Определение № 2747 от 15.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2747 гр. София, 15.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502405 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10171/15.06.2026 г. на „ДИНАТСТРОЙ“ ООД, депозирана чрез адв. Й., срещу Определение № 333 от 27.05.2026 г. по т. д. № 231/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, 4 състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по същото дело решение № 36 от 05.03.2026 г., в частта за разноските.

Поддържа се, че съдът неправилно е уважил възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, без да съобрази съвкупността от извършените по защита на страната действия, вкл. изготвянето на отговор по частната жалба срещу прекратяването на делото. Счита, че дори при определяне на размера на адвокатското възнаграждение да не се прилага минимумът в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, то заплатеното такова в случая не се явява прекомерно с оглед сложността на спора, обема на работата и пазарните условия, като в тази връзка се позовава на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела № С427/2016 и С-428/2016, което допуска намаляване на адвокатското 1 възнаграждение само когато трудът на адвоката е бил съществено надценен.

Изложени са и съображения, че дори възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение да е основателно, то съдът е следвало да присъди ДДС от 20 % върху редуцираната сума, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, видно от издадената от него фактура за извършеното плащане. Искането към въззивния съд е да отмени обжалвания съдебен акт и да присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение, евентуално – намаления такъв с включен ДДС в размер на 304.01 евро.

Насрещната страна БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

92, ал. 1 ЗЗД от БНР срещу „ДИНАТСТРОЙ“ ООД за заплащане на сумата от 53 818.58 лв., която след направените уточнения се претендира от ищеца като компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение на договор № 92-47 от 27.11.2019 г. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба и на допълнителната искова молба, както и отговор на подадената частна жалба срещу постановеното прекратително определение, отменено от Апелативния съд. Спорът между страните не е бил по фактите, а по правото и се е свеждал до това, дали при допуснатата от ответника забава, уговорената в чл. 20 от договора неустойка е за забавено изпълнение или за пълно неизпълнение.

Проведено е само едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства извън представените с исковата молба.

С решението си Благоевградският окръжен съд е отхвърлил предявеният иск и присъдил направените от ответника разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5 946 лв. е присъдил само половината, обосновавайки се с действителната фактическа и правна сложност на делото.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските като е счел, че определените в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС размери на възнаграждения за адвокатска работа не са задължителни, позовавайки се и на 2 решението на СЕС по дело С-438/2022.

В правилно приложение на процесуалния закон Окръжният съд е приел, че разноските за адвокат на ответната страна са реално направени, видно от приложената фактура на л. 106 от делото, както и че са дължими съобразно изхода на спора по аргумент от чл. 78, ал. 3 ГПК. Същевременно съдът обосновано е заключил, че според Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и формираната след постановяването му съдебна практика, предвидените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС не са обвързващи, но могат да послужат като ориентир при определянето им. Съобразяването на съда с решението на СЕС е законосъобрзано, предвид задължителната му сила за всички съдилища в РБ, придадена с чл. 633 ГПК. Даденото разрешение не противоречи на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела № С-427/2016 и С-428/2016, което третира друг въпрос, а именно - приемането на задължителни минимални размери на адвокатския труд без точни критерии, които да гарантират, че тези размери са справедливи и обосновани. При преценката относно дължимия размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника съдът се е ръководил от вида и обема на търсената съдебна защита, положения от адвоката труд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото и извършените от него действия, както и пазарните условия в страната. Въз основа на тази комплексна преценка съдът е намерил заплатения адвокатски хонорар за несъответстващ на принципите за възмездност и пропорционалност, поради което го е намалил наполовина. Неоснователно в жалбата се подържа, че не е бил взет предвид изготвения от пълномощника на ответника отговор на частната жалба, доколкото в обжалвания акт съдът изрично е посочил, че съобразява изготвените от пълномощника на страната отговори, в които очевидно се включва и визирания. С оглед § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското дружество „П. и Й.“ очевидно е регистрирано по ЗДДС, тъй като в противен случай то не би начислявало ДДС върху възнаграждението. Независимо от това, според настоящия състав на Апелативен съд – София на ответника не следва да бъде присъждана допълнително сумата от 304.01 евро. Това е така, защото по силата на посочената разпоредба начисленият ДДС се счита за неразделна част от адвокатското възнаграждение. Следователно, при намаляването му наполовина

(какъвто е настоящият случай)

3 възнаграждението се явява редуцирано с включения в него ДДС. Поради това, няма основание за допълнително заплащане на още 20 % над възнаграждението с включен ДДС в неговия размер.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 10171/15.06.2026 г. на „ДИНАТСТРОЙ“ ООД, депозирана чрез адв. Й., срещу Определение № 333 от 27.05.2026 г. по т. д. № 231/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, 4 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4