Решение № 361 от 14.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Велико Търново, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500126 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид :

Производство по чл.258 и сл. от ГПК в резултат на съединяване по реда на чл.273, вр. с чл.213 от ГПК.

Предмет на подадените от името на „Енерго Про Продажби“ АД-гр.Варна чрез пълномощниците му – юрисконсулт И. Ч. и юрисконсулт С. С. , въззивни жалби са Решение № 186/22.11.2022 г. по гр.д.*** /2022 г. на РС – С. и Решение № 328/27.02.2023 г. по гр.д. № ***/2022 г. на ВТРС , с които дружеството – краен снабдител е осъдено да заплати на Д. Х. Г. от гр.Е., както следва: 1/ сумата от 12 240 лева , представляваща неустойка, дължима на основание чл.34, ал.1 на ОУ ДПЕЕ на ЕПРП поради факта на продължително неправомерно прекъсване на електроснабдяването на обект, находящ се в с.К., Община Е. , с абонатен № *** за периода от 00:00 часа на 29.09.2021 г. до 24.00 часа на 31.07.2022 г. , заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане/ с първото решение / ; 2/ сумата от 560 лева , представляваща неустойка, дължима на същото договорно основание поради същия факт за същия обект за периода от 00.00 часа на 01.08.2022 г. до 24.00 часа на 14.08.2022 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от 12.09.2022 г. до окончателното й изплащане/ в второто решение / , с молба за отмяната им , отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане на направените по производството разноски.

Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради несъобразяване на правно установени положения/ чл.20, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ на ЕПРП и чл.122, ал.4, ал.2, т.1 от ЗЕ / , налагащи единствено възможния верен правен извод/ противно на този, приет от първоинстанционния съд/ , че отговорността за 1 заплащане на неустойката по чл.34, ал.1 ОУ ДПЕЕ на ЕПРП възниква само когато потребителя остане без електрическа енергия по вина на служители на „Енерго Про Продажби“ АД.

В конкретния случай твърдяното неправомерно прекъсване на електроснабдяването, продължило във времето не е в резултат на действия и бездействия, вменими в отговорност на доставчика- краен снабдител / „Енерго Про Продажби“АД/, защото не е настъпило вследствие на негово неоснователно/ т.е. без да е налице причина, поставяща в неизправност поведението на клиента- потребител или друга /нормативно или договорно/ предвидена оправдана причина / искане до електроразпределителното дружество / оператора на мрежата/ да го стори. Тъй-като такива обстоятелства не се твърдят в исковата молба/ а се говори само за неправомерно преустановяване на електроснабдяването/ , то вместо по чл.34, ал.1 ОУ на ДПЕЕ на ЕПРП, искът е трябвало да се квалифицира от съда като такъв по чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД и съответно ищецът да докаже какви действителни вреди е претърпял като последица на неправомерното прекъсване на електроснабдяването в хипотезата на чл.32, т.2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕПРП.

Другата страна в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в с.з. чрез пълномощника си адвокат К. Т. от ***АК оспорва жалбите с писмено изложени доводи за пълно съответствие на решението със събраните по делото доказателства и материалния закон.

Пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 , вр. с ал.1, т.3 от ЗА .

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

По двете първоинстанционни дела е предявен иск , чиято законова правна квалификация се извежда от нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Правният спор, съставляващ предмета им, подлежи на въззивно разглеждане в пълен обем според съдържанието на жалбите – чл.269, изр.2-ро от ГПК.

Ищецът Д. Х. Г. чрез посочения по- горе пълномощник, твърди , че като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в него три сгради на основно и допълващо застрояване , находящ се в с.К., п.к. ***, Община Е. е потребител на електрически енергия съгласно Общите условия на договорите за продажба на „Енерго Про Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени с Решение ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, с партида за обекта № ***. На 20.08.2021 г. посещава имота и установява , че електрозахранването му е преустановено без негово знание и съгласие, нито по причина , която да се изведе от поведението му/ няма непогасени задължения за заплащане на цена на доставени количества електрически енергия/. Въпреки че е уведомил за този факт ответното дружество чрез позвъняване на денонощния дежурен телефон за повреди и оплаквания и изпращане на съобщение на електронната му пощенска кутия на 25.08.2021 г., крайният снабдител и досега не е изпълнил основното си задължение по чл.15, т.1 от ОУ да възобнови снабдяването му с електрическа енергия. Затова му дължи предвиденото в чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ неустоечно вземане, възникващо и платимо , когато потребителите останат без електрическа енергия по вина на крайния снабдител при изтичане на повече от 24 часа след получаване на уведомлението за този факт, определено в размер на 30 лева за 24 часа и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия .

Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение , с което да осъди „Енерго Про Продажби“ АД да му заплати неустойка в размер на 12 240 лева за периода от 00:00 часа на 29.09.2021 г. до 24.00 часа на 31.07.2022 г. , заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане/ по гр.д. № *** 2

/2022 г. на РС – С./ , както и неустойка в размер на 560 лева за периода от 00.00 часа на 01.08.2022 г. до 24.00 часа на 14.08.2022 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 12.09.2022 г. / по гр.д. № ***/2022 г. на ВТРС/.

Ответната страна е оспорила исковете с възражения , съответстващи по съдържание и смисъл на изложените в жалбите. Прекъсването на електроснабдяването е било извършено от оператора на разпределителната мрежа на основание чл.122, ал.2, т.1 от ЗЕ , в който случай крайният снабдител – доставчик е освободен от отговорност за вреди по силата на закона според правилото на чл.122, ал.4 от ЗЕ/ възражение , направено в срока по чл. 131, ал.1, ал.2, т. 5 от ГПК само по гр.д. № ***/2022 г. на ВТРС, поради което би трябвало да е недопустимо да се разглежда по гр.д. № *** /2022 г. на РС – С. – чл.133 от ГПК/.

Страните не спорят по изложените в исковата молба факти, а по въпроса дали за тях е приложима клаузата на чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ на крайния снабдителответник?

Отговорът е положителен.

Тъй-като са безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК със събраните писмени доказателства, въззивният съд, съгласявайки се с констатациите им в мотивната част на решенията, упражнявайки правомощието си по чл.272 от ГПК, препраща към описанието им , без да е необходимо подробно да ги преповтаря.

За времето от 18.01.2021 г. до 15.08.2022 г. електрозахранването на обекта на правото на собственост на ищеца е било преустановено/ прекъснато/, а причината за този факт / без да е сигурно доказана/ съгласно съдържанието на констативен протокол № 5530030/18.01.2021 г., констативен протокол № 5037301/31.08.2021 г. на „Електроразпределение- Север“ АД и писмо с изх. № 5864096/17.09.2021 г. на „Енерго- Про Продажби“ АД в отговор на жалба с вх.№ 5864096/25.08.2021 г. / което обаче не обвързва с доказателствена достоверност съда и неподписалата го страна- чл.180 от ГПК/ е обяснена така : „ с цел обезопасяване на обекта и предотвратяване на пожар поради необитаемост на къщата и опасност от късо съединение“. С жалба с вх.№

5864096/25.08.2021 г. ответното дружество е уведомено от името на потребителя- ищец за прекъснатото електроснабдяване, а впоследствие няколко пъти е предявявал искане за възстановяването му. С решение № 258/01.07.2022 г. по в.гр.д. № ***/2022 г. на ВТОС / в сила от датата на постановяването му / дружеството е осъдено да го възстанови.

Тези факти с неумолима категоричност обуславят извод за основателност на исковете.

При положение , че ищецът в качеството му потребител на енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41 б, б.“а“ от ДР на ЗЕ , т.е. потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на чл. 4, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, не е поискал да бъде прекратено електроснабдяването по реда на чл.22, т.3 от ОУ на ДПЕЕ, няма безспорни доказателства за наличие на обективни причини , поради които продажбата на електрическа енергия за потребителя е станала невъзможна и не може да бъде прекратена с негово съгласие / хипотезата на чл. 22, т.2 от ОУ на ДПЕЕ/ , прекъсването на електроснабдяването не е последица на упражнено от крайният снабдител право / своеобразен частен случай на възражение за неизпълнен договор – чл.90, ал.1 от ЗЗД/ поради неизпълнение в срок на основното задължение на клиента да заплати дължимата сума/ цената/ за доставеното количество електрическа енергия/ такова няма, тъй-като не е имало отчет на потребление от 2014 г./ или някое друго задължение/ чл. 20, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ, чл. 123, ал.1 от ЗЕ/ и не се доказва/ от ответника /, че е било извършено за предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения в хипотезата на чл.122, ал.2, т.1 от ЗЕ, фактът на преустановеното снабдяване с електрическа енергия извън всякаква 3 разумна продължителност и противно на изявената от първия воля да бъде възстановено, е очевиден логически показател за нарушение на правото му/ чл.15, т.1 от ОУ на ДПЕЕ/ да му бъде доставяна непрекъснато / до границата на собственост, която е мястото, където се извършва продажбата – чл.10 на ОУ ДПЕЕ/ , за да я закупува от ответното дружество, в качеството му на страна- продавач / доставчик в облигационното договорно правоотношение /чл.1, ал.3, чл. 8 от ОУ на ДПЕЕ, вр. с чл.98а от ЗЕ/, когато пожелае чрез включване на намиращите се в обекта електрически уреди на консумативен режим в мрежата. Нарушението се състои в неизпълнение на основното задължение да крайния снабдител- доставчик/ чл.15, т.1 от ОУ на ДПЕЕ/ да снабдява ищеца- потребител във всеки един момент / т.е. трайно , освен ако няма оправдана причина да не го прави / с електрическа енергия, т.е. да му осигурява възможност да я закупува във връзка с ползването на изначално присъединения към електроразпределителната мрежа имот/ обект на откритата партида /, без оглед на обстоятелството дали реално и редовно е ползван, обитаем ли е, или не .

Вярно е , че ако преустановяването на преноса на електрическа енергия без предварително известие бъде извършено от оператора на разпределителната мрежа на основание чл.122, ал.2, т.1 от ЗЕ, крайният снабдител – доставчик е освободен от отговорност за вреди към клиента потребител, произлезли от този факт, по силата на закона според правилото на чл.122, ал.4 от ЗЕ.

Това е така, обаче, само ако действително съществува непосредствена / т.е. реална, а не евентуална , предполагаема в бъдещето / опасност за здравето и сигурността на хора или съоръжения и само за времето, необходимо за предотвратяването й /законът казва „…преустановят временно преноса..“/, не и когато преустановяването се окаже извън всякаква разумна продължителност, съпроводена с бездействие на крайния снабдител навременно да извести клиента потребител за причината, поради която не му осигурява снабдяване с електрическа енергия, съставляващо нарушение на правото му по чл. 16, т.2 от ОУ на ДПЕЕ/ съответно неизпълнение на уведомителното задължение на доставчика /.

Установените по случая факти не подкрепят посоченото законно основание.

Дори и да би се допуснало по хипотеза , че то е съществувало към момента на прекъсване на електрозахранването на сградата , не може да се приеме , че съществува за времевите периоди на претенциите. Този извод произтича от факта , че ответното дружество е осъдено да възстанови електроснабдяването , а щом е така, се счита подразбираемо отречено притежаването на право на отказ/ възражение / да го стори, основано на какъвто и да било аргумент, включително и на такъв , изведен от правилото на чл. 122, ал.4 от ЗЕ не само към момента на устните състезания по в.гр.д. № ***/2022 г. на ВТОС, но и в миналото. Бездействието му, състоящо се в неизпълнение на основното му задължение да снабдява ищеца с електрическа енергия следователно е неправомерен юридически факт, тъй-като ако бе правомерен/ чл.81, ал.1 от ЗЗД/ , искът за реално изпълнение/ чл.79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД / не би бил санкциониран положително с въпросното съдебно решение. Неговата авторитетна правораздавателна сила по въпроса относно дължимо или не е било възстановяването на електроснабдяването, заложен в основата на предявените по настоящото дело искове за обезщетение не може да бъде пренебрегната – чл.297 от ГПК.