Решение № 123 от 28.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. В., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М. Г. Л. в присъствието на прокурора Е. Ас. М. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Частно наказателно дело № 20261320200274 по описа за 2026 година

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по мотивирано искане от изпълнителния директор на МБАЛ „Св.Петка“ от 10.03.2026 г. за задължително настаняване и лечение на лицето Н. Г. И., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.“П.“ № 2, община Б., област В., неосъждана, неомъжена.

С оглед заключението на изготвената комплексна психологопсихиатрична експертиза представителят на РП - В. в съдебно заседание излага доводи за необоснованост на искането и моли Съда да остави без уважение същото, тъй като не били налице процесуалните предпоставки на Закона за здравето за настаняване на лицето за задължително стационарно лечение в заведение от затворен тип.

Процесуалният представител на предложената за настаняване Н. Г. И. заяви, че с оглед събраните по делото доказателства лицето не следва да бъде настанявано на задължително лечение в заведение от затворен тип.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За лицето Н. Г. И. са налице анамнестични данни за психично 1 заболяване. През 2010 г. двукратно е била преглеждана от психиатър, като е преценено, че се касае за остро психотично разстройство на фона на умствена изостаналост. И. отказала терапия. Била е настанена на задължително стационарно лечение в ДПБ - Карлуково през 2011 г. по повод неадекватно поведение, агресия,отказ от прием на медикаменти. По-късно била уточнена диагнозата Параноидна шизофрения на фона на лека умствена изостаналост.

Установеното заболяване довело до тР. трудова и социална умствена изостаналост. Лицето било настанено в ЦНСТ – гр. Б.. Последната й хоспитализация е била в периода от 096.03.2026 г. до 19.03.2026 г. в Психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Петка“ във връзка с девиантно и опортюнистично поведение, неспазване на режима в социалната институция, конфликтно и на моменти агресивно поведение към персонала и другите домуващи. Бил оформен непрекъснат период на протичане с параноидна зареденост, активен негативизъм, неподреденост и неподчиняемост. След приемането й в ДПБ – Карлуково за изследване по назначената съдебнопсихиатрична експертиза И. изпаднала във влошено соматично състояние,като след извикана спешна помощ от МБАЛ – гр. Луковит за консултация и лечение е била транспортирана и преведена в МБАЛ „Сърце и мозък“ – г.р Плевен. След овладяване на спешното соматично състояние пациентката била върната в ДПБ – Карлуково и след подписана декларация за информирано съгласие за доброволно лечение започнала да приема медикаменти.

Видно от заключението на изготвената комплексна съдебно психолого психиатрична експертиза, както и от разпита на експертите в съдебно заседание, И. страда от “Параноидна шизофрения на фона на лека умствена изостаналост“. Видно от заключението на вещите лица И. се повлиява задоволително от приема на поддържаща терапия по време на престоя в ДПБ Карлуково. По време на престоя си в лечебното заведение състоянието на Н.

И. значително се подобрило. Експертите предлагат И. да не бъде настанявана на задължително лечение при стационарни условия. Според заключението на експертизата, при И. е налице способност за изразяване на информирано съгласие.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства: становището на д-р В.

К. от съдебно заседание проведено на 17.03.2026 г., както и от заключението на комплексната съдебно психолого - психиатрична експертиза, която Съдът 2 намира за компетентно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът им дава вяра.

С оглед изложеното по-горе, след придобиване на непосредствено впечатление за състоянието на освидетелстваната Н. И. и като взе предвид становището на вещите лица, Съдът намира, че не са налице изискванията на чл.155 от Закон за здравето за задължително настаняване и лечение на лицето, тъй като към настоящия момент същата проявява желание да се лекува, като приема доброволно поддържаща й терапия, има промяна в поведенческите й прояви в положителна насока, поради и което според Съда не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето и следователно Н. Г. И. не представлява опасност за себе си и за околните. Не се събраха данни по делото същата да проявява константно агресивно поведение, както по отношение на свои близки, така и спрямо свои съседи. Освен това на база приложените по делото писмени и гласни доказателства Съдът не можа да обоснове извода за наличие на предпоставки, които да налагат специализирано лечение по отношение на освидетелстваната от стационарен тип.

При това положение, Съдът намира, че мотивираното искане от страна на изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Петка“ АД- гр. В. за задължително настаняване и лечение на лицето Н. Г. И., ЕГН: ********** следва да бъде оставено без уважение, като недоказано и необосновано.

Воден от горното и на основание чл.162, ал.2 от Закона за здравето, Съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение мотивираното искане от страна на изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Петка“ АД- гр. В. за задължително настаняване и лечение на Н. Г. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул.“П.“ № 2, община Б., област В..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му.

3

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 4