Определение № 17887 от 12.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17887 гр. София, 12.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110134201 по описа за 2025 година

„К. А.“ ЕООД е предявило против М. С. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 342, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 345 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 2520,30 лева, представляваща остатъчна главница по Договор за лизинг № 001418 от 24.01.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 2417,76 лева – договорна лихва за периода от 24.03.2024 г. до 24.09.2024 г., неплатен данък МПС по ЗМДТ за лизинговата вещ в размер от 521,33 лева, сумата от 517,33 лева – сума за неплатени застрахователни премии по застраховки „Автокаско“ и „Гражданска отговорност“, за периода от 24.03.2024 г до 24.09.2024 г.

В исковата молба се твърди, че между него, като лизингодател и М. С.

С., като лизингополучател е бил сключен Договор за лизинг № 001418 от 24.01.2024 г., по силата на който ищцовото дружество се е задължило да придобие, посочената от ответника лизингова вещ – лек автомобил „Л. Р.“, модел „Р. Р. С.“, произведен 2009 г., с рама № SALLSAA74AA227858, с peг. № СВ....АЕ, за сумата от 23000 лева и да предостави същата за временно възмездно ползване на ответника, до изтичане на срока на договора.

Посочва, че изпълнил задълженията си по договора, като на 25.01.2024 г. сключил договор за покупко-продажба на същия лек автомобил и закупило същия за сумата от 23 000 лева., която цена заплатило по банков път на доставчика и продавач „А. 71“ ООД, съобразно уговореното в договора, с бордеро № 22356943/25.01.2024 г. Твърди, че лизинговият автомобил бил предаден на ответника, за което бил съставен приемо-предавателен протокол, като с подписването му, лизингополучателят потвърждавал, че лизинговата вещ, напълно отговаря на нуждите и изискванията му. Поддържа се, че в част 2 от Договора за лизинг са уговорени параметрите и условията за предоставяне на искания лизинг, съгласно които уговорената лизингова сума била в размер 19 166, 67 лева. Сочи още, че срокът на процесния договор е 36 месеца, считано от датата на приемане на лизинговата вещ. Посочва, че в договора били уговорени ФЛП в размер на 25%, за времето на ползване на 1 предоставения лизинг и ГПР е в размер на 21,55995 %. Плащанията следвало да бъдат извършвани по банков път, по банкова сметка на ищеца, описана в договора. Твърди се, че ответникът, като лизингополучател, не е заплатил дължимите суми по лизинга, вкл. и договорната лихва в размер на 2417, 76 лева за периода от 24.03.2024 г. до 24.09.2024 г. Ищецът посочва още, че съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Договора във всеки случай на неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, лизингодателят има право на обезщетение за забава в размер на 10 % на годишна база върху забавената сума. Твърди, че по силата на договора, ответникът се е задължил да сключи застраховка „Автокаско“, за своя сметка, но в полза на ищцовото дружество за целия срок на договора, както и застраховка „Гражданска отговорност“. Според уговореното в чл. 5, ал. 4 и сл. с подписване на договора, ответникът го упълномощил и овластил да заплаща от негово име и за негова сметка застрахователни премии по първоначални или подновени застрахователни полици. Посочва, че по силата на чл. 4, ал. 7 и чл. 2, ал. 9 от договора, ответникът се е задължил да заплаща дължимите данъци за лизинговия автомобил, въпреки това твърди, че дружеството е заплатило дължимия данък, вместо него, поради което претендира заплатената сума.

Посочва, че по силата на сключен между страните Анекс от 11.10.2024 г., към процесния договор, последният бил предсрочно прекратен, а лизинговият автомобил, върнат от ответника. Твърди, че с Покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 03.12.2024 г., чрез Н. М. Д. - С., същият бил поканен да заплати незаплатените до момента на прекратяването на договора суми в 14-дневен срок.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове.

Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения по договор за финансов лизинг, сключен между ищцовото дружество и ответника; че е изправна страна по договора, като е придобил от трето лице и впоследствие предоставил на ответника уговорената лизингова вещ в състояние, годно за уговореното й ползване; наличието на валидни клаузи, поставящи в тежест на лизингополучателя заплащането на дължимите данъци и такси за вещта, ищецът следва да докаже и размерът на исковата си претенция по всяко перо, в т. ч. размерът на дължимите месечни лизингови вноски, възнаградителната и мораторна лихви, и разноските за платените данъци и такси. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите и правопогасяващите си възражения.

С оглед разпределението на доказателствената тежест и възприетото от страните процесуално поведение, съдът намира, че не са налице обстоятелства, относно които страните не сочат доказателства или не са поискали събирането на такива.

2

Съдът приема, че ангажираните от ищеца със сезиращата искова молба писмени документи се явяват относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.07.2026, 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба документи.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3