Решение № 385 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Теодора Иванова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514117 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „А.***“ ЕООД, чрез адв. А. Ч., срещу решение № 20171892 от 13.08.2021 г. по гр.д. № 50974/2019 г. на СРС, 113 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците „Т.-БГ“ ЕООД и „Х.“ ООД искове: 1/. иск с правно основание чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. – за присъждане на сумата 7709,29 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца строително-монтажни работи за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в самостоятелен обект на собственост – ателие № 7, находящо се в жилищната сграда на ул. ******* гр. София; 2/. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата 2295,67 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1, за периода 15.09.2015 г. – 03.09.2019 г. Решението се обжалва и в частта, с която „А.***“ ЕООД е осъдено да заплати на „Х.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1200 лв. разноски по делото.

Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл. 163, ал. 3 ЗУТ, която разпоредба е на разположение на лицето, претърпяло вреди от действията или бездействията на строителя, както и че солидарно отговорен със строителя е и възложителят на работата спрямо третите лица. В случая били налице предпоставките за уважаване на иска срещу ответните дружества, тъй като същите били строители на процесната сграда, в гаранционните срокове са се появили недостатъци и дефекти от некачествено извършения 1 строеж, отстранени за сметка на ищцовото дружество. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жаба ответното дружество „Х.“ ООД поддържа правилност на обжалваното решение и неоснователност на въззивната жалба. Твърди липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ принадлежи на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, а от събраните пред районния съд доказателства не се установява „А.***“ ЕООД да е извършило или заплатило ремонтните дейности, необходими за отстраняване на недостатъците, тоест да е претърпяло претендираните вреди. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

В подадената от „А.***“ ЕООД против „Т.-БГ“ ЕООД и „Х.“ ООД искова молба са изложени твърдения, че с разрешение за ползване от 01.06.2012 г. е разрешено ползването на строеж, представляващ „Пететажна жилищна сграда с 16 бр. апартаменти, 5 бр. офиси, 9 бр. ателиета и подземни гаражи на две нива“, собственост на „А.***“ ЕООД, в която се намира и процесното ателие № 7. Строителството на сградата е изпълнено от ответните дружества.

В гаранционния срок са проявени недостатъци и дефекти в следствие на некачествено извършване на СМР от изпълнителите. Ищцовото дружество, като възложител на строежа и собственик на сградата, е поканило ответниците да отстранят проявените недостатъци, довели до многобройни течове в сградата – относно процесното ателие № 7 изразяващи в течове по стени и тавани от покрива. Предвид бездействието на ответниците, ищецът за собствена сметка извършил необходими неотложни ремонтни работи на покрива в частта над ателието на стойност 7709,29 лв. Иска присъждане на тази сума от ответницитестроители на сградата, при условията на солидарност. От така изложените от ищеца правопораждащи факти и петитум следва, че искът е с правна квалификация чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г.

По делото е установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и от протокол - образец 16 за установяване годността за ползване на строеж: „Пететажна жилищна сграда с 16 бр. апартаменти, 5 бр. офиси, 9 бр. ателиета и подземни гаражи на две нива“ се установява, че строители на процесната сграда са били ответниците „Х.“ ООД и „Т.-БГ“ ООД, като между тях и ищеца „А.***“ ЕООД е имало сключен договор за строителство от 03.11.2008 г. (описан като приложен документ в 2 т. 1.1.12 от протокола – л. 17 от делото на СРС).

От разрешение за ползване № СТ-05-619/01.06.2012 г. се установява, че е разрешено ползването на жилищна сграда, в която се намира процесното ателие № 7.

В резултат от некачествено изпълнение на извършените от ответниците СМР са причинени вреди на собствениците на апартамент № 5, апартамент № 18, ателие № 7 и на ЕС на процесната сграда. Това се установява от констативен протокол от 15.02.2015 г. (л. 33 от делото на СРС), подписан от представител на ищеца „А.***“ ЕООД и от представител на строителя „Т.-БГ“ ЕООД. Протоколът съдържа изявление, че дружеството строител се задължава да отстрани описаните в протокола щети за своя сметка и в разумен срок след подписване на протокола. Във връзка с оспорената автентичност на документа е допусната съдебнографична експертиза, от която се установява, че подписите в графите за възложителя „А.***“ ЕООД и за строителя „Т.-БГ“ ЕООД са положени съответно от лицата К.Т.К. и С.М.Д., посочени в протокола като представители на двете дружества.

По делото няма данни някое от ответните дружества да е отстранило констатираните с протокол от 15.02.2015 г. недостатъци.

Предвид датата на издаване на разрешението за ползване - 01.06.2012 г. и датата на съставяне на констативния протокол за отстраняване на недостатъците – 15.02.2015 г. следва, че скритите недостатъци са се проявили в предвидения в чл. 20, ал. 4, т.3 от Наредба № 2/2003 г. минимален гаранционен срок.

В периода август-септември 2016 г. и през август 2017 г. са били извършени, по възлагане от Д.Т. и Е.С., ремонтни дейности на покрива на ателие № 7, намиращо се в процесната жилищна сграда, както и в самото ателие, на обща стойност 7856,40 лв., платени от Д.Т. и Е.С. на изпълнителите А.С. и В. Н.. Това се установява от приети по делото писмени доказателства: договори от 25.08.2016 г. и от 27.08.2016 г. с възложител Е.С.

(вторият, сключен за възложителя чрез пълномощник С.Д.) и изпълнител А.С., договор от 20.08.2017 г. с възложител Д.Й.Т. и изпълнител В. Г. Н., протоколите към договорите за възложени, извършени и заплатени СМР (л. 83 – л. 91, л. 93 – л. 95, л. 100 – л. 102 и л. 104 л.109 от делото на СРС), разходни касови ордери за платени суми от Д.Т. (л. 92 от делото на СРС), разписки за платени суми на изпълнителя А.С. и В. Г. Н. от Д.Т. и от С.Д., като пълномощник на Е.С. (л. 96 - л. 99, л. 107 - л. 108 от делото на СРС), опис на извършени ремонтни работи (л. 109 от делото на СРС), както и от свидетелските показания на В. Г. Н.

(л. 116 от делото на СРС)

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че действителната стойност на извършените СМР за поправяне на недостатъците в ателие № 7 възлиза на 7709,29 лв., а платената сума по платежни документи – на 7856,40 лв.

С покана за доброволно изпълнение от 05.12.2018 г., отправена от Е.А.С. и Д.Й.Т., чрез адв. К. К., до „Х.“ ООД и „Т.-БГ“ ЕООД, ответниците по иска са били поканени да заплатят направените от физическите лица разходи за неотложен ремонт на ателие № 7, на 3 обща стойност 7709,29 лв. Поканата е била получена от „Х.“ ООД на 19.12.2018 г. По делото няма данни процесната сума да е била платена от някое от ответните дружества.

С протоколно решение от 01.06.2019 г. на едноличния собственик на капитала на „А.***“ ЕООД (л. 110 от делото на СРС) е прието средствата за извършените СМР на ателие № 7, на стойност 7709,29 лв., да бъдат възстановени на собствениците на ателието, но няма данни такова плащане да е извършено.

Ищецът не е ангажирал доказателства за изплащане на сумата 7709,29 лв.

Собственици на процесното ателие № 7 са физически лица - Е.С. и Д.Т..

Представеният във въззивното производство нотариален акт № 200/22. 12. 2010 г. , с който „А.***“ ЕООД им прехвърля собствеността върху ателието, не е приет като писмено доказателство, но данни за това се съдържат в други документи, приети като писмени доказателства: протокол-образец 16 за установяване годността за ползване на строежа, констативен протокол от 15. 02. 2015 г. за установяване на проявени недостатъци, подписан от представител на „А.***“ ЕООД, покана за доброволно изпълнение, подписана от Е.С. и Д.Т..

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Елементите от фактическия състав на гаранционната отговорност по чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. са следните: 1) ответникът да е осъществил строителство на процесната сграда; 2) да е налице виновно неточно (некачествено) изпълнение на възложената работа, довело до недостатъци на извършените СМР; 3) тези дефекти да са се проявили преди изтичане на определения в закона или договорения от страните по-дългът от законоустановения гаранционен срок; 4) в резултат на проявилите се недостатъци да са причинени вреди на собственика на сградата, изразяващи се в претърпени загуби и/или пропуснати ползи; 5) да е установен размер на вредите; 6) строителят да не е обезщетил собственика за така причинените вреди. Успешното провеждане на иска не е пряко обусловено от предпоставките на чл. 163, ал. 1 ЗУТ строителят да притежава необходимата техническа правоспособност и да е налице писмен договор с възложителя в инвестиционния процес, сключен при действието на ЗУТ.

Качеството „строител“ подлежи на установяване с всички доказателствени средства. Искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, т. е искът е на разположение на крайния купувач на обекта включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 ЗУТ срокове тогава, когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон, независимо че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му. В горния смисъл е решение № 579 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1932/2009 г., III г. о., ГК, ВКС.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 88/1984 г. на ОСГК на ВС, гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който 4 период гарантът носи имуществена отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. При гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци, чието неизпълнение е основание за търсене на обезщетение (решение № 140/08.03.2021 г. по т. д. № 2601/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о.).

В случая не е доказано твърдението на ищцовото дружество „А.***“ ЕООД, че е претърпяло претендираните имуществени вреди, представляващи извършени от него разходи за поправяне на проявените в гаранционния срок недостатъци, допуснати при строителството на ателие № 7, находящо се в жилищната сграда на ул. ******* гр. София.