Решение № 534 от 29.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Варна, 29.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от М. К. Терзийска Търговско дело № 20243100900013 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Д. М. Б., гр. *** срещу „НКС – Авто мечти” ЕООД, ЕИК 203856165, гр. Гоце Делчев, обективно кумулативно съединени искове за обявяване за окончателен на основание чл.

19, ал. 3 ЗЗД на сключен между страните договор № 2-362/28.02.2020 г. за продажба на МПС на изплащане - лек автомобил с марка „Нисан”, модел „Х Трейл”, рег. № ***** и за осъждането на ответното дружество да предаде на ищеца владението върху автомобила, ведно с всички принадлежности към него, на основание чл. 108 ЗС.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 25852/06.10.2022 г., молба с вх. № 29183/08.11.2022 г., депозирани по гр. д. № 2410/2022 г. на РС - Пловдив и молба с вх. № 5143/27.02.2024 г., депозирана по т. д. № 13/2024 г. на ВОС, ищецът твърди, че между него, в качеството му на купувач и ответното дружество, в качеството му на продавач, е бил сключен договор № 2362/28.02.2020 г. за продажба на МПС на изплащане - лек автомобил с марка „Нисан”, модел „Х Трейл”, рег. № *****, рама № *****, с цена 29434,68 лв., която е следвало да бъде заплатена на 36 равни месечни вноски, всяка на стойност от 817,63 лв. с падеж 28-мо число на съответния месец. Доколкото договорът не е бил сключен в изискуемата от чл. 144, ал. 2 ЗДвП форма за действителност счита, че той има характера на предварително съглашение.

Държането върху автомобила, ведно с принадлежностите му – ключ, свидетелство за регистрация – малък талон и полица за застраховка „Гражданска отговорност”, ищецът сочи, че му е било предадено с приемопредавателен протокол на 28.02.2020 г. след първоначалното заплащане в брой на сумата от 4461,54 евро – част от цената по договора, и равняваща се на 10 от уговорените вноски.

Настоява, че ответното дружество упълномощило майката на ищеца – С.

М., да управлява и стопанисва автомобила. Тя била оправомощена и от 1 купувача да го представлява в отношенията му с ответника, във връзка с което М. заплатила чрез 13 Б.и превода, подробно описани в исковата молба, още общо 17 170,23 лв. от стойността на договора. Сборът от всички направени плащания твърди, че възлиза на 25 896 лв., а остатъкът от 3538,44 лв., счита за недължим поради остъпката по чл. 7 от договора, която следва да бъде приложена на база извършените преди съответния падеж, първи 10 плащания.

Купувачът твърди, че макар в началото на м. юли 2021 г. да е информирал продавача за готовността си да заплати остатъчната цена по договора, ответникът не му е осигурил необходимото съдействие, поради което, в случай на положително за него решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, желае да се възползва от възможността по чл. 362, ал. 1 ГПК да заплати остатъка от цената. Пояснява, че около 22-23.07.2022 г. държането върху автомобила е било предадено на ответника, след като МПС е било задържано от служители на МВР - РУ Несебър следствие на действията на две лица, едно от които, се твърди, че е правило опит и в предходен момент, въз основа на упълномощаване от ответника, за отнемане на държането върху лекия автомобил.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на предявените искове. Становището се обосновава с довода, че процесният договор не е предварителен, а сключен под отлагателно условие с оглед разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 от договора.

В случай на преценка от страна на съда за допустимост на исковете, ответникът излага аргументи и за тяхната неоснователност. Твърди, че доколкото ищецът е спрял да заплаща вноските по договора, дружеството му е изпратило писмо, с което го е поканило в срок до 30.06.2021 г. да заплати остатъчната част от цената и го е предупредило, че в случай че не стори това, ще прекрати договора едностранно. Доколкото плащания не са били извършени, според ответника договорът е бил прекратен на 01.07.2021 г., за което уведомил ищеца на 13.07.2021 г. с писмо, в което поискал фактическата власт върху автомобила да му бъде предадена. Тъй като това не било направено, автомобилът бил предаден на ответника от органите на МВР на 25.07.2022 г., която дата приема за алтернативна на прекратяване на облигационно правната връзка. Това е било сторено с връчването на 25.07.2022 г. на нарочно писмо от полицейски служител на МВР – РУ Несебър на майката на ищеца - негов пълномощник. Ответникът излага, че с посочените уведомления, всички дължими вноски са били обявени за предсрочно изискуеми.

Продавачът пояснява, че към момента на прекратяване на съглашението, незаплатената част от договорната цена надвишава 1/5 част от общата стойност, което се явява значителна част от задължението за плащане с оглед чл. 87, ал. 4 ЗЗД и по аргумент на чл. 206 ал.1 от ЗЗД. Оспорва ищцовото твърдение за заплащане в брой на сумата от 4461,54 евро, както и че тя е част от цената по договора. Противопоставя се не само на твърдението, че дължимият остатък от цената възлиза на 3538,44 лв., но и твърдението за недължимост на същия поради приложението на отстъпката по чл. 7 от договора.

Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД счита за неоснователен и доколкото неплащането на цялата цена препятства обявяването на договора за окончателен. Оспорва се твърдението за неоказано съдействие за заплащане на ценовия остатък, като се пояснява, че в писмото, връчено на майката на 2 ищеца, било упоменато какви са условията, изискуеми за прехвърлянето на собствеността върху автомобила. Според продавача неоснователността на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД води до неоснователност и на този по чл. 108 ЗС.

В случай че съдът счете, че процесният договор не е бил прекратен и приеме, че следва да го обяви за окончателен, то ответникът въвежда възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД и претендира по реда на чл. 362 ал.1 от ЗЗД съдът с решението да осъди ищеца да заплати следните суми: 12 264,45 лв. – неплатен остатък от цената по договора; 5 309 лв. – неустойка по чл. 5 от договора, а в евентуалност – 2 373,94 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неизпълнение на дължимо плащане в размер на законната лихва, изчислена от датата на падежа на всяка една вноска до датата на плащането й, а за неплатените – до датата на подаване на отговора на исковата молба – 29.12.2022 г.; 4 945,97 лв., от които 2366,38 лв. – сбор от платени от ответника за сметка на ищеца премии по застраховка „Каско”, 1 078,04 лв. – сбор от платени от дружеството за сметка на ищеца премии по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, 337,55 лв. данъци за притежаваното превозно средство, 400 лв. – глоба за административно нарушение по ЗДвП, 764 лв. – обезщетение за забава от датата на съответното плащане по сумите за застраховка „Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите и данъчните задължения до подаването на отговора на исковата молба – 29.12.2022 г.; ведно със законната лихва върху сумите, начислявана върху сумите от 12 264,45 лв., 5 309 лв., в евентуалност 2 373,94 лв., и 4 945,97 лв., считано от подаването на отговора на исковата молба – 29.12.2022 г. до окончателното заплащане на задълженията.

С молба с вх. № 15356/17.06.2024 г. ищецът, чрез редовно упълномощен към този момент, процесуален представител, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване. В исковата молба е отправено искане за присъждане на деловодни разноски, като в хода на производството липсва изявление за неговото оттегляне.

От своя страна, ответното дружество, чрез редовно овластен адвокат, в открито съдебно заседание, поддържа депозирания си отговор и уточненията към него и отправя искане за отхвърлянето на исковите претенции и присъждането на разноски. В писмено становище, постъпило в предоставения на страната в о. с. з. на 02.12.2024 г. срок, се развиват подробни доводи в подкрепа на тези искания.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по спора липсва разногласие относно наличието на валидно обвързваща ги облигационна връзка по Договор за продажба на МПС на изплащане № 2-362 от 28.02.2020 г., по силата на който ответното дружеството продава на ищеца собствения си лек автомобил с марка „Нисан”, модел „Х Трейл”, рег. № *****, рама № ***** за сумата от 29 434,68 лв.

Според чл. 4 от договора сумата следва да бъде заплатена на 36 равни месечни вноски от 817,63 лв. всяка, с падеж 28-мо число на съответния месец, считано от 28.02.2020 г., като съгласно чл. 7 при заплащането им преди тази дата, купувачът ползва отстъпка в размер на 253,75 лв. за всяка една предварителна вноска. В тази връзка, чл. 19, ал. 1 предвижда, че купувачът има право предсрочно да изплати пълната стойност, както и всички дължими суми, и да придобие собствеността върху автомобила, като разходите според 3 чл. 20, са за негова сметка. Съгласно чл. 2 и чл. 3 продавачът запазва правото си на собственост върху автомобила до пълното заплащане на цената.

В чл. 8 и чл. 14 страните са уговорили задължението на купувача да отговоря за покриването съответно на застрахователните премии и всички други разходи по сключени от продавача, като собственик на вещта, договори за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Каско“, както и всички други разходи, разноски и отговорности, свързани с експлоатацията и поддържането на превозното средство (пътен данък, глоби с ел. фишове и др.) Чл. 17 урежда, че продавачът има право да развали едностранно договора, ако купувачът не плати две последователни вноски по чл. 4, след изтичане на допълнително даден с писменото предизвестие срок за тяхното погасяване.

Между страните не се спори и че процесното МПС е предадено на 28.02.2020 г. от ответника на ищеца с приемо-предавателен протокол, ведно с един брой контактен ключ, малък талон и застраховка „Гражданска отговорност“. Видно от представеното пълномощно, неограничено с определен срок на валидност, ответникът упълномощава С. В. М. – майка на ищеца, да управлява автомобила и да извършва всички необходими действия, свързани със стопанисването и управлението му.

От своя страна, ищецът упълномощава майка си освен да управлява автомобила, но и да го представлява в отношенията му с ответника във връзка с процесния договор и заплащането на вноските и другите дължими по него суми.

От заключението по ССчЕ, което съдът кредитира като пълно и обективно дадено, се установява, че общият размер на заплатените от ищеца вноски възлиза на 17 170,23 лв., а остатъкът от дължимата продажна цена – на 12 264,45 лв. В таблица 4 от заключението са посочени и просрочията при плащане на съответните вноски. Видно от същото, вноските до 28.08.2021 г. са заплащани със закъснение, което е преодоляно при заплащането на тази вноска на 28.07.2021 г. Заплатени са и още три вноски до 28.11.2021 г. със съответно закъснение, след който момент плащанията са преустановени. Въз основа на експертизата се установява, че към 21.06.2021 г. са налице две последователно неплатени вноски – тези от 28.04.2021 г. и 28.05.2021 г., които са погасени на 29.07.2021 г.

Според експерта, в предприятието на ответното дружество, не се установява осчетоводяването на твърдяната от ищеца като платена в брой, сума от 4 461,54 евро. Техническата грешка, допусната в заключението, изразяваща се в посочване на левова вместо еврова валута на посочената стойност, не налага противоположен на приетия от съда извод в тази насока.

Констатираното от вещото лице относно последната сума кореспондира и с изложеното от свидетеля В.Г.К., чиито показания съдът кредира като пълни и достоверни, като ги цени, отчитайки възможната негова заинтересованост поради трудовото правоотношение, в което се намира с ответника. От същите се установява, че той е представителят на ответника, подписал договора с ищеца. При предаването на автомобила не му е била предавана сума в брой като част от договорената цена, освен защото в неговите правомощия е само подписването на предварително предоставени му договори и предаването на автомобилите, но не и получаването на кешови плащания, а и защото уговорения в договора начин за погасяване е по Б. път.