Решение № 65 от 14.05.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Поморие, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Т.а като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100302 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А. клон България гр.София , чрез пълномощника юрисконсулт Н.М. , против ответника Е. Ю. Т. от гр.П.. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3 734.66 лв., представляваща главница по договор за кредит от 03.02.2016 г., сумата 652.52 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 20.04.2023 г., сумата 381.87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2022 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2022 г., до окончателното и изплащане, както и сумата 145.38 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена заповед №37/01.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №101/2023 г. по описа на РС-Поморие.. Претендират се и направените по делото разноски.

. Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е по чл.79, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на ответника . В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорва правото на ищеца да получи плащане по договра, и се излагат аргументи за недействителност на същия поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Оспорват предявените искове по основание и размер и се иска тяхното отхвърляне..

Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.В писмена молба поддържа иска и моли за неговото уважаване.

1

Ответникът се представлява от особен представител, който се явява в с.з. и поддържа подадения отговор на иска.Моли за отхвърляне на предявените искове.

За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:

По делото не се спори, че на 03.02.2016 г. между страните е сключен представеният договор РLUS-12787017 г. за потребителски паричен кредит и споразумение за отсрочване на погасителни вноски за сумата 12 000 лв.. Не се спори, че съгласно условията на така сключения договор ищецът е предоставил на ответника договорената сума, която била преведена по сметка на ответника, който се задължил да я върне за срок до 20.04.2023 г. на 84 анюитетни вноски по 302,33 лв. всяка, съгласно погасителния план, част от договора.

Признава се от ищеца, че към 20.01.2022 г. ответникът е заплатил 68 месечни вноски, като се сочи, че след тази дата не са заплащани суми по договора. Видно от заключението на извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза, размерът на дълга по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-12787017 е в общ размер на 4 768, 73 лв., от които : Остатък главница за погасяване - 3 734, 66 лв.; договорна лихва : 652, 62 лв; лихва за забава: 381,45лв.

Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца , към момента на приключване на съдебното дирене , като следва с оглед нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , които са от значение за спорното право . В случая се твърди , че вземането е възникнало на основание сключен между страните договор за потребителски кредит. При така изложените твърдения в исковата молба и уточнението към нея, следва да се обсъди въпроса относно съществуването на посочения договор и неговите правни последици във връзка със задълженията на страните. В случая за успешното провеждане на иска, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на договора, както и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора въз основа , на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане . Между страните не се спори , че е сключен представеният по делото договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК. Същият отговаря на изискванията за форма и съдържание предвидени в чл.10 е чл.11 от ЗПК – сключен е в писмена форма и е със съдържанието предвидено в същата разпоредба , поради което съдът прие ,че е породил облигационна връзка между страните със съответните права и задължения за всяка от тях съобразно с уговореното по договора, като това не се оспорва от ответника. От заключението на извършената по делото съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обосновано, поради което не възникват съмнения в неговата правилност, се установява, че дължими са главница-3 734, 66 лв.; договорна лихва : 652, 62 лв; лихва за забава: 381,45лв. За тези суми съдът прие, че искът е доказан по основание и следва да се уважи в предявеният размер.

По направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното : Ищецът е направил разноски както следва: В производството по чл.410 от ГПК - д.т.

95,38 лв. и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В настоящото производство - д.т.

154,01 лв. , 350 лв. за възнаграждение на вещо лице, 776 лв. за възнаграждение на особен представител, като по делото е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение следва съобразно с фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, да се определи в размер на 50 лв. съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК .

Предвид уважаването на иска , на основание чл.78 , ал.1 от ГПК , следва на ищeца да се 2 присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1475,39 лв. , от които 1330,01 лв. разноски в настоящото производство и 145,38 лв. в заповедното производство .

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е. Ю. Т. , ЕГН********** с адрес в гр. П., съществуването на вземане в полза на ищеца „БНП Париба пърсънъл Файнен „ С.А. клон България, ЕИК204915054 със седалище и адрес на управление в гр.С. представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н. М., за сума в общ размер 1709,97 лв. за парично задължение произтичащо договор за издаване на кредитна карта от 11.02.2011 г. и подписани три анекса към него , за сумата 3 734.66 лв., представляваща главница по договор за кредит от 03.02.2016 г., сумата 652.52 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2022 г. до 20.04.2023 г., сумата 381.87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2022 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2022 г., до окончателното и изплащане, както и сумата 145.38 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена заповед №37/01.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №101/2023 г. по описа на РС-Поморие. .

ОСЪЖДА Е. Ю. Т. , ЕГН**********, да заплати на „БНП Париба пърсънъл Файнен „ С.А. клон България, ЕИК204915054 със седалище и адрес на управление в гр.София, сумата 145,38 лева , представляващи разноски по ч.гр.д. №101/2023 г. по описа на Районен съд гр.Поморие съобразно с уважената част от иска .

ОСЪЖДА Е. Ю. Т. , ЕГН**********, да заплати на „БНП Париба пърсънъл Файнен „ С.А. клон България, ЕИК204915054 със седалище и адрес на управление в гр.София, сумата 1330,01 лв. ,представляващи разноски в настоящото производство .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3