирано месечно трудово възнаграждение, в размер на 2040,00 лева-основна работна заплата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Претендира, че има право на актуализиране на трудовото й възнаграждение и предвид, че е с непрекъснати членски права в Синдиката на българските учители, последното и дава основание да получи обезщетение за 8,5 брутни трудови възнаграждения.

1.1. При условията на евентуалност по отношение на така предявения осъдителен иск, в случай, че съдът приеме, че не е запазила синдикалното си членство, ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 7474,64 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, в размер на 6 брутни трудови възнаграждения на база актуализирано месечно трудово възнаграждение, в размер на 2040,00 лева основна работна заплата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и 1 изплащане. В случая сумата е определена като разликата от изплатеното й обезщетение от 9540,96 лева до претендираното такова в размер на 17015,60 лева.

2. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 4081,04 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ на основание КТД № Д-01269/06.12.2022 г. и Вътрешните правила за работната заплата на ***, гр.

Червен бряг, определена като разликата от изплатената й сума от 1590,16 лева до действително дължимата й такава в размер на две актуализирани брутни работни заплати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Претенцията си основава на правото си за актуализиране на трудовото възнаграждение и предвид, че е с непрекъснати членски права в Синдиката на българските учители, което й дава право на обезщетение за 2 брутни трудови възнаграждения.

2.1. При условията на евентуалност по отношение на така предявения осъдителен иск в т.2, в случай, че съдът приеме, че не е запазила синдикалното си членство, ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1245,44 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 КТ, в размер доплащане към изплатеното 1 брутно трудово възнаграждение на база актуализирано месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

3. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1578,72 лева, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнение, за периода 21.06.2022 г.-21.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

4. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 1555,48 лева, представляваща незаконно удържана една брутна работна заплата, получена като обезщетение по чл.220, ал.1 КТ при възстановяването й на работа с решение № 260007 / 25.09.2020 г. по гр. дело № 256 / 2020 по описа на Районен съд – Червен бряг, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане. Позовава се на неоснователно прихващане от работодателя, извършено от обезщетението по чл.224 КТ.

5. Ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 2438,65 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неползван отпуск, на база актуализирано възнаграждение за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. и 01.01.2023 г.-29.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане.

Претендира съдебни разноски.

Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е било прекратено в деня след възстановяването й на работа по отменено от Районен съд Левски незаконно уволнение. Посочва, че по този начин работодателят не й е осигурил възможност да отработи отправеното й едномесечно предизвестие, възползвайки се от законовата възможност да й го заплати и за нея е възникнала щета, тъй като последната актуализация на заплатата й е била извършена с допълнително споразумение № РД-18-1030/21.01.2019 г.

Отбелязва, че прекратяването на трудовото правоотношение преди изтичането на срока на предизвестието обуславя недобросъвестно упражняване на 2 трудови права и задължения, в нарушение на чл.8 КТ. (Позовава се на решение № 359/17.06.2010 г. по гр. дело № 1448/2009 г. на Върховния касационен съд, IV, г.о., ГК.) Твърди, че ответникът й е нанесъл щета и след като е приел неоснователно, че не е синдикален член, тъйкато е загубила членските си права поради неплащане на членски внос. Това е рефлектирало върху броя на брутните трудови възнаграждения, които е следвало да получи като обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл. 220, ал.1 КТ.

Заявява, че при изплатеното й обезщетение във връзка с предходното й уволнение, отменено с решение № 143/05.07.2022 г. по гр. дело № 178/2022 г. на Районен съд – Левски, не е било решено със СПН търсеното в настоящото производство обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 21.06.2022 г. – 21.07.2022 г.

Позовава се на решение № 260073/19.03.2021 г. по гр. дело № 869/2020 г. на Окръжен съд – Плевен, който е приел, че с признаване на уволнението за незаконно не отпада правото на работника да получи обезщетение за не спазено предизвестие. Такова се дължи защото работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 326, ал.2 КТ. Отмяната на уволнението като незаконно не санира договорното неизпълнение и не заличава основанието, поради което неизправната страна е обезщетила изправната (решение № 18/08.02.2013 г. по гр. дело № 1211/2012 г. на ВКС, IV, г.о., ГК.).

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът ***, ЕИК***, чрез адвокат Е. М. изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Излага съображения за невярност на твърденията на ищцата, че работодателят не й е дал възможност да работи, след като е била възстановена на работа, за да не й бъде актуализирана основната заплата.

Посочва, че механизмите за определяне основните заплати на непедагогическия персонал в училищата, които прилагат системата на делегираните бюджети, се договарят от директора съобразно колективен трудов договор и/или вътрешни правила за работната заплата въз основа на годишните средства за заплати в рамките на утвърдения бюджет на институцията и се определят в индивидуалния трудов договор.

Отбелязва, че съгласно КТД минималните заплати се договарят от работодателя, като договореното се прилага за работниците и служителите членове на синдикалната организация. С анекс № Д01-192/10.08.2023 г. е изменен чл.27 КТД, като е посочено, че предвидените средства от държавния бюджет на Република България се изразходват единствено и само за увеличение от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно образование педагогически специалисти и непедагогически персонал. Изрично е посочено, че средствата, които се използват за увеличение на индивидуалните работни заплати на непедагогическия персонал целят достигане на не по-малко от минималните основни месечни заплати по чл.28 КТД. Налага се извода, че увеличението за заплатите на непедагогическия персонал се извършва за достигане на една гарантирана минимална основна месечна заплата на полагащия труд непедагогически персонал. Получаваното от ищцата възнаграждение още при 3 неговото последно индексиране през 2019 г. е надвишавало значително (два пъти) минималната основна заплата, както по КТД и анексите към него, така и по вътрешните правила за работната заплата. Така например при минимална работна заплата за страната за 2022 г. (т.е. три години по-късно) в размер на 710,00 лева и минимална основна месечна заплата (125% от МРЗ), т.е. 887,50 лева, основната заплата на ищцата без добавен клас и прослужено време е в размер на 1144,00 лева, а с добавени клас и прослужено време в размер на 1590,16 лева е значително над минимално изискуемия размер. За 2023 г. съотношението е 975,00 лева (125% от 780,00 лева) към 1144,00 лева и е в съответствие с растежа на заплатите на непедагогическия персонал, нает в сферата на администрацията на училището. За никоя от длъжностите специалист ТРЗ, счетоводител-касиер, главен-счетоводител, завеждащ административна служба, технически изпълнител не е извършено увеличение за годините 2021, 2022 и 2023 години.

Ответникът акцентира, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за целия период 2019 – 2023 г. с добавения клас и прослужено време, възлизащо на 1590,16 лева е било значително над основните заплати на педагогическите специалисти, които следва да са по-високи от тези на непедагогическия персонал.

Развива доводи за неоснователност на твърденията на ищцата, че работодателят я е ощетил като е приел, че тя не е синдикален член. Посочва, че същите твърдения са били въведени и с исковата молба по гр. дело № 178/2022 г. по описа на Районен съд Левски, където в решението си първоинстанционният съд, а след това въззивният съд са приели, че от доказателствата по делото не се установява ищцата да е била член на синдикална организация. Доказателства, които да сочат на синдикално членство липсват и по настоящото дело. Към ***, гр. Червен бряг има две синдикални организации: Синдикална организация към КТ „Подкрепа“ и Съюз на българските учители към КНСБ. И на двете синдикални организации ищцата не е член. Твърденията й, че е член на СБУ се опровергават от удостоверението на ръководството на синдикалната организация, че през 2020 г. същата е загубила членски права поради неплащане на членски внос.

По изложените съображения ответникът моли да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 19-974/20.01.2021 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ. С решение № 260007 / 25.09.2020 г. по гр. дело № 256 / 2020 г. РС Червен бряг (влязло в сила на 10.11.2021 г.) заповедта за уволнение е била отменена и ищцата възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ в ***, гр. Червен бряг. Със заявление № РД 25-429/20.12.2021 г. ищцата Д. У. е подала заявление до директора на училището-работодател да бъде допусната до работното си място. На 20.12.2021 г. е получила предизвестие № РД 25-263/20.12.2021 г., с което трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в 4 щата, считано от 21.01.2022 г. Впоследствие са издадени две заповеди за прекратяване на трудовия договор на ищцата, отменени с решение № 143 / 05.07.2022 г. по гр. дело № 178 / 2022 г. на Районен съд Левски, оставено в сила с решение № 513 / 25.11.2022 г. по гр. дело № 648 / 2022 г. ОС Плевен. С определение № 2381 / 07.08.2023 г. по гр. дело № 710 / 2023 г. Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Междувременно в хода на висящите съдебни производства ищцата У. е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава й е била отпусната с разпореждане №**********/01476/21.12.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Плевен (с.196), считано от 27.09.2022 г. на основание чл. 68, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).