Решение № 2332 от 26.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20241110218018 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по Жалба на А. Л. Л., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв.Н. Ш. срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-027309 от 12.11.2024г. на Началник група при СДВР, ОПП - СДВР, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени наказанията глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител адв.Ш..

Въззиваемата страна ОПП – СДВР, редовно призована- не изпраща представител. Съдът не следва да обсъжда предоставените от СДВР писмени бележки, тъй като за същите не е предоставен документ за упълномощаване от страна на административнонаказващия орган /АНО/.

Съдът служебно е изискал материалите по пр.пр.№51199/2024г на СРП, имащи отношение към случая. В хода на съдебното производство е приобщено и писмо вх.

№52430/13.02.2025г. на СДВР – ОПП ведно с приложения.

Съдът въз основа на материалите по административно наказателната преписка, изпратени от АНО, намира, че няма данни обжалваното НП да е валидно връчено на наказаното лице.

Това прави жалбата процесуално допустима, подадена в срок. Жалбата е подадена от активно легитимирано за това лице, което е наказано с процесния акт, поради което жалбата е процесуално допустима. В нея се настоява за отмяна на атакуваното НП поради неправилност и незаконосъобразност на същото. Настоява се, че не е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение - от субективна страна, като се твърди, че изложените в НП твърдения не отговарят на обективната истина и реалната фактическа обстановка.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Самото административно наказателно производство е образувано на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, с Постановление на СРП от 29.10.2024г. за отказ от образуване на досъдебно производство по материалите на пр.пр.51199/2024г. на СРП и изпращане на същите на ОПП 1

- СДВР. Постановлението е получено в ОПП - СДВР на 01.11.2024г., видно от деловодния щемпел върху изпратения от АНО оригинал на същото. Самото обжалвано НП е издадено в месечен срок от получаване на Постановлението, а именно на 12.11.2024г.

Въз основа на доказателствения материал, изпратен от административнонаказващия орган: справки- разпечатки от информационната система на ОПП - СДВР и материалите по цитираната прокурорска преписка: Постановление на СРП от 29.10.2024г. за отказ от образуване на досъдебно производство по материалите на пр.пр.№51199/2024г. на СРП; Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 970309/02.09.2024г., съставен от Б. Н.Б. – командир на отделение при ОПП - СДВР, справки от ОПП – СДВР, Заповед за компетентност, справка картон на водача, сведение от А. Л. от 14.10.2024г., съдът намира за безспорно установено, а и не се оспорва от жалбоподателя, че на 02.09.2024г. жалбоподателят е управлявал чуждо, собственост на Б. А. Л., моторно превозно средство л.а. Мазда 6, с дк № ***, което не е регистрирано по надлежния ред, а е било със служебно прекратена, считано от 11.06.2024г. регистрация.

Съдът не кредитира приобщеното към доказателствената съвкупност Сведение от А. Л. от 14.10.2024г. , тъй като същото е в противоречие на други приети от съда доказателства, а именно разпитът в съдебно заседание на свидетеля Б. Л., който съдът кредитира като ясен, последователен, правдив и обективен. Освен посочения разпит обсъжданото сведение е в противоречие с изготвената справка от ОПП- СДВР за собствеността на процесния автомобил след неговата нова и окончателна регистрация, от която се вижда, че същият е собственост на Б. Л.. Посоченото сведение съдът намира за защитна реакция на наказаното лице.

Осъществен от обективна страна е съставът на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Видно от Справката- разпечатка от информационната система на ОПП- СДВР, на 09.04.2024г. в 14,30 часа в системата на ОПП - СДВР е регистриран постъпил по електронен път документ № 10906/09.04.2024г. - регистриране на договор за покупко- продажба. Това означава, че на тази дата е сменен титулярът на правото на собственост върху автомобила.

Видно от съдържанието на констативната част на АУАН, към датата на нарушението като собственик на автомобила в информационните масиви на ОПП все още е фигурирал старият собственик П.П.Г.. Видно от Справка-разпечатка на ОПП-СДВР, приложена към писмо на СДВР- ОПП от 13.02.2025г., след служебното възстановяване на регистрацията на автомобила - станало след деянието, този автомобил е регистриран в собственост на Б. А.

Л..

Съдът обръща внимание на това обстоятелство, т.к. същото указва, че на процесната дата жалбоподателят не е управлявал свой автомобил. Очевидно, предвид липсата на обявяване за издирване на автомобила и непредприемането на други действия, този автомобил да му е бил предоставен за временно ползване от бившия (П.Г. - напр. за ремонт или по договор за наем или на друго основание) или новият (Б. Л.) собственик или упълномощено от новия собственик лице. Налице са хипотези, при които жалбоподателят да управлява автомобила на правно основание, без да знае за настъпилата промяна в собствеността, за датата на която е станало това, респ. за обстоятелството, че за новия собственик е възникнало задължението в двумесечен срок да пререгистрира автомобила, след който срок при неизпълнение на задължението за пререгистрация автомобилът да бъде служебно дерегистриран и така да се стигне до фактическото положение - на процесната дата владеещият и ползващият този автомобил несобственик да управлява чуждо МПС, което е служебно дерегистрирано по чл.143, ал.15 от ЗДвП (Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство).

Тези обстоятелства: дали жалбоподателят към момента на твърдяното деяние е знаел за настъпилата промяна в правото на собственост и на коя дата да е станало това, не са категорично изяснени нито от АНО, нито от прокурора при СРП.

2

Хипотезите, свързани с предаване владението върху автомобила за ползване от жалбоподателя от страна на новия собственик или негов пълномощник, са съпътствани с получаване на документите на автомобила - поне регистрационен талон част 1 за автомобила или пък копие от договора за покупка и/или пълномощно, където е вписан титулярът на правото на собственост, откъдето жалбоподателят би могъл да направи извод за променено и незаявено в ОПП - СДВР обстоятелство, свързано със задължението за пререгистрация в едномесечния срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП (Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба ). Въпросът - кой и кога е предал владението върху автомобила на жалбоподателя за ползване, не е изследван от АНО, поради което не може да бъде направен извод за знание за неизпълнено задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, настъпил срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП и за възможността за извършване на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В още по-значима степен този въпрос стои по отношение хипотезите, свързани с предаване на владението върху автомобила за ползването му от жалбоподателя, което да е станало от стария собственик преди да реши да продаде автомобила, т.е. автомобилът да се ползва от посочено от стария собственик лице, преди Б. Л. да придобие собствеността върху същия и ползувателят да не знае за покупко-продажбата, възникналите от нея задължения към ОПП — СДВР и срокът за изпълнението им. Незнанието на тези обстоятелства изключва умисъла според изричната разпоредба на чл.14, ал.1 от НК и доколкото в същинското наказателно производство действа принципът на чл.11, ал.4 от НК — непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи, т.е. престъпни са преди всичко извършените с умисъл деяния, а непредпазливите такива - само в изрично указаните от законодателя случаи, то прокурорът правилно, след като е установил липсата на знание у А.

Л. за служебната дерегистрация на автомобила, е отказал да образува досъдебно производство по изпратените му от ОПП - СДВР материали за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

За разлика от същинското наказателно производство, в административнонаказателното производство действа диаметрално противоположният принцип по отношение субективния елемент на общественоопасните деяния. Той е прогласен в чл. 7, ал.2 от ЗАНН (Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи), т.е. принципът е, че нарушенията могат да бъдат извършвани с умисъл или по непредпазливост, като за да се изключи виновно извършено деяние от сферата на нарушенията, е необходимо законодателят изрично да е оповестил това в закона. Поради тази причина, след като е приел, че деянието не е извършено умишлено от А. Л. прокурорът правилно е отказал образуването на досъдебно производство и е изпратил материалите по преписката на АНО.

Това означава, че АНО е следвало да установи по надлежния ред дали незнанието на тези фактически обстоятелства у Л. (за служебната дерегистрация на автомобила) не се дължи на непредпазливост, проявена от самия Л. - аргумент от чл.14, ал.2 от НК. Това не е сторено. За да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение АНО е следвало да извърши действия, насочени към установяване на причините и основанието, на което Л. управлява чуждо МПС, както и дали същия е бил в състояние да установи, че управляваното от него МПС е служебно дерегистрирано. Следвало е например АНО да приобщи към доказателствата и договора на покупко- продажба, от който е видно към кой момент е извършена сделката и кои са страните по нея. Въпреки липсата на безспорност на извършеното нарушение с процесния акт е ангажирана административнонаказателната отговорност на А. Л. по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При всички положения, като намира, че от представените от АНО и от служебно изисканите от СРП материали не може да се направи категоричен извод, че А. Л. е знаел, че управляваното от него МПС е служебно дерегистрирано, настоящият съд намира, че Л. не е действал виновно - нито при форма на вината умисъл, нито при непредпазливост. Всъщност 3 в обжалваното НП се посочва конкретната форма на вината- непредпазливост, която остава недоказана.

Поради липсата на осъществено от субективна страна деяние, съдът намира, че твърдяното нарушение не е извършено, обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските: Несъмнено в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на чл.

63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този смисъл на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Представени са доказателства по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът не намира размера за прекомерен, поради което следва да се присъди цялото поискано възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: