Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1163 от 21.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 525/2025
Вид
Определение № 1163
Подписан
21.01.2025
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1163 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100500525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на Застрахователна компания Б.И.“АД, в качеството на длъжник по изп. дело № 20247800400636 на ЧСИ В.Л. срещу отказ на ЧСИ, обективиран върху молба на страната от 28.11.2024г. да вдигне наложени върху банкови сметки запори.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на отказа, като се сочи, че изпълнението е спряно с Определение на ВКС по реда на чл. 282 ГПК срещу внесено обезпечение по сметка на ВКС.

Счита, че в тази хипотеза запорите подлежат на вдигане поради преобезпечаване, тъй като са запорирани сметки в четири банки и отделно е внесена гаранция по сметка на ВКС.

Взискателя възразява срещу вдигането на запора в „ОББ“АД, като сочи, че останалите три запора са вдигнати от ЧСИ.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че жалбата е недопустима, тъй като в чл. 435 ГПК лимитативно са посочени действията на съдебния изпълнител които длъжникът може да обжалва и между тях не са вдигането на наложени запори.

Счита и за неоснователни аргументите на жалбоподателя.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, но срещу неподлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител.

В чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно са посочени действията и актовете на ДСИ които длъжникът по изпълнението може да обжалва. И отказът да се вдигне запор не е между тях, така както и налагането на запор не подлежи на самостоятелно обжалване извън хипотеза на насочено върху несеквестируемо имущество изпълнение (при което се обжалва именно насочването на изпълнение а не запора- ТР 2/2013г. ОСГТК на ВКС). Позоваването на преобезпеченост (несъразмерност на обезпечението) не води 1 до друг извод. Правилото на чл. 442а ГПК предвижда процесуално средство за защита на длъжника в изпълнителното производство, което се изчерпва с възможността същият да релевира несъразмерността чрез възражение до съдебния изпълнител. В случай, че последният откаже да предостави защита на длъжника по този ред, за него е налице правната възможност да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред, но не и да обжалва неговото действие/бездействие по реда на чл. 435 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика, като напрм. Определение 1598/15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС, Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС и др.

По отношение на три от наложените 4 запора (с изключение на този в „ОББ“АД) е налице и липса на интерес от жалбата, тъй като те вече са вдигнати видно от копието на изпълнителното дело.

Предвид изложеното СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. 4042/17.12.2024г. по описа на ЧСИ В.Л. депозирана от „Застрахователна компания Б.И.“АД, в качеството на длъжник по изп. дело № 20247800400636 срещу отказ на ЧСИ, обективиран върху молба от 28.11.2024г. да вдигне наложени върху банкови сметки запори.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2