Определение № 28361 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28361 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110145422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. №42706/10.02.2026 г., подадена от ответника А. С. Д., чрез адв. У., с искане за допълване на определение от 26.01.2026 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, като на ответника бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от насрещната страна, с което се излагат съображения за неоснователност на молбата. Аргументира, че искането било направено несвоевременно, доколкото не е сторено до момента на постановяване на прекратителното определение от съда на 26.01.2026 г. Сочи, че отговорът на исковата молба е изготвен и подписан лично от ответника, а не от неговия процесуален представител. Към отговора на исковата молба било представено единствено адвокатско пълномощно, но не и договор за правна защита. Представеното копие от договора било нечетливо. Твърди, че в случая от съществено значение били и причините, довели до оттегляне на исковата молба. Съдът едва на 23.09.2025 г. бил постановил разпореждане с указания за вписване на исковата молба, а на 11.09.2025 г. ответникът вече се бил разпоредил с имота, предмет на предварителния договор. Тази разпоредителна сделка станала известна на ищцата едва на 16.01.2026 г. при връчване на препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него. Сочи, че поведението на ответника дало повод на ищцата да предяви процесния иск. Сочи практика на касационната инстанция, според която когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството ищецът оттегли иска, обусловен от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, ищецът не е отговорен за разноските, направени от ответника. Оспорва положения от ответника А. Д. подпис върху представения по делото договор за правна защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като излага аргументи относно обема и сложността на извършената от адвоката работа.

Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото съдът намира следното:

Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението в частта за разноските е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок, поради което молбата е допустима.

Неоснователни са възраженията на ищцовата страна, че молбата и доказателствата за сторени разноски са несвоевременно представени.

1

Правната норма на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде предявено пред съда. При оттегляне на иска преди първото открито заседание съгласие на ответника не е необходимо, поради което молбата за оттегляне на иска не се връчва на ответника. За приключване на производството по делото ответникът узнава с получаването на препис от определението за прекратяване. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ответникът има право да реализира правото си на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК и да представи доказателства за извършването им с молба по чл. 248 ГПК.

Въпреки гореизложеното, разгледана по същество, молбата е неоснователна.

От наличните по делото документи се установява, че отговорът на исковата молба е подписан лично от ответника, като към него единствено е представени адвокатско пълномощно в полза на адв. У.. От представянето на адвокатско пълномощно към отговора не може да се направи еднозначен извод за изготвяне и подаване на отговора от адвоката.

Съгласно практиката на касационната инстанция адвокатско възнаграждение за процесуални действия, които страната е извършила лично, не се дължи, такива се дължат само ако са сторени за доказано оказана правна помощ и съдействие от адвокат. Ако страната сама подава своите книжа по делото, тя не може да претендира адвокатски хонорар от насрещната страна. Налице е право на разноски за адвокатско възнаграждение единствено за процесуалните действия, извършени от надлежно упълномощен адвокат, като при уговорено глобално възнаграждение за няколко отделни действия, то следва да се разпредели пропорционално между тях (така Определение № 1797 от 17.06.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 1233/2025 г., I т. о., ТК).

В случая единственото действие, извършено по делото от адв. У. е предоставянето на съдебен адрес и получаването на определението от 05.01.2026 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Въпреки това, съдът намира, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение по следните съображения.

При прекратяване на производството по делото ответникът действително има право на разноски съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато оттеглянето или отказът от иск са породени от факти, настъпили след неговото предявяване, отговорността за разноски може да се понесе и от ответника, ако той с поведението си е станал причина за неговото предявяване и по аналогия с чл. 78, ал. 2 ГПК да се прецени поведението му. В определение № 111/10.03.2016 г. по ч. гр. д. № 953/2016 г. на ВКС, четвърто г. о., също е прието, че във всяка хипотеза при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за прекратяване на производството по делото и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. В този смисъл е тълкуването в определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. и определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, четвърто г. о., според които в тежест на ответника остават разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, когато той е обусловен от новонастъпили факти и ответникът с поведението си е причинил образуването на делото (Определение № 143 от 18.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1975/2020 г., II г. о., ГК, Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и др).

В случая с неспазване на срока за сключване на окончателния договор, ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело от ищцата. От 2 приложените към отговора на исковата молба доказателства се установява, че след образуване на делото ответникът е прехвърлил процесния имот на трето лице. При посочените обстоятелства, настъпили след завеждане на делото, предявеният иск би бил неоснователен и респ. отхвърлен.

След връчване на определението от 05.01.2026 г. по насрочване на делото и препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него, с молба от 23.01.2026 г. ищцата е направила изявление за оттегляне на иска.

Съдът намира, че с оглед изследване поведението на страните и причините довели до оттегляне на иска, ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, а оттеглянето на иска е вследствие разпореждането от страна на ответника с процесния имот, при което обстоятелство предявеният от ищцата иск не може да бъде уважен.

По изложените съображения, молбата с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от ответника следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №42706/10.02.2026 г., подадена от ответника А. С. Д., чрез адв. У., с искане за допълване на определение от 26.01.2026 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, като на ответника бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4650 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3