Решение № 10452 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10452 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110176055 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Ц. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез адв. Л. Б. – САК, срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, АТЦ, „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от ***, съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, пр.

1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Premium 14 № ****, сключен на *** г., поради противоречие със закона, а в условие на евентуалност установителен иск с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата, с която е уговорена неустойка при непредоставено обезпечение, поради противоречие със закона и добрите нрави и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата, с която се начислява такса за експресно разглеждане, поради противоречие със закона, и кумулативно предявен с установителните искове, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 401,24 лв., представляваща платена без основание сума поради нищожността на договора за кредит.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 09.10.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 1500 лева, погасим на 12 месечни вноски, всяка в размер на 153,95 лв., при ГЛП 40.32 %, ГПР 49.49 % , като общата сума, която е следвало да бъде върната се сочи, че е в размер на 1847,40 лв. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по рано от 3 дни от деня на представяне и да е навършило 21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 1 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Сочи, че в чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 709,20 лева, която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата месечна вноска става 213,05 лева, а общата подлежаща на връщане сума 2556,60 лева. Твърди, че е начислена посочената неустойка, т.к. не представила надлежно обезпечение в уговорения срок. Твърди, че е извършила плащания по процесния договор в общ размер на 1 853 лв. Оспорва процесния договор като нищожен поради противоречие със закона. Твърди, че не е спазена предвидената от закона форма при сключването на договора. Сочи, че не е предоставена преддоговорна информация, в това число и че разменените електронни съобщения между страните, не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ. Твърди, че не са предоставени ОУ, както и че не ги е подписала и не се е съгласила с тях. Счита, договора за нищожен и поради липса на съществен елемент – ГПР. Аргументира, че в договора не е разписана методиката на формиране на ГПР. Подробно излага, че неустойката дължима при непредоставяне на обезпечение, също представлява разход по кредита и следва да се включи в размера на ГПР. Сочи, че погрешно посоченият размер на ГПР се приравнява на липса на такъв, което аргументира, че води до нищожност на целия договор.

Отделно от това, излага, че изискванията за предоставяне на обезпечение са неизпълними, поради което счита договора за нищожен поради изначална невъзможност на предмета и поради накърняване на добрите нрави. Подробно излага, че неустоечната клауза накърнява добрите нрави. Счита, че е налице и заобикаляне на закона, в частност на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 71 ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Оспорва клаузата и като неравноправна, като твърди и че същата не е индивидуално уговорена. Сочи, че при включване в размера на ГПР на такса за експресно разглеждане и неустойка, размерът на ГПР надвишава допустимия по закона. Счита, че посочването на размер на ГПР, който не е действително прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради противоречие с добрите нрави, което счита, че също води до нищожност на целия договор, т.к. лихвата е част от същественото съдържание на договора. При тези твърдения моли съда да прогласи нищожността на целия договор, евентуално на клаузите регламентиращи възнаградителната лихва и неустойката. Предявява и осъдителен иск за връщане на платените по нищожния договор суми в размер на 97 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 214 ГПК с молба от 09.05.2025 г. ищецът е увеличил цената на предявения осъдителен иск до размера на 401,24лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът навежда твърдения за нередовност на исковата молба. Подробно излага, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, като твърди, че на ищеца е предоставена и изискуемата по закон информация преди сключването на договора, в това число и ОУ.

Аргументира, че в договора са посочени размерите на ГПР и ГЛП съгласно 2 изискванията на ЗПК. Сочи, че неустоечната клауза е форма на договорна отговорност, като развива подробни съображения в насока, че същата не накърнява добрите нрави.

Излага, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, в който случай не би дължал неустойката. Счита, че неустойката не следва да се включва в ГПР, доколкото в ГПР не се включвали разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, а освен това към дата на сключване на договора задължението не било все още възникнало. Оспорва и твърдението на ищеца за нищожност на възнаградителната лихва, като излага, че размерът е договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето. Твърди, че няма нормативно установен размер на възнаградителната лихва, както и че единственото ограничение е досежно размера на ГПР, а именно същият да не е по висок от петкратния размер на законната лихва, което ограничение твърди, че е спазено. В заключение излага, че процесният договор е сключен при индивидуални уговорки между страните. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по делото Договор за паричен заем Premium 14 № **** г., че на посочената дата страните са сключили договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 3500 лв.

В чл. 2 от договора са уговорени следните параметри на заема: срок на заема 78 седмици, подлежащ на връщане на 39 вноски, всяка от които в размер на 120,27 лв., с фиксиран лихвен процент 40,32 %, общ размер на всички плащания 4690,53 лв. и ГПР – 49,35 %.

В разпоредбата на чл. 4, ал.1 от същия страните са уговорили задължение за заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Поръчителят следва да предостави на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания – да е навършил 21 –годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател.

Банковата гаранция следва да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, да е валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Данни за банковата гаранция се изпращат от заемателя в същия срок на адреса на заемодателя. Според чл. 5, ал. 2 от договора страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в предходната ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 1449,63 лв., която се разсрочва и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на погасителната вноска става 157,44 лв., а общото задължение по договора става – 6140,16 лв.

По делото е представен СЕФ към договора за кредит, в който е посочено, че ГПР в размер на 49,35 % не включва начислените по договора неустойки и разходи за събиране.

От неоспореното заключение по Съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от 3 вещото лице В. Д. П., което съдът възприема изцяло, като пълно, компетентно и обосновано, се установява, че за погасяване на дължимите суми по процесния договор за кредит са постъпили плащания м общ размер на 3901,24 лв., с които са погасени 3500 лв. главница, 371,24 лв. договорна лихва и 30 лв. такса за събиране на вземания При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.