Решение № 2451 от 06.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2451 гр. Бургас, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120101354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Етажна собственост на сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Н., п.к. ***, с адрес: обл. Бургас, гр. Н., ул. ***, представлявана от Г. С. П. Председател на УС, против „ТАМПА ТРЕЙД БГ“ ЕООД с ЕИК 102860868, представлявано от С. В. Ч. и Г. С. П., с адрес: гр. Бургас, ул. „Велико Търново“ № 14, вх. „А“, партер, с която са предявени искове с правно основание чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 79, вр. с чл. 38, ал. 1 ЗУЕС, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1749,45 лева (хиляда седемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща задължения към Етажната собственост в качеството му на собственик на самостоятелни обекти в сградата, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 15.11.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4442/27.12.2024г. по ч. гр. д. № 7829/2024 г. по описа на PC Бургас.

Излагат се твърдения, че ответникът е собственик на девет самостоятелни обекта в сграда в режим на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с идентификатор *** по КККР на гр. Н., обл. Б., с адрес: обл. Б., гр. Н., ул. ***, както следва: апартамент с идентификатор *** и площ от 42 кв. м., апартамент с идентификатор *** и площ от 44 кв. м., апартамент с идентификатор *** и площ от 33 кв. м., апартамент с идентификатор *** и площ от 40 кв. м., апартамент с идентификатор *** и площ от 38,29 кв. м., апартамент с 1 идентификатор *** и площ от 38,80 кв. м., апартамент с идентификатор *** и площ от 39,60 кв. м., апартамент с идентификатор *** и площ от 36,62 кв. м. и апартамент с идентификатор *** и площ от 37,58 кв. м.

Твърди се, че на 12.02.2024 г. било проведено редовно Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост за сграда с идентификатор ***. Със свое решение по точка 3 от дневния ред, бил определен съвкупният размер на годишната такса за управление и поддръжка и таксата за ремонт и обновяване, както следва: годишна такса за управление и поддръжка и за ремонт и обновяване в комплекса в размер на 5 лева на кв. метър, платими по банковата сметка на етажната собственост до 15.04. на съответната година. Било прието посоченият съвкупен размер на таксите да се разпределя по следният начин:

50% от съвкупния размер на определената такса е предназначен за управлението и поддържането на общите части в ЕС, а остатъкът се внася във фонд „ремонт и обновяване“.

Ищецът излага, че притежаваните от длъжника „ТАМПА ТРЕЙД БГ“ ЕООД имоти в Етажната собственост са с обща площ от 349,89 кв.м., което умножено по определената от Общото събрание такса, кумулира размер на дължимата сума - 1749,45 лева. Сочи, че сумата представлява задължения за отделните притежавани от ответника обекти, както следва:

Дължима такса за управление и поддръжка на общите части в сграда в режим на етажна собственост, за всеки от собствените на ответното дружество, обекти в етажната собственост е както следва:

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 42 кв. м. - 105 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 44 кв. м. - 110 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 33 кв. м. - 82,50 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 40 кв. м. - 100 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 38,29 кв. м. - 95,73 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 38,80 кв. м. - 97 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 39,60 кв. м. - 99 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 36,62 кв. м. - 91,55 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 37,58 кв. м. - 93,95 лв.;

Дължимата такса за фонд „ремонт и обновление“ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, за всеки от собствените на ответното дружество, обекти в етажната собственост е както следва:

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 42 кв. м. - 105 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 44 кв. м. - 110 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 33 кв. м. - 82,50 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 40 кв. м. - 100 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 38,29 кв. м. - 95,73 лв.

2

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 38,80 кв. м. - 97 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 39,60 кв. м. - 99 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 36,62 кв. м. - 91,55 лв.

- за апартамент с идентификатор *** и площ от 37,58 кв. м. - 93,95 лв.;

Твърди, че представителите на ответното дружество не заплатили дължимите към ЕС такса за 2024г., както и избягвали всякакви контакти с управителя на етажната собственост по повод уреждане на отношенията.

Предвид това било подадено и заявление по реда на чл. 410 от ГПК. След издаване на заповедта дружеството длъжник възразило срещу задълженията, като заявило, че не ги дължи. Това мотивира ищеца да предяви настоящите искови претенции. Претендира и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, депозиран от назначения му особен представител. В същия оспорва изцяло прядявения иск, като го намира за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

Ответникът сочи, че от представения по делото протокол от общо събрание липсват страници и съществени реквизити, поради което същият не може да бъде приет за годно основание за възникване на задълженията.

Излага, че решенията на Общото събрание, чието изпълнение се претендира по настоящото дело, са абсолютно нищожни, и то на няколко основания. В тази връзка излага своите съображения. Допълва, че собствените на дружеството обекти в етажната собственост не са електрифицирани и водоснабдени, което прави невъзможно тяхното ползване, респективно няма как да се дължат разходи за тях.

Отделно ответникът излага, че вземанията не са изискуеми, доколкото липсват доказателства, че дружеството е поканено да изпълни задължението доброволно. Намира иска за неоснователен и защото обхваща период, отпреди датата на провеждането на Общото събрание - 12.02.2024г. Сочи, че от исковата молба по никакъв начин не е видно как е формирана тази сума и какви са индивидуалните претенции за всеки от Самостоятелните обекти в сградата.

Предвид изложеното моли предявените искове да бъде отхвърлени като недоказани и неоснователни и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адвокат К., който поддържа исковата претенция. Излага, че намира същата за основателна и доказана. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответното дружество се представлява от назначения особен представител 3

– адвокат Н.. Същата поддържа отговора на исковата молба и моли исковите претенции да бъдат оставени без уважение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази нормата на чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, ищецът следва да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в сградата, които се намират в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влязло в сила решение на общото събрание в етажната собственост са определени вноски за месечни такси, Фонд „Ремонт и обновяване“. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, включително, че ответникът притежава сочените в исковата молба обекти, начина на разпределяне на сумите между собствениците, както и че е настъпила изискуемостта на вземанията.

Ответникът от своя страна следва да докаже възражението си, че не дължи плащане на сумите, тъй като притежаваните от него обекти не се ползват от годни.

Между страните не е налице спор, а и от представения по делото нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 23.12.2003г. на нотариус С. А. (на л. 13 - л. 23 от делото) е видно, че ответното дружество е придобило собствеността върху посочените в исковата молба недвижими имот, разположени в сградата в режим на етажна собственост.

Видно от протокол от общо събрание на собствениците в етажна собственост, на 12.02.2024г. било проведено общо събрание на етажната собственост на сграда с идентификатор ***. По т. 1 от дневния ред етажните собственици са взели решение да възложат управлението на етажната собственост на Г. С. П.. Общото събрание е взело решение, разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят по реда на чл. 51, ал. 9 от ЗУЕС, а именно поравно на всеки обект, като сумата е 5 лв. на кв.м. Аналогично решение е взето и по повод таксите, дължими за фонд ремонт и обновление.

В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.

Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат 4 етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общото събрание. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства, а и не са направени такива твърдения, съдът намира, че посочените по-горе решение на ОС на ЕС са влезли в сила.

Възраженията за незаконност на тези решения не следва да се обсъжда в настоящото производство, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС, за допустимост на атакуването им следва да е спазен преклузивният срок, предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Практиката на ВКС е задължителна, като последователно се споделя от състави на Окръжен съд Бургас - Определение № I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № V-2229 от 15.11.2018г. по ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Решение № III-129 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Впрочем това становище се застъпва както в най-актуалната, така и в по-стара практика на ВКС - Решение № 569 от 20.11.2009г. по гр. дело № 4357/2008г. по описа на II гр. о. на ВКС и Определение № 472 от 10.10.2018г. по ч.гр.д. № 3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС.

Налага се изводът, че практиката на ВКС е задължителна и постоянна и не допуска инцидентно позоваване на незаконосъобразност на решения на ОС, след като не е проведено успешно производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяна на решенията. Поради тази причина всички възражения, насочени срещу законността на решенията (при липса на доказателства същите да са оспорени в предвидения срок и да са отменени по надлежния ред) не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.

На разглеждане в настоящото производство подлежи възражението на ответната страна, че за процесния период обектите на дружеството са били неизползваеми за повече от 30 дни от календарната година. Нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (в редакцията, действаща към процесния период - след 31.12.2023г.,) предвижда, че за самостоятелен обект, в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, се заплащат разходите за управление и разходите за поддържане в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. Анализът на посочената норма води до извода, че законът не предвижда предпоставки, при които не се дължи никакво плащане на разходите за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост. Законът предвижда единствено възможност да бъдат редуцирани разходите, до размера на дължимите такива за един собственик, ползвател или обитател.