Определение № 277 от 11.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Благоевград, 11.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20221200100242 по описа за 2022 година

Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:

По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците сочат, че са наследници на починалия на 08.01.2020 г. Л. Г.ев Н.

- М. К. Н. е съпруга, а Г. Л. Н. и И. Л. К. - негови син и дъщеря.

Сочат, че на 07.01.2020 г. Л. Н. е претърпял битов инцидент, при който е получил прободна рана в лява ломбална област.

Около 13:00 ч. на 07.01.2020г. е подаден сигнал в Центъра за спешна медицинска помощ, филиал П., като в 13:18 ч. е пристигнал медицински екип.

Медиците установили, че Л. Н. е с нормален неврологичен статус - в съзнание, без отпадни симптоми, зениците му са нормални, констатирано е кървене. Като травматична увреда е регистрирана рана на корема. След оказаната спешна помощ Л. Н. е преценен като спешен пациент и е транспортиран в МБАЛ „Югозападна болница” ООД, филиал П..

В лечебното заведение е приет в 13:55 ч., като е изпратен за прием по КП № 197 консервативно лечение при остри коремни заболявания.

Приемащият лекар д-р И.Д. е отбелязал приемна диагноза травма на коремни органи по МКБ 10 S36.70. От Направлението по амбулаторни процедури се установява, че на пациента са извършени следните диагностични и терапевтични процедури: инфузия на електролити 99.18, инфузия на лечебно вещество 99.29, трансфузия на еритроцита маса 99.04, ЕКГ 89.52, изследване на кръв 90.59.

Л. Н. е хоспитализиран в Хирургичното отделение на филиала на лечебното заведение, където е съставена медицинска документация, в която е отразено, че се намира в тежко общо състояние, блед, изпотен, с учестено дишане. При приема е направена сутура на раната (зашиване) и компресивна превръзка. В декурзуса от 14:00 ч. към медицинския документ „Наблюдение на болния“ в деня на приема е отразено, че терапията е назначена в температурния лист. В 1 него са описани медикаментите - гелофузин, орбазон, флажил, терцеф, рингер, калциеф глюконат, дицинон, серум глюкозе, хюман албумин, аналгин деган, но никъде не е отразено те да са му поставяни. Посочените медикаменти почти съвпадат с представения лекарствен лист от Склад аптека № 415 от 08.01.2020 г., от който е видно, че е издаден на датата, на която пациентът е починал. В частта от медицинската документация „Наблюдение на болния“ са направени още три записа, които отразяват проследяването на пациента. На 07.01.2020 г. в 19:00 ч. е направено отбелязване в декурзуса, където не е посочено какво е състоянието на пациента, а че са изследвани два сака кръв, с група А(-) и е назначено кръвопреливане, което отново не е извършено. От медицинската документация става ясно, че на Л. Н. е направено изследване на кръвта, резултатите от което са били известни още в 14:41 ч. От резултатите от лабораторни изследвания е видно, че от извършеното изследване № 253 от 07.01.2020г., 14:41:10 ч. стойностите на повечето показатели са извън посочените норми. Най-силно впечатление прави стойността на хемоглобина, която е 59 г/л!!!, което представлява живото застрашаващо състояние. Нормалните граници на този показател са от 110 до 165, а това на пациента е в пъти по-ниско. Състояние при тази стойност на хемоглобина е несъвместимо с живота и за него следва да се вземат незабавни мерки за установяване на причината и прекъсване на кръвозагубата. Такива мерки относно Л. Н. не са взети. Не е извършена консултация с клиничен хематолог.

Следващото проследяване на пациента е било в 23:00 часа на 07.01.2020 г., където в декурзуса е отразено, че пациентът е в тежко състояние, блед, изпотен, на постоянна кислородна терапия, има кървене от раната, но от предоставеното копие на медицинската документация не става ясно какво се е случило (записът не се чете). В този момент, 9 часа след приема на пациента, неговото състояние не е нито стабилизирано, нито подобрено. Напротив, същото се влошава.

Следващият запис в декурзусите е на 08.01.2020 г., в 01:00 часа, от който е видна поредната констатация за тежко състояние, с кръвно налягане 80/50, учестено дишане. Не е отразено да са извършени никакви манипулации и назначения, с които да се цели стабилизиране на състоянието и овладяване на ниските стойности на хемоглобина.

Последното отразяване на състоянието е на 08.01.2020 г. в 04:45 ч., от който е видно единствено, че Л. Н. е направил екзитус леталис след картина на тежък хеморагичен шок. Това са 15 часа престой в ответното дружество, през които не са извършени животоспасяващи медицински дейности, които да са в причинно-следствена връзка с травмата и последиците от нея, за да бъде спасен животът на Л. Н..

В медицинската документация е отразено искане за образно изследване , което е направено на 07.01.2020 г., в 13:55 ч., но е разпечатано на 08.01.2020 г.

В Протокол от отделение по образна диагностика е показано, че на Л. Н. е направено нативно (без контраст) изследване на торакса, но не са налице данни за хемо и пневмоторакс и плеврални изливи; в органите на горен 2 абдомен, при нативно скениране не показва контузионни лезии. Според документа няма пробит паренхимен орган, но не отразява, че няма източник на кръвоизлив. Не са проведени адекватни диагностични методи за уточняване на източника на кървене - интраперитонеално или ретроперитонеално, например Компютърна томография с контрастно усилване, ултразвуково изследване на коремните органи, лапароцентеза (метод за установяване на наличие и характер на свободно подвижна течност в перитонеалната кухина). Не са извършени адекватни реанимационни мероприятия, с които е следвало да се стабилизира състоянието на пациента до установяване на източника на кървене, както и да се извършат действия водещи до компенсация на кръвозагубата. Не е проведено изследване на среден и долен коремни етажи, въпреки че разположението на прободната рана е предполагало изследване точно на тези области. Чрез подобно изследване би се установило наличието на вътрешен кравоизлив и порезни рани по вътрешните органи. Вместо да извършат задълбочено изследване и да установят действителните наранявания, служителите на ответното дружество са зашили раната повърхностно. Крайният резултат е, че основните причини за настъпването па смъртта са остра кръвозагуба, прободно-прорезно нараняване на бъбрек и съдовете му, което се доказва от представеното с настоящата искова молба Съобщение за смърт J V ® 2, издадено след аутопсията на Л. Н.. Непълните и неправилни диагностични действия са довели до непълно терапевтично поведение, което от своя страна е довело до леталния изход на пациента. Първата грешка е, че образното изследване е следвало да се направи с контраст, с помощта на който е можело да се установи вътрешно кървене, което явно Л. Н. е имал и което не е било овладяно. Следвало е да се проведе изследване на среден и долен коремни етажи, чрез което подобно би се установило наличието на вътрешен кръвоизлив и порезни рани по вътрешните органи, разположени в тази област.

Следвало е да се проведе оперативна интервенция, чрез която да се установи наличието на вътрешен кръвоизлив и същият да се отстрани.

Не е направена кардио-пулмонална ресусцитация, която се явява животоспасяваща. Това показва, че смъртта на Л. е констатирана, без да е реанимиран същия, от което следва, че той не е наблюдаван с нужната за състоянието му грижа.

В копираната медицинска документация е приложена един брой ЕКГ, от която е видно, че е извършена от приемащия лекар, но не е ясно на кого е направена тя.

Смъртта на Л. Н. се е отразила особено тежко на неговото семейство.

Смъртта на близък е винаги тягостно събитие, но когато това е станало пред очите на близките и те са изправени пред факта, че нещата са могли да бъдат коренно различни, че е имало шанс животът на близкия да бъде спасен и този шанс е бил безвъзвратно пропуснат поради нехайно, немарливо и крайно безотговорно отношение, болката е неимоверна.

Налице е възлагане на работа от страна на ответника спрямо целия медицински екип, вК.ен в лечението на Л. Н. - д-р И.Б.Д., посочен в титулната 3 страница на ИЗ № 17056 като лекуващ лекар, д-р В. Г. П., посочена като лекар извършил лабораторните изследвания, д-р А.А., който е извършил образното изследване и разчитането на КТ на торакс и абдомен № 192/07.01.2020 г. Това се доказва и от представените като доказателства към настоящата искова молба Трудови договири на д-р И.Б.Д. и д-р А.А., както и от представения Лекарски график за отчитане явяването и неявяването на работа за месец януари 2020 г.

Противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.

Качественият критерий за медицинските услуги се основава на утвърдени по реда на Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, което представлява показател както за достъпност и качество на медицинската помощ по смисъла на чл. 59в, т.4 330, така и при отговорност за непозволено увреждане.

Ищците твърдят, че на Л. Н. не са извършени базисни образни изследвания според изискванията на стандарта регламентиран НАРЕДБА № 9 от 13.07.2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Образна диагностика:

1.

1. Базисни/основни компютърно томографски изследвания:

2. компютърно томографско изследване с перорално аплициране на контрастно вещество при изследване на гастроинтестиналния тракт по стандартизирани протоколи на база клинична ситуация;

3. компютърно томографско изследване с интравенозно аплициране на контрастно вещество на отделни области: глава, гръбначен стълб, стави и кости, гръден кош, корем (паренхимни органи) и малък таз, по стандартизирани протоколи на база клинична ситуация.

Считат за нарушени: чл. 86, ал.1, т. 3 ЗЗдр., разписващ правото на всеки пациент на качествена здравна помощ като в случая не е оказана адекватна лекарска помощ; задълженията от Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България, утвърдени със Заповед № РД-28256/25.11.2013г. на министъра на здравеопазването, закрепени в т. 9.2 от тях, според които добрата медицинска практика вК.ва навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента, а в случая на пациента не е проведено лечение спрямо поставената му диагноза и не са предприети действия за изясняване на действителното му здравословно състояние; на т.10.3., тъй като не е водена ясна, коректна, четлива и актуална медицинска документация, поради факта, че в ИЗ № 287 не е налице отразяване и извършване на назначената терапия в декурзусите, не му е прелята кръв, не е спряна кръвозагубата, не е извършена кардио-пулмонална ресусцитация, липсва електрокардиографски регистриращ смъртта на пациента.

4

Считат, че се касае до немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, регламентирана от чл.80, чл.81 ал.1, ал.2, т. 1, чл.86 ал. 1, т. 3 и т. 10 от Закон за здравето; от чл.

2, т. 2, чл. 79,чл. 80, чл. 81, ал. 1 и 2 от Закона за лечебните заведения; от чл.

36, т.2 он Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина; от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в България и Длъжностна характеристика на лекар-хирург в хирургично отделение и на лекар по образна диагностика в МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА” ООД, П..

Сочи се от ищците, че търпят неимуществени вреди от загубата на своя баща и съпруг.

За ищцата М. К. Н. тези вреди се изразяват в загубата на спътника в живота, който винаги представлява опора на своя съпруг. Двамата съпрузи са били изК.ително близки, имали са две деца, с които са били в прекрасни отношения. Чрез преждевременната му смърт, ищцата е лишена от възможността да се радва на успехите на своите деца, заедно с него. След смъртта му е станала по-затворена, настроението й е помрачено трайно, често плаче и се обвинява, че е можела да предприеме други действия, за да спаси своя съпруг. Скръбта й се е отразила върху отношенията й с децата, както и с близки, и приятели. Тя е приела особено тежко и мъчително времето, което е прекарала седяла до леглото на съпруга си, за да събира течащата кръв. Това излиза извън всякакви правила за медицинска етика, стандарти за медицинска услуга и човешко отношение изобщо. ИзК.ително тежко и стресиращо за нея се е отразил момента, когато тялото на Л. Н. е докарано в домът им за погребението.