Решение № 582 от 08.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Димитрова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.463, ал.2 вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Р. К. и Л. Б. К. срещу определение № 53/17.02.2025 г., имащо характера на решение, постановено по гр. д. № 11/2025 г. по описа на ОС-Кюстендил, III състав, с което е оставена без уважение жалбата им, срещу разпределения, извършени на 16.09.2024 г. и на 15.10.2024 г. по изп. д. № 68/2021 г. по описа на СИС при РС-Дупница, предявени с протокол от 14.11.2024 г. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като наложеният запор върху пенсията на длъжника е незаконосъобразен, извършен в нарушение на чл.508, ал.2 и ал.3 ГПК. По изпълнителното дело няма данни за спазване на тези изисквания.

На основание ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.3, наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или върху пенсията му не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплати, нито пропорционалната определена несеквестируема част от това вземане. Поддържа, че съдебният изпълнител е следвало да извърши разпределение на сумата над 933 лв. до размера на получената пенсия. Сумата от 933 лв. е следвало да върне на длъжника. От НОИ е отнета цялата пенсия на длъжника, което е незаконно.

Счита, че е безспорно, че вземането е неясно и не съществува. Моли съда да отмени обжалваното определение и да извърши ново разпределение на събраните суми, като съобрази правилата за несеквестируемост или ако приеме, че вземането е неясно или че не съществува поради договора за цесия, да отмени разпределенията и да върне делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, което да предяви на страните. Претендира сторените по делото разноски.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД., с който я оспорва. Съгласно ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГТК, при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспореното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само, доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Незаконосъобразността на разпределението може да се изразява: в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва за тях; неправилно приложение на чл.76 ЗЗД; неправилно прилагане на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите, както и когато не е конституиран присъединен по право кредитор, за което съдът следи служебно. Счита, че в случая в жалбата срещу разпределенията липсват доводи в тази насока.

Заявените за първи път в жалбата доводи не следва да се обсъждат. Поддържа, че доводите в жалбата са неясни, като не е посочено от какви пороци страда обжалваното определение. Моли съда да потвърди обжалваното решение. В случай, че съдът отмени същото, оспорва претенцията за присъждане за разноски по делото, тъй като не е представен договор за правна помощ и списък на разноските по чл.80 ГПК.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.463, ал.2 вр. с чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по изп. дело № 20211510400068/2021 по описа на ДСИ при РС-Дупница, е образувано по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Л.

Б. К. И Б. Р. К., въз основа на изпълнителен лист от 15.07.2011 г. и от 27.11.2011 г., за сумите от 1 845, 70 лв. – главница по договор за кредит „Експресо“ № 686864/24.06.2004 г., 542, 49 лв. – лихва от 30.10.2006 г. до 12.07.2011 г., обезщетение за забавено плащане в размер на 20, 50 % годишно върху главницата, дължимо от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, 47, 76 лв. – разноски по делото; сумата от 8 726, 60 лв. – главница по посочения договор, 878, 55 лв. – лихва от 30.07.2007 г. до 12.07.2011 г.,обезщетение за забавено плащане върху главницата в размер на 15, 75 % годишно върху неплатената главница, дължимо от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.07.2011 г., до окончателното погасяване на задължението, разноски по делото – 192, 10 лв.

На 22.06.2021 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедите за изпълнение, въз основа на които са издадени изпълнителните листове.

Със съобщение от 19.05.2020 г. съдебният изпълнител е уведомил, на основание чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК, ГД НАП- гр. Кюстендил за започнало принудително изпълнение срещу Б. Р. К. и Л. Б. К..

С молба от 16.03.2023 г. взискателят е отправил искане съдебният изпълнител да наложи запор върху посочени МПС, възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжниците, както и запор на разкритите на името на 2 длъжниците банкови сметки.

С протокол от 29.05.2023 г. съдебният изпълнител е разпоредил, на основание чл.450, ал.3 ГПК,чл.507 ГПК и чл.508 ГПК да се наложи запор върху открити на мето на длъжниците сметки в „Юробанвк България“ АД.

Присъединено е изп. д. № 20107420400088 по описа на ЧСИ В. А.-А., рег.- № ***, район на действие ОС-Кюстенцил, за събиране на суми по изпълнителен лист от 14.10.2009 г., издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Л. Б. К., Н. Г. Р.-поръчител, К. Б. К. – поръчител и Б. Р. Камено, които солидарно да заплатят сумата от 5 685, 56 лв. – главница; 1 117, 66 лв. – лихва за периода 18.04.2007 г. – 08.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2009 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 136, 06 лв. Вземането произтича от договор за кредит за текущо потребление от 18.02.2005 г.

По присъединеното дело е изпратено запорно съобщение до НОИ – трето задължено лице, за налагане на запор върху пенсията на Н. Г. Р..

Със съобщение изх. № 6757/07.12.2023 г. на ТП на НОИ гр.

Кюстендил, е указано, че удръжките по наложения запор следва да се извършат при спазване правилата н а чл.446 ГПК, както и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта на доходите. Указано е, че запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите, обезщетенията изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, като същият да се счита за наложен за размера над минималната работна заплата при частите определени съгласно чл.446 ГПК.Съобщението е връчено на 13.12.2023 г.

С писмо от 22.12.2023 г. НОИ-ТП-Кюстендил е уведомил съдебният изпълнител, че Б. Р. К. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1 071, 82 лв., отпусната по българското законодателство и пенсия от държава членка на ЕС в месечен размер от 1 185, 59 лв. – общо 2 257, 41 лв.

Дължимата удръжка, определена при спазване правилата на чл.446, ал.1, т.2 ГПК, при съобразяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, възлиза на 1 128, 76 лв.

С решение № 105 от 07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 35/2024 г. по описа на ОС-Кюстендил, I състав, е оставена без уважение жалбата на Б. Р.

К. и Л. Б. К. – длъжници по изп. д. № 68/2021 г. по описа на ДСИ, срещу действия на ДСИ по посоченото изпълнително дело, изразяващи се в наложен запор върху пенсия на Б. Р. К., за което е получено на 23.11.2023 г. запорно съобщение № 296/03.11.2023 г. НОИ, запорно съобщение № 6296/03.11.2023 г.

На основание чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП Кюстендил за започналото принудително изпълнение срещу Б. Р. К..

С писмо изх. № СИ—1002-1/23.10.2024 г. НАП-ТД на НАП Софияофис Кюстендил е изпратил удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК, съгласно което Б. Р. К. няма задължения.

На 16.09.2024 г. е извършено разпределение на постъпила сума в размер на 1 187, 66 лв. от ТП на НОИ – Кюстендил по наложен запор върху получаваната пенсия на Б. Р. К..

На 15.10.2024 г. е разпределена сумата от 1 187, 66 лв., постъпила от ТП на НОИ – Кюстендил по наложен запор върху получаваната от Б. Р. К.

3 пенсия.

Посочените разпределения са предявени на страните, включително и на длъжниците на 14.11.2024 г. В протокола е удостоверено, че длъжниците не са присъствали. Жалбата срещу оспорените разпределения е депозирана на 19.11.2024 г.

С обжалваното определение, имащо характера на определение, на основание чл.463, ал.2 ГПК, съдът е оставил без уважение жалбата срещу посочените разпределения. Съдът е приел, че в жалбата не са посочени релевантни доводи срещу оспорените разпределения, както и че разпределенията са извършени законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.462 ГПК е регламентирано, че съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден. Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.

Посочената разпоредба въвежда по - кратък срок за обжалване на разпределението от предвидения в чл.435 ГПК общ срок за обжалване на останалите изрично нормативно предвидени изпълнителни действия.

В настоящия случай предявяването на разпределението е извършено на 14.11.2024 г., когато е съставен протокола за разпределение. До длъжниците е изпратена призовка за предявяване на разпределение изх. №

4961/17.10.2024 г., връчена на 31.10.2024 г. чрез процесуалния им представител адв. Н. Н.. По този начин те са надлежно уведомени за датата на предявяване на разпределенията. Срокът за обжалване на разпределението, изчислен съгласно изискванията на чл.60, ал.5 ГПК, изтича на 18.11.2024 г., първият присъствен ден, понеделник. Жалбата е изпратена по пощата на 16.11.2024 г., предвид приложения препис от пощенски плик. Ето защо длъжникът е спазил установения срок за обжалване на разпределението, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.

Съгласно нормата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

В случая събраните от съдия - изпълнителя суми в размер на по 1 187, 66 лв. са недостатъчни за удовлетворяване на всички вземания на взискателите в изпълнителното производство.

Кръгът на лицата, които са взели участие в разпределението, обхваща първоначалният взискател, държавата, като присъединен взискател, както и останалите присъединили се в хода на изпълнителното производство взискатели.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, т.1, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото 4 това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В мотивите е пояснено, че незаконосъобразността на разпределението по чл.460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл.76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

В разглеждания случай съдебният изпълнител е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.458 ГПК да изпрати съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. По делото е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по чл.191, ал.4 ДОПК, съгласно което Б. Р. К. няма задължения. С оглед на това не са налице предпоставките за присъединяване на държавата по право като взискател по изпълнителното дело.