Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 29.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 327/2024
Вид
Решение № 6
Подписан
29.01.2025
В сила
29.01.2025
Състав
Йоланда Мильова Цекова, Надя Спасова Георгиева, Николай Александров Николов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Кюстендил, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241500600327 по описа за 2024 година Производството е по въззивно и е по реда чл.313 НПК и сл. НПК.

Образувано е по протест от прокурор при Кюстендилска окръжна прокуратура срещу оправдателната присъда по НОХД № 721/2021 г. по описа на Дупнишки районен съд срещу подсъдимите П. Г. Г. за престъпление по чл.323, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК и И. Г. Г. за престъпление по чл.323, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.

С протеста и допълнението му се прави оплакване за неправилност на присъдата, поради постановяването й в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на съда за липса на спор между реалния собственик и реалния ползвател на автомобила относно собствеността върху автомобила; за правомерно реализиране на правото на собственост, чрез възстановяване от подсъдимите на владението му на реалния собственик П. Г. и на формалния собственик –съпругата на подсъдимия И. Г., както и за липса на умисъл у подсъдимите за реализиране на чуждо право на собственост не по установения от закона ред, което да са сторили чрез отнемане на автомобила от владението на ползвателите, които според подсъдимите са неизправна страна по предварителния договор за покупко-продажбата на автомобила. Смята се от прокурора, че между подсъдимия П. Г., като реален собственик на автомобила и свид. Р. Р., като реален ползвател на автомобила, предоставен й от подс.П. Г. по предварителен договор за продажбата му и на който тя е плащала месечните вноски за автомобила, е възникнал СПОР ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на предварителния договор и сключване на окончателния договор за покупко-продажба на автомобила, т.е. за правото на собственост върху същия, респ.прехвърлянето му на купувача. Този си извод прокурорът е обосновал с наличието на няколко телефонни разговора между „реалния ползвател“ и „реалния собственик“ с 1 настояване от ползвателката на автомобила за прехвърлянето й на собствеността му и отклоняване на искането от „реалния собственик“ поради пребиваване на „формалния собственик“ в чужбина. Наведени са и др. аргументи за възникнал спор между ползвателя на автомобила и подс.П. Г., осъществил фактическите действия по предаване ползването на автомобила и определил клаузите на договорните им и права и задължения и действителните им отношения във връзка с процесния лек автомобил.

Иска се отмяна на оправдателната присъдата и постановяване на осъдителна по повдигнатото обвинение на всеки от подсъдимите

По време на въззивните прения прокурорът от Кюстендилска окръжна прокуратура е пледирал за уважаване на протеста, поради неправилност на присъдата, тъй като е бил налице правен спор относно собствеността на автомобила между подсъдимите и свидетелите Р.-баща и дъщеря, поради което отнемането на автомобила от подсъдимите представлява самоуправно действие по см.на чл.323, ал.1 от НК Адв.Е. В., като защитник на подс.П. Г. е пледирал за потвърждаване на оправдателната присъда, поради установеност от доказателствата, че той не е собственик на автомобила и не е осъществил състава на престъплението самоуправство.

Адв.Р., като защитник на подсъдимия И. Г. също е пледирал за потвърждаване на оправдателната присъда по изложените в мотивите й съображения и липса на престъпление по чл.323 от НК.

Подсъдимите са искали да бъде потвърдена оправдателната присъда.

Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на протеста, становищата на страните и доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С протестираната присъда -№ 25/15.04.2024 г., постановена по НОХД № 721/2021 г., Душнишкият районен съд е признал подсъдимите

П. Г. Г. и И. Г. Г., с посочена самоличност, ЗА НЕВИНОВНИ, както следва:

П. Г. Г., с посочена самоличност, за това, че на 12.07.2020 година в с. ***, община Дупница, ул. „***“ № 6, В СЪУЧАСТИЕ, като подбудител (умишлено е склонил И. Г. да отнемат вещта от владението на Р. от адреса им в с. ***, община Дупница) и помагач (превозил е И. Г. от с. ***, област Кюстендил, с. ***, община Дупница с товарен автомобил „***“ с рег. № КН *** ВТ, собственост на С. Б. и му е предоставил ключ за автомобила „***“ с рег. № ***) с И. Г. Г. от с. ***, община Кюстендил, в качеството му на извършител ( привел е отнетия автомобил „***“ с рег. № *** в движение и го е придвижил до с. ***, област Кюстендил) САМОВОЛНО, не по установения от закона ред, е ОСЪЩЕСТВИЛ ЕДНО ОСПОРВАНО ОТ ДРУГИГО ( от Р. И. Р. и И. Р. Р. – и двамата от с. ***, община Дупница), ЧУЖДО ДЕЙСТВИТЕЛНО ПРАВО ( правото на собственост на И. В. Г. от с. ***, област Кюстендил върху лек автомобил „***“ с рег. № ***, като са отнели от владението им л. а. „***“ с рег. № *** и са го откарали до дома на собственика И. Г. в с. ***, област Кюстендил), като случаят е немаловажен ( с оглед стойността на вещта, възлизаща на 12 800 лева) – престъпление по чл.323, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, за което на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН и

И. Г. Г., с посочена самоличност, за това, че на 12.07.2020 година в с. ***, община Дупница, ул. „***“ № 6 В СЪУЧАСТИЕ КАТО ИЗВЪРШИТЕЛ (привел е отнетия автомобил *** с рег. № *** в движение и го е придвижил до село ***, област Кюстендил) с П. Г. Г. в качеството му на подбудител и помагач САМОВОЛНО, НЕ ПО

УСТАНОВЕНИЯ ОТ ЗАКОНА РЕД Е ОСЪЩЕСТВИЛ ЕДНО ОСПОРВАНО ОТ

ДРУГИГО, а именно: от Р. И. Р. и И. Р. Р. – и двамата от с. ***, община Дупница, ЧУЖДО ДЕЙСТВИТЕЛНО ПРАВО, а именно:- правото на собственост на И. В. Г. върху лек автомобил „***“, с рег. № ***, като са отнели от владението им л. а. „***“ с рег. № *** и са го откарали до дома на собственика И. Г. в с. ***, област Кюстендил, като случаят е 2 немаловажен с оглед стойността на вещта, възлизаща на 12 800 лева – престъпление по чл.323, ал.1, във вр. чл.20, ал. 2 от НК, за което на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАН С присъдата е постановено веществените доказателства – 2 бр. СД с аудио запис и видеозапис, 24 бр. цветни снимки, предадени с протокол за доброволно предаване на л. 99 от ДП да бъдат УНИЩОЖЕНИ.

Присъдата е постановена след провеждане на съдебно следствие по гл.20 от НПК.

Районният съд дал ход на съдебното следствие в ОСЗ на 28.09.2022 г. и разпитал като свидетели М. Р. (майка на Р. Р.), Р. Р., Б. С. (съпруг на Р. Р.), И. В. (син на Р. Р.), В. А. и А. Г.полицейски служители и Й. И. (работеща в автокъща, неясно коя), свид. Н. К.-полицейски инспектор (разпитан в ОСЗ на 19.07.2023 г., на л.158 от първоинст.дело), свид.М. М.нотариус-разпитана по делегация, протоколът от разпитът на който е прочетен от ДнРС в ОСЗ на 29.11.2023 г. ( на л.179). С протоколно определение, приел и присъединил доказателствата, събрани на досъдебното производство (непосочил кои и на какво правно основание), прочел писмените (не посочил кои) и предявил материалите на страните (не посочил кои). Изготвил мотивите на присъда, в които декларирал, че след преценка на събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели, писмените такива и оценителната експертиза, преценени поотделно и в съвкупност, приема следното, от фактическа и правна страна.

„ Двамата подсъдими са братя, като П. Г. извършвал дейност по покупко-продажба на автомобили в автокъща в гр.Кюстендил.

През 2017г. П. Г. закупил лек автомобил „*** ***“, като договора за покупкопродажба и впоследствие регистрацията на същия, с рег. № ***, била извършена на името на свид.И. Г./ тогава З./- съпруга на подсъдимия И. Г..

През 2018г. подсъдимият П. Г. обявил въпросния автомобил за продажба. През м. септември същата година ,свид.Р. Р. видяла обявата за продажба на автомобила и се свързала по телефона с подсъдимия П. Г., който и обяснил,че същия се намира в автокъща в гр.Кюстендил, където може да бъде огледана и изпробвана от потенциален купувач.

На 13.09.2018г. свид.Р. и И. Р. / баща на същата/ отишли в автокъщата, видели автомобила, харесали го и решили да го закупят. Тъй като цената му била 21 000лв., а свидетелите не разполагали с такава сума, се уговорили с подсъдимия П.Г. да сключат предварителен договор за покупко-продажба на автомобила, като заплатят част от цената 4000лв., а остатъка да бъде изплатен в едногодишен срок на равни месечни вноски. В изпълнение на тази уговорка, между свид.И. Р. като купувач и И. Г./ формален собственик на автомобила/ бил сключен писмен предварителен договор, с нотариална заверка на подписите. Съобразно същия, освен посочените по-горе уговорки за заплащане на цената,страните договорили ,че продавача ще предостави автомобила на купувача след сключване на предварителния договор,срока за сключване на окончателен договор- до 13.09.2019г., както и че всички задължения –за заплащане на данъци, такси, глоби и др. след датата на предаване на автомобила следва да се заплащат от купувача.В изпълнение на този договор, свид.Г.а упълномощила свид.И. Р. във връзка с ползването на автомобила.

След подписването на същия, подсъдимият П.Г. предал на свид.Р. Р. автомобила, контактен ключ за него и малкия талон.

От м.октомври 2018г. същата започнала да изплаща на подсъдимия П.Г. месечни вноски ,като до м.септември 2019г./ когато следвало да се сключи окончателния договор/ същата изплатила сумата от 16 500лв. или общо 20 500лв./ със сумата от 4000лв., дадена при сключване на предварителния договор. Същевременно, нито свидетелката, нито баща и са заплатили дължимия данък за автомобила за 2019г., който бил платен от свид.Г.а,тъй като тя се явявала данъчно задължено лице.

Явно, поради частичното неизпълнение на предварителния договор от страна на 3 купувача/ неизплащане на 1000лв. от цената, както и незаплащането на данъка/ между страните не бил сключен окончателен договор за покупко- продажба на автомобила в срока, посочен в предварителния договор, като купувача не е предприел и действия по обявяването му за окончателен ,по съдебен ред.

До пролетта на 2020г нито подсъдимия П.Г., нито свид.Р. не предприемали действия за сключване на окончателен договор, като в този период, на свид.Г.а, като собственик, били връчени 3 бр. ел. фиша, за нарушения по ЗДвП, извършени с въпросния автомобил, в периода след предаването му на Р.. Подсъдимият П. разговарял няколко пъти по телефона със свид.Р.а във връзка с неплатените глоби и данъци, но тя отказала да ги заплати. През пролетта на 2020г. подсъдимият Ив.Г. успял да се свърже със свид.С., който същата година сключил брак със свид.Р.а, като му изпратил снимка на електронните фишове,но реакция не последвала. Глобите и данъците не били платени, поради което на 21.04.2020г.свид.Г.а подала жалба в ОДМВР гр.Кюстендил срещу И. Р.,че не е изпълнил задълженията си по сключения предварителен договор и е отказал да и върне автомобила, като е поискала съдействие същия да и бъде върнат, като собственик.

До м. юли 2020г. между подсъдимите/ П.Г. като реален собственик на автомобила и Ив-Г.-съпруг на формалния собственик/ и свидетелите Ив.Р.-купувач по предварителния договор и Р. Р. ,която ползвала последния, не последвала развръзка нито по прехвърляне на собствеността върху въпросното МПС, нито заплащането на глобите и данъците, на 12.07.2020г. двамата подсъдими решили да си го вземат. Отишли с автомобил, управляван от П.Г. до с.***, обл.Кюстендил и пред къщата на Р., видели паркирано въпросното МПС.

Подсъдимият И. Г. го отключил с втория ключ, който не бил предаден на купувача при сключване на предварителния договор, привел автомобила в движение и тръгнал за с.***/ където живеят двата подсъдими/, последван от подсъдимия П.Г..

Междувременно, в двора бил свид.Ив.В./ син на свид.Р.а/,който видял,че подсъдимият Ив.Г. тръгва с автомобила, ползван от неговата майка, последван от този, управляван свид.П.Г., изтичал вкъщи и казал за случилото се на майка си. Свид.Р.а позвънила на тел.112 и обявила автомобила за откраднат. Сигналът бил предаден на ОДМВР гр.Кюстендил и били предприети мерки за издирването му.