Решение № 145 от 22.07.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Радомир, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730101009 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между кредитополучателя Ц. М. К. и кредитора „Ф. Б.“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ./11.03.2021 г. По силата на договора кредитополучателят получил в заем сумата от 1500,00 лева, която следвало да бъде върната в срок до 02.09.2022 г. На същата дата между клиента и „Ф. Б. - публично дружество с ограничена отговорност (сега „М. Б.ООД), бил сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който „Ф. Б.“ се задължил спрямо кредитора по договора за потребителски кредит да гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя, като плати вместо него.

Кредитополучателят не изпълнил точно договорното си задължение, поради което кредиторът по този договор поискал и получил изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта. След изпълнението от страна на гаранта, същият встъпил в правата на кредитора и имал право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор.

На 26.10.2023 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение към същия между „М. Б.“ ООД и ищцовото дружество, по силата на който всички вземания на гаранта били прехвърлени на ищеца. „М..М. АД бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

Сочи, че договор за паричен заем № .11.03.2021 г. между Ц. М. К. и „Ф.Б. ЕООД бил сключен съобразно разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от 1 разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Законa за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Заемателят кандидатствал за предоставяне на заем чрез попълване на електронна форма за регистрация - заявка (молба) за отпускане на заем, намираща се на web - страницата на заемодателя.

Заемателят потвърдил, че е запознат и приема Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф. Б.“ ЕООД и че е запознат и приема предоставената му преддоговорна информация.

В процесния случай кандидатстващият попълнил молба/заявка за отпускане на заем, след което получил съобщение за одобрение, съдържащо информация за персоналния му код, за условията на заема, както и прикачени договорът за кредит и общите условия.

По силата на така сключения договор за заем кредиторът предоставил за ползване сума (главница) в размер на 1500,00 лева, а заемателят се задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а именно - добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, начислена върху отпуснатата в кредит главница, съгласно лихвен процент, фиксиран за целия срок на действие на договора.

Кредиторът изпълнил задължението си и предоставил уговорената като заем сума по посочения от клиента начин, но длъжникът не изпълнил задълженията си по договора и не погасил дължимите суми.

Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC - Видин, по което било образувано ч. гр. д. № ./2025 г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата Ц. М. К. дължи на ищцовото дружество „М. Ф. М.“ АД сумата в размер на 790,00 лева/403,92 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ./11.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „М. Ф.М. АД е подал на 23.10.2025 г. до Видинския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Ц. М. К. за дължими суми по договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ./11.03.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ./2025 г. на РС – В. В рамките на 2 образуваното пред РС – В.дело в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с рег. №./23.10.2025 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „М. Ф. М.“ АД е предявил настоящия иск.

Видно е от депозирания по делото договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № ./11.03.2021 г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и ответницата по делото, е, че на ответницата е предоставен кредит в размер на 1500,00 лева, със задължението последната да върне същия на 18 месени вноски. Посочено е, че лихвеният процент е в размер на 23,33%, а ГПР е в размер на 49,66%. Договорено е, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф. Б. ЕООД в полза на дружеството.

По делото е представена и разписка от 11.03.2021 г. за извършено плащане на сумата от 1500,00 лева от страна на „Ф. Б.“ ЕООД в полза на Ц. М. К..

Установява се от приложения по делото договор за гаранция (поръчителство), сключен между ответницата и „Ф.Б.“ на 11.03.2021 г., че същият е сключен във връзка с потребителски кредит №.за сумата от 1500,00 лева. Краен срок за издължаване - 02.09.2022 г. Уговорено е, че таксата за предоставяне на гаранция (поръчителство) е в размер на 1485,00 лева, заплащана от длъжника на 18 месечни вноски.

По делото е представено и удостоверение от 26.10.2023 г., издадено от „Ф. Б.“ ЕООД, с което дружеството е потвърдило, че е прехвърлило своето вземане срещу Ц. М. К. в полза на „М.Б.“ ООД.

Установява се от приложения препис на договор за изкупуване на вземания от 25.10.2023 г., че „М. Б. ООД е прехвърлил на ищеца вземанията по необслужени потребителски кредити, взети от физически лица, пребиваващи в България, както и гаранционни такси, дължими от същите длъжници за гаранционни услуги, свързани със съответните кредитни вземания. Към договора е приложен и списък на прехвърлените вземания.

С уведомление, получено от ответницата на 11.01.2024 г., последната е уведомена от „М.Ф.М.“ АД, че „М. Б.“ ООД е прехвърлило на „М. Ф. М.“ АД своето вземане в размер на 3000,00 лева по договор за кредит № .11.03.2021 г., заедно с всички обезпечения и привилегии.

От заключението по изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че датата на получаване на заемната сума от ответницата по договора за кредит е 11.03.2021 г., съгласно разписка за извършено плащане чрез направен паричен превод.

Според вещото лице, Ц. К. е извършила плащания по договора за кредит в общ размер на 710,00 лева, като непогасената част от задължението по договора е в размер на 3000,00 лева, от които 1433,50 лева – главница, 379,72 лева – договорна лихва и 1186,78 лева – възнаграждение по договор за гаранция.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено 3 от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Районен съд - Р. е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Установителният иск е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

При разглеждането му по същество, съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Ф. Б.“ ЕООД и ответницата във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия между „М. Б.“ ООД и „М. Ф. М.“ АД и че ответницата е била уведомена за прехвърляне на вземането.

Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски формуляр“, съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при 4 използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.