Определение № 17298 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17298 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508743 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК във вр. чл.274– чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „Айкарт Кредит“ ЕАД срещу определение №24259 о т 03.06.2025 г на СРС, 175-ти състав, постановено по гр.д.

№48861 по описа за 2024 г на СРС, с което е допълнено постановеното по делото решение от 26.02.2025 г., като е осъден „Айкарт Кредит“ ЕАД да заплати на ищеца Н.П.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв.- адвокатско възнаграждение и сумата от 140, 47 лв. - държавна такса.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението на СРС, тъй като с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Изложени са правни доводи, за това че дружеството не следва да носи отговорност за разноски. В условия на евентуалност, прави искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено при съобразяване действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия. В допълнение е посочено, че предвид размера на сумата, предмет на производството, както и фактът, че ответникът е признал иска, определяне на възнаграждение в размер, който надвишава процесната сума не може да бъде прието като отговарящо на легитимна цел. Искането към съда е да бъде отменено или изменено постановеното определение, като не бъдат възлагани разноски в тежест на ответника, при условия на евентуалност присъденото възнаграждение да бъде намалено съобразно действителната фактическа и правна сложност на извършените действия в първоинстанционното производство.

Въззиваемата страна Н.П.М. изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

Процесното определение е връчено на жалбоподателя на 16.06.2025 г. и е обжалвано в срок на 27.06.2025 г. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските СРС е приел, че не са налице предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК- ответникът е дал повод за образуване на делото, въпреки че е признал исковете.

Определението на СРС е правилно настоящия съд. и мотивите му се споделят и от

Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска - чл. 78, ал. 2 от ГПК. По приложението на цитираната норма е налице установена съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК /например определения № 500 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2326/13 г. на I т. о. и № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/12 г. на I гр. о. на ВКС/, която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Действията на ответника преди предявяването на иска се преценяват с оглед всяка една хипотеза, като посочените в правните въпроси действие - заявяването на собственически претенции по отношение на спорния имот, поради незнание за привидност на сделката относно неговото придобиване, както и заявяване в насрещен иск в друго производство на намерение за бъдеща делба на същия имот, могат да се приемат като даване на повод за предявяване на иск, по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото с изброените по-горе действия е дало повод на ищеца да сезира съда с оглед защита на неговите субективни права по отношение на претендираните от ответника парични вземания.

С оглед това не са налице предпоставките за недължимост на разноските по делото, които според разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК са кумулативни. Тъй като сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца, а именно да се позове на изтекла погасителна давност, което може да стане само в исков процес, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. В посочения смисъл е и Определение № 242/31.05.2018 г. на ВКС постановено по ч.гр.д. № 2062 описа за 2018 г. на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Съдът намира, че в случая не са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца. В отговора на исковата молба ответното дружество, чрез надлежно и изрично упълномощен за 2 това процесуален представител е направило признание на иска. Същевременно по делото е доказано, че ответното дружество е дало повод за завеждане на иска като с поведението си преди завеждането на иска е претендирало заплащане на процесното вземане и е предупредило ищеца, че ще търси изпълнението му по принудителен ред, което в случая е било сторено с образуваните изпълнителни дела.

Не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските пред СРС правилно са възложени на ответника /жалбоподател в настоящото производство/. При определянето им съдът е съобразил като неоснователно искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и е обосновал размера му съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия от ищеца като е спазил дадените разяснения с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, минималните размери на адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. и произнасянето на СЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз /с ретроактивно действие/. Доводите на жалбоподателя в обратен смисъл, настоящия състав намира за неоснователни.

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ответника „Айкарт Кредит“ ЕАД срещу определение №24259 о т 03.06.2025 г на СРС, 175-ти състав, постановено по гр.д. №48861 по описа за 2024 г на СРС, с което е допълнено постановеното по делото решение от 26.02.2025 г., като е осъден „Айкарт Кредит“ ЕАД да заплати на ищеца Н.П.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв.- адвокатско възнаграждение и сумата от 140, 47 лв. - държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3