Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260863 от 10.03.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11598/2020
Вид
Решение № 260863
Подписан
10.03.2021
В сила
08.10.2021
Състав
МИРОСЛАВА ИВАНОВА ДАНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260863/10.3.2021г г. , гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.02.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11598 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца

"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -

ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника В.А.Я. ЕГН ********** , с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :

- сумата в общ размер от 338,19 лв. , представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с аб.№

********за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Варна, бул.Княз Борис I № 101, ап.12;

- сумата в общ размер от 48,36 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 27.02.2020 год. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2862/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.), предоставя В и К услуги на В.А.Я. ЕГН ********** за имот на адрес ***, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида абонатен номер *******=

Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.

На

27.02.2020г. В и К операторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Я., въз основа на което било образувано ЧГД № 2862/2020г. по описа на ВРС, ГК-11 състав.

На

28.02.2020г. съдът е издал заповед № 1187 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Я. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 338,19лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г.; сумата от 48,36лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-27.02.2020г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултеко възнаграждение в размер на 50лв.

Ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл.414,ал.1 ГПК.

На

20.08.2020г. заявителят (сега ищец) е уведомен, че на основание чл.415, ал.1 ГПК предвид подаденото възражение от Я. може да предяви иск за установяване на вземането си.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури са уточнени в исковата молба в табличен вид.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената искова претенция.

Ответницата В.А.Я. ЕГН ********** , с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорва се обстоятелството, че между страните за процесния период са били налице облигационни отношения с предмет доставка на ВиК услуги , като се твърди, че ответницата не е била потребител. Същата не живее на посочения адрес от дълго време и не е абонат на „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД. Видно и от справката за недобора, представена от ищеца, е че абонат е друго лице.

Излага се, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си да предостави до имота ВиК услуги на посочената стойност.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., а за сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общия водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път. Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него обстоятелства - дата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Съгласно чл.

39, ал. 3 от същата наредба, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата.

В настоящия случай представената от ищеца справка, която е съставена от него, представлява частен документ и не притежава обвързваща доказателствена сила за съда, нито за наличието на облигационно правоотношение, нито за доставка на вода за процесния период, респ. нейната стойност. По делото не са представени карнети за реално отчетено потребление, нито се твърди служебно начисляване от страна на ищцовото дружество, поради което се счита, че по делото не е установено изпълнението на задължението на ищцовото дружество за доставка на ВиК услуги до процесния имот, както и нейната стойност. Следва да бъде отбелязано също, че не са ангажирани доказателства за поставянето на ответника в забава , с оглед акцесорната претенция за лихви.

От представената от ищеца справка е видно, че в периода 24.11.2017-17.12.2019г. не е консумирана вода, респективно не е предоставена услуга, за която ответницата да има задължение да заплати посочената сума в исковата претенция. Твърденията, че посочената предоставена услуга, респективно количеството вода, не е предоставена от ищеца се потвърждава и от констативен-двустранен протокол за подмяна на индивидуален и общ водомер №****/****от 29.11.2019г. , като същият е съставен на бланка на ищцовото дружество и е подписан от негови служители. В същия е посочено, че към дата 23.11.2019г. показанията на демонтираният водомер с №********на абонатен №1137458 за потребена вода е 831куб.м., а показанията на новият монтиран водомер с №********е 4 куб.м. Видно от представената от ищцовото дружество справка за недобора по същия абонаментен план е, че към 24.11.2017г. същият абонат е имал потребени 815 куб.м. и едва към дата

17.12.2019 са отчетени 4 куб.м. - същите, които са посочени и в констативният протокол. От горепосоченото може да се направи извода, че дори и да има някаква потребена вода за процесният период, то същата е най-много 16 куб.м., тъй като към 24.11.2017г. потребеното количество по водомер №********е било 815 куб.м., а на 19.11.2019 при демонтирането му са отчетени 831 куб.м. вода.. Косвено това се потвърждава и от посоченото в долния ляв ъгъл на констативният протокол число 16 -реално потребеното количество за процесният период. Всичко горепосочено косвено се доказва и с факта, че ответницата не живее на посоченият адрес.

С оглед на изложеното, се моли да се отхвърлят предявените искове, като се съобразят изложените в отговора съображения, а именно, че не са ангажирани доказателства за качеството потребител на ответника, за количеството доставена вода за процесния период и изобщо за нейното доставяне, нейната стойност, както и за поставянето на ответника в забава.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 2862/2020 г. на Районен съд-гр.Варна-11 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 27.02.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 1187/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника В.А.Я., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „В.И К.“ ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес: ***, чрез законен представител Валентин Донев Вълканов – Управител, следните суми: сумата от 338,19 лева , представляваща главница за периода от 20.09.2017г. до 29.11.2019г., сумата от 48,36 лева , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 24.12.2017г. до 20.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 27.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 25,00 лева, представляваща внесена държавна и сумата

50,00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с аб.№********, по фактури за периода от 24.11.2017 г. до 17.12.2019 г. за обект – имот, находящ се в гр.Варна, бул.“ Княз Борис І “ № 101, ап.12.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.

С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по отношение на вземанията , които са предмет на заповедното и исковото производство , съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД.

Приобщени са Решение № Ц-34/15.12.2017г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, ведно с два броя обяви и