Решение № 15677 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15677 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110154710 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 22159/26.01.2026 г., подадени от В. Д. И. срещу „*** в която се твърди, че на 03.08.2023 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на В. И. бил предоставен кредит. В договора било посочено, че размерът на кредита /главницата/ бил 2599,00 лева, а в погасителния план – 2991,45 лева главница при обща сума, дължима от потребителя, от 3470,12 лева. Съгласно уговореното между страните ГЛП по договора бил в размер на 17,48 %, който се начислявал ежемесечно по метода на простата лихва „върху остатъчния размер на главницата по кредита“, а ГПР – в размер на 18,76 %. Към дължимата сума по договора била включена и застрахователна премия от 392,45 лева, която представлявала част от погасителните вноски по кредита, но не била включена в ГПР. Твърди се още, че сключването на застраховка по кредита била задължително условие за отпускането на сумата по кредита. В исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на процесния договор за кредит поради противоречие с императивните изисквания на ЗПК, както и на клаузата от договора, предвиждаща задължителна застраховка по кредита и заплащането на застрахователна премия, съответно – н а договора за застраховка, обективиран в Сертификат № ***, като се поддържа, че те били сключени при заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отправено е искане за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 8 от договора за кредит, предвиждаща сключването на два броя застраховки, и сключеният въз основа на същата договор за застраховка по Сертификат № ***.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за 1 отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв ответното дружество е оспорило изцяло предявените искови претенции като неоснователни. Дружеството поддържа, че процесният договор бил съобразен с всички императивни изисквания спрямо потребителските кредити, като застрахователната премия не представлявала разход по кредита, съответно – не следвало да бъде включвана в ГПР, тъй като сключването на застраховката не представлявало задължително условие за отпускане на кредита, а била доброволна заявена от кредитополучателя услуга по договора.

Сочи, че към датата на подаване на отговора ищецът бил заплатил по кредита сума от 88,71 евро, с която била погасена част от главницата /66,42 евро/ и част от договорната лихва /22,29 евро/. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 8 от сключения между В. Д. И. и *** договор за потребителски кредит от 03.08.2023 г., предвиждаща заплащането на цена за допълнителни застрахователни услуги по договора за кредит, както и на сключените въз основа на тази клауза застрахователни договори, обективирани в Сертификат № ***, както следва:

1/ главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че клаузата на чл. 8 от процесния договор, предвиждаща заплащането на цена за застрахователни услуги, съответно – сключените въз основа на същата застрахователни договори, са нищожни поради противоречие с нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК;

2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането на цена за застрахователна услуги, съответно – сключените въз основа на същата застрахователни договори, са нищожни поради заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже следните материалноправни предпоставки: 1/ сключването на процесния договор, съответно – на клаузата на чл. 8 от същия, със съдържание, идентично с описаното в исковата молба; 2/ наличието на посочените в исковата молба основания за нищожност на клаузата на чл. 8 от процесния договор за кредит; всички факти, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно задължение за ищеца по клаузата на чл. 8 от процесния договор за кредит, предвиждащо заплащането от него на цена за допълнителни застрахователни услуги по договора; всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 03.08.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът се задължава да предостави на ищеца стоков кредит в размер на 2599,00 лева (съгласно чл. 8, стр. 3 от договора) за закупуване на хладилник при годишен лихвен процент /ГЛП/ от 17,48 % и общ размер на кредита /главница/ от 2991,45 лева (съгласно посоченото в чл. 7.1 от договора и в погасителния план към 2 същия). Посочено е в чл. 8, стр. 3 от договора, че се дължат като допълнителни услуги и застрахователни премии от 13,00 лева по застраховка пакет „Bank пакет 1 уред“ и от 379,45 лева по застраховка пакет „Bank пакет 1 кредит“, като общият размер на дължимата от потребителя сума става 3470,12 лева със срок за погасяване до 05.04.2025 г. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на 17,4 8 %. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита възлиза на 18,7 6 %, а общата дължима сума от потребителя е в размер на 3470,12 лева. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.

С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 05.05.2026 г. открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в сключения между В. Д. И. и *** договор за потребителски кредит от 03.08.2023 г. са включени допълнителни застрахователни услуги (по Застраховка „Пакет Bank Пакет 1 Уред“ и по Застраховка „Пакет Bank Пакет 1 Кредит“), обективирани в Сертификат № ***, за които се дължат цени в размер съответно на 13,00 лева и на 379,45 лева, като тези суми не са включени в ГПР по кредита.

Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът прави възражение за нарушение изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

3

Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е част от главницата.

Както се посочи по-горе, ответникът е включил дължимите застрахователни премии като част от главницата по кредита и по този начин посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания.

Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 2599,00 лева. Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от общо 392,45 лева представлява сбор от застрахователните премии, а не главница, поради което има характер на разход по кредита. Разходите за заплащането на главницата са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Чрез нейното добавяне действителният процент на разходите по кредита ще надвишава максимално допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК и щ е се различава съществено от посочения в процесния договор за потребителски кредит ГПР от 18,7 6 %. За пълнота следва да се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му, като остават неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното оскъпяване на заема.

Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018 г. по дело С448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.

Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, в смисъла на посочен, макар и неправилно определен ГПР. Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна 4 практика по идентични дела – Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др. В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. От член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.