Решение № 628 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110136461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

В срока за обжалване на постановеното решение по делото е постъпила молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която се иска решението да бъде допълнено като бъде посочена банковата сметка, по която да се заплатят присъдените на ищеца разноски.

Позовава се на чл.236, ал.1, т.7 ГПК.

В срока по чл.250, ал.2 ГПК по делото не е постъпил отговор.

Настоящият съд намира, че за изясняване на спора не е необходимо призоваване на страните за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.250, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК предвижда възможност страната да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В конкретния случай не е налице горепосочената хипотеза. Предявеният иск е с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 ГПК. В мотивите си съдът е обсъдил всички правнорелевантни факти и изведените от тях доводи на страните, като постановения диспозитив съответства на формираната воля на съда и покрива отправеното искане. Искането на ответника за допълване на решението с посочване на банковата сметка, по която следва да се платят дължимите разноски не попада в разпоредбата на чл.250 ГПК. Изискването за посочване на банкова сметка е въведено с нормата на чл.127, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, в сила към датата на подаване на исковата молба, съгласно която по осъдителен иск за 1 парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.

Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено със санкция – съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в чл.127, ал.1 ГПК, и на приложенията на исковата молба по чл.128 ГПК (чл.129, ал.2 ГПК). Ето защо и като се изхожда от правомощията на съда, се налага заключението, че ищецът може да посочи банкова сметка по делото или друг начин на плащане с оглед изпълнението на претендираното от него парично вземане, но няма основание да бъде задължен да стори това, т.е. не е предвидена в закона неизгодна правна последица в случай на непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане. При положение, че такава банкова сметка (съотв. друг начин на плащане) се посочи в хода на производството и при уважаване на иска, съдът ще посочи същата и в решението си (чл.236, ал.1, т.7 ГПК)- в този смисъл е определение № 2054/07.02.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 2204/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГК 4 с-в.

Предвид гореизложеното поради липса на основание за допълване на решението, искането на ответника следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл.250, ал.3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№ 392378/01.12.2025 г. от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД за допълване на решение № 20675/14.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 36461/2025 г. по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2