Решение № 497 от 01.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Анелия Цанова

Величка Борилова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000671 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, и двете насочени против Решение № 241/14.02.2024 г., постановено по т.д. № 1949/2021 г. по описа на СГС - съответно на „Алпик Енерджи“ СЕ – европейско акционерно дружество, учредено в Република Чехия, чрез адвокат П. С. от ПАК и на „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ ЕООД, чрез управителя С..

Първата от жалбите е насочена единствено против частта от обжалваното решение, касаеща определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността, а с втората се обжалва решението в неговата цялост.

Жалбоподателят „Алпик Енерджи - СЕ“ поддържа неправилност на обжалваната от него част от решението, поради допуснато от СГС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи събирането и проверката на доказателствата преди всичко изслушаните заключения на експертизите в частите им, касаещи релеватния въпрос относно спиране плащанията и началната дата на неплатежоспособността на дължника.

Последното довело и до неправилно приложение на материалния закон - ТЗ, а от там и до необоснованост на решението в посочената му част.

Като навежда конкретни доводи в подкрепа на тези оплаквания и формулира доказателствени искания за отстраняване допуснатите от СГС нарушения посочения въззивник иска от въззивната инстанция отмяна на обжалвания съдебен акт в частта му относно определената от съда начална дата на неплатежоспособност и определянето на нова такава - 17.11.2021 г.

Въззивникът „Гранд Енерджи Дистрибюшън“ЕООД /ГЕД ЕООД/ поддържа неправилност на обжалваното решение в неговата цялост, също поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния 1 закон и поради необоснованост.

На първо място се твърди първоинстанционният съд да не е изяснил въпросът дали молителите „Алпик Енерджи“СЕ и „Елпедисън Паур Дженерейшън“СПА притежават активна процесуална легитимация в производството, като изобщо не е дал отговор дали двете дружества имат качеството на кредитори по търговски сделки спрямо длъжника.

По този начин същият съществено се е отклонил от процесуалното си задължение да разреши въпроса относно материално-правната легитимация ва същите дружество в производството по чл.625 ТЗ. Въпреки посоченото уважил молбите им за присъждане на значителни разноски /с оглед крайния резултат от делото да открие производство по несъстоятелност/.

На отделно основание се поддържа приобщените доказателства, най-вече изслушаните съдебно-икономически експертизи, да са ценени едностранчиво и превратно от СГС, който произволно е кредитирал част от изводите в тези експертизи, а на други не е дал вяра, като сам е извършил „преквалификация“ и „преосчетоводяване“ на определени вземания и задължения на ГЕД ЕООД, без изводите му да се основават на анализ на доказателствата по делото.

Поддържа се част от ангажираните доказателства, имащи отношение към финансовото състояние на длъжника, въобще да не са обсъдени от СГС, което и довело до неточно установяване на всички относими към релевантия въпрос относно финансовото му състояние обстоятелства.

На отделно основание се поддържа първоинстанционният съд да не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.43 КМЧП да установи съдържанието на чуждото право и да го тълкува и приложи така, както в създалата го държава /касателно един от рамковите договори, сключени с Алпик - този от 17.01.2019 г./.

Същият неправилно приложил чл.608 ТЗ, т.к. извършил неправилна преценка относно невъзможността на въззивника-длъжник да покрие свои изискуеми задължения като обективно състояние, доколкото се поддържа единствените му задължения да са към молителите в производството по несъстоятелност и то по причина, че оспорва задълженията си към тези лица.

Неправилно приложил и чуждото материално право в светлината на правилата на Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), като от една страна не е приложил българското материално право в спорните отношения между длъжника и кредитора му „Алпик Енерджи СЕ“, а от друга - приложил неправилно и чуждото швейцарско право.

В обобщение на тези оплаквания се твърди крайните изводи на първоинстанционния съд да са изцяло неправилни и необосновани, като ГЕД ЕООД не е неплатежоспособно, а дори и да беше - началната дата на това състояние не е 31.12.2020 г.

В отговора по тази въззивна жалба „Алпик енерджи СЕ“ поддържа неоснователност на оплакванията, развити в нея, с изключение на това относно определената начална дата на несъстоятелността.

Въззивникът „Алпик Енерджи“СЕ е подал и частна жалба срещу Определение № 1510/19.04.2024 г., с което първоинстанционния съд е оставил без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Като се поддържа неправилност на същите по подробно изложение в нея съображения, от въззивната инстанция се иска присъждане в полза на жалбоподателя на разноски по делото за пред първата инстанция в пълния претендиран размер от 253 677,24 лв.

Решаващият състав на САС, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, съобрази доводите и възраженията на страните във връзка със събраните и пред настоящата инстанция доказателства, вкл. вземайки предвид оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение, формулирани и в двете въззивни жалби, приема следното:

2

И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, във вр. с чл.631 ТЗ, съответно от молител в производството по несъстоятелност - присъединения кредитор „Алпик енерджи“СЕ и длъжника „ГЕД“ЕООД - и двете дружества надлежно процесуално легитимирани лица с правен интерес от обжалване на решението на СГС.

Последното е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявена молба, от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни, като за да достигне до този си правен извод съобрази следното от фактическа и правна страна:

Нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ установяват в кумулативна даденост предпоставките на сложния фактически състав, чието наличие сочи на откриване на производството по несъстоятелност срещу търговец, а те са следните: 1/ да е налице искане за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от кредитор по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, респ. – чл.742, ал.1 ТЗ, от НАП за публично задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от ИА "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца до компетентния за това съд, определен по реда на чл.613 ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ТЗ /каквото състояние се поддържа в случая да е налице на първо място/; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите /арг. от чл.631 ТЗ/.

При преценка на ангажираните и пред двете инстанции доказателства решаващият състав приема по отношение наличието на посочените предпоставки следното:

Изцяло споделим като правилен, изведен при цялостен анализ на приобщените доказателства /писмени и икономическите експертизи, изслушани пред първоинстанционния съд/, е изводът на последния първата от предпоставките да е установена в условието на пълно и главно доказване от страна на първоначалния молител в производството „Дила“ЕООД, поради което и за избягване на излишното им приповтаряне въззивната инстанция препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на длъжника-въззивник следва да се подчертае, че и в нея „ГЕД“ЕООД не оспорва безсъмнено установения от анализа на ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства факт, че е бил валидно обвързан с „Дила“ЕООД от договор за автомобилен превоз на стоки по сключен в писмена форма договор от 01.12.2017 г., според клаузите на който „ГЕД” ЕООД е възложил на „Дила“ЕООД извършване на превоз на стоки до обекти, посочени от него в направени устни или писмени заявки, срещу насрещно задължение да заплати на превозвача възнаграждение. Заявките са били конкретизирани в два броя приемо-предавателни протокола, съответно от 02.01.2018 г. и от 04.01.2018 г., подписани от представител както на товародателя „ГЕД“ЕООД, така и на превозвача „Дила“ ЕООД. По повод на последните превозвачът е издал и два броя фактури от 02.01.2018 г. и от 04.01.2018 г. /описанието на услугите в двете фактури съвпада с това, посочени в двата приемо-предавателни протокола/ , от което правилно е изведено от СГС, че фактурите отразяват задължение за заплащане на възнаграждение, дължимо за извършване на транспорт на стоките, описани в двата протокола /биомаса, по маршрут от гр. Монтана до с. Големо село/.

Противно на поддържаното във въззивната му жалба, че се оспорва съществуването на вземането на превозвача от „ГЕД“ЕООД, изслушаната пред първоинстанционния съд икономическа експертиза е установила безсъмнено, че последното дружество е осчетоводило възникналите в негова тежест задължения към „Дила“ ЕООД за заплащане на възнаграждение за извършения превоз по двете фактури в общ размер от 200 000, 01 лв.

3

Приема се еднозначно от съдебната практика, че в случай като процесния осчетоводяването на задълженията от самия длъжник по посочените фактури представлява конклудентно действие, с което същият, в качеството си на товародател, е изразил съгласие да заплати на превозвача възнаграждение за извършения превоз на стоки, на основанието и в размера, посочен във фактурите.

Тези му конклудентни действия сочат на несъстоятелност на доводите във въззивната жалба за недължимост на осчетоводеното от самия него парично задължение по договора за превоз, доколкото същите действия обективират и изразеното от него признание превозвачът да е извършил възложения превоз, в резултат на което и е възникнало и задължението за заплащане на възнаграждение за този превоз.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от установения от основното заключение на изслушаната от СГС икономическа експертиза факт въззивникът-длъжник да е погасил частично задължението си за заплащане на възнаграждението по договора за превоз на насрещната страна до размер на 94 000 лв., като е останал частично задължен за остатъка от осчетоводеното задължение от 106 000, 01 лв.

За същото не се твърди и не се представят доказателства да е погасено от което следва изводът, че „ГЕД“ЕООД се явява длъжник спрямо „Дила“ЕООД на посоченото парично задължението, произтичащо от търговска сделка, дължима ведно с лихвата за забава върху това задължение.

Липсата на изрично уговорка относно момента на изпълнението на задължението налага тълкуване на останалите клаузи от обвързващия страните в случая сключен като формален договор за превоз / чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от него/, в които е уговорено задължението на товародателя да плати дължимото се за превоза възнаграждение, определено във фактура, в срок до 3 дни.