Решение № 3193 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3193 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110211746 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Ц. Й.

К., срещу Наказателно постановление (НП) № 02-2500448/15.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, с което на дружеството, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда .

С наказателното постановление е прието, че на *** г. около 10:30 часа, при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект - „жилищна сграда и ПГ“, находящ се в УПИ VI, кв. 1А, м.

„Надежда 3 част“, с идентификатор ***, гр. София, изпълняван от „***“ ЕООД, е установено, че лицето Х. А. А., ЕГН **********, извършва трудова дейност - зидане на стени, като същият е бил допуснат до работа преди работодателят да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП. Поддържа се, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е доказано лицето Х. А. А.

1 да е било работник на „***“ ЕООД, както и че административнонаказващият орган е основал изводите си върху декларация по чл. 402 КТ, чието авторство и съдържание се оспорват.

В хода на съдебното производство защитата оспорва подписите, положени върху част от приложените документи, включително върху трудовия договор, справката по чл. 62 КТ и книгата за инструктаж, като поддържа, че лицето не владее български език в степен, позволяваща му да разбира съдържанието на попълнените документи. Моли се наказателното постановление да бъде отменено, като се претендират и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В хода на съдебното следствие се поддържат възраженията относно авторството на подписите върху документите, както и относно годността на декларацията по чл. 402 КТ като доказателствено средство.

Въззиваемата страна - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, редовно призована, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че нарушението е доказано както от писмените доказателства по преписката, така и от гласните доказателствени средства, събрани в съдебната фаза. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на наказателното постановление, приема за установено от фактическа страна следното:

На *** г. около 10:30 часа инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, сред които В. С. В. и Н. П. П., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект в гр. София, ж.к.

„Надежда 3“, представляващ „жилищна сграда и ПГ“, находящ се в УПИ VI, кв. 1А, м. „Надежда 3 част“, с идентификатор ***. Обектът се изпълнявал от „***“ ЕООД.

При проверката на място контролните органи установили няколко лица, които полагали труд на обекта. Сред тях бил и Х. А. А., ЕГН **********, който бил част от бригадата и участвал в дейности по зидане на стени на третия етаж на жилищната сграда. На място от лицата били изискани документи за самоличност и била попълнена справка-декларация на основание чл. 402 КТ. В декларацията относно Х. А. били посочени данни, че лицето работи на обекта от *** г., на длъжност „***“, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и уговорено трудово възнаграждение в размер на 1600 лв.

При проверката на място била връчена призовка за представяне на документи от трудовоправен характер, като бил запознат и техническият ръководител на обекта. Проверката продължила по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, където били представени трудов договор № 2

106/*** г., сключен между „***“ ЕООД и Х. А. А. за длъжността „***“, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ, както и книга за ежедневен инструктаж.

От представената справка за приети и отхвърлени уведомления се установява, че уведомлението за сключения трудов договор с Х. А. А. е регистрирано на *** г. в 13:57:06 часа, т.е. след извършената проверка на обекта около 10:30 часа. При проверката по документи упълномощен представител на дружеството декларирал, че трудовият договор е сключен преди проверката на място.

За констатираното нарушение на 30.05.2025 г. В. С. В., на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, съставила АУАН № 02-2500448/30.05.2025 г. срещу „***“ ЕООД. Въз основа на така съставения акт директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас издал процесното Наказателно постановление № 02-2500448/15.07.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката Н. П. П., участвала в проверката на място. Същата заявява, че на *** г. около 10:30 часа заедно с инспекторите В., Т. Д. е извършила проверка на строителен обект в гр. София, ж.к. „Надежда 3“, изпълняван от „***“ ЕООД. На място били установени няколко лица, които казали, че работят за „***“ ЕООД, като Х. А.

А. също потвърдил това. Свидетелката заявява, че лицата, които полагали труд, са зидали стени на третия етаж на жилищната сграда, както и че Х. А. бил част от бригадата и също участвал в зидането. Сочи още, че впоследствие са представени трудов договор между „***“ ЕООД и Х. А. А. за длъжността „***“ от *** г. и справка за уведомление, което е регистрирано след проверката на обекта.

В съдебно заседание е разпитан и Х. А. чрез назначен преводач от и на арабски език. Свидетелят заявява, че през съответния период е работил в строителството, включително като общ работник и ***. Посочва, че си спомня случая. Твърди, че е работил на строителство в „Надежда“ около три часа, като негов приятел го завел на обекта, където помагал на други лица - бъркал цимент и подавал материали. Свидетелят заявява още, че на този обект отишъл само веднъж, работил около три часа и си тръгнал, след като му казали, че повече нямат нужда от него.

На свидетеля Х. А. са предявени справката-декларация, копие от трудов договор, справка по чл. 62 КТ и извлечение от книга за ежедневен инструктаж. Същият потвърждава, че ръкописният текст в справкатадекларация е попълнен от него, както и че подписът на декларатор е негов. В същото време заявява, че текстът в горната дясна част на декларацията не е написан от него, че не владее писмено български език и не знае К.ица.

Свидетелят отрича подписът върху трудовия договор, справката по чл. 62 КТ и книгата за инструктаж да е негов. Същевременно заявява, че на обекта е подписал документ, тъй като му било казано, че това е трудов договор, както и 3 че преди идването на проверяващите е предоставил личната си карта на мъж, когото възприел като работодател.

По делото са приложени и справки, изискани от съда във връзка с установяване местонахождението и контактите на А., както и справка за трудовите му договори. От справката за трудовите договори се установява, че за лицето е отразен трудов договор с „***“ ЕООД, с дата на сключване *** г. и дата на прекратяване 06.10.2025 г., за длъжност „***“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и събрани в съдебната фаза, в т.ч. АУАН № 02-2500448/30.05.2025 г., Наказателно постановление № 02-2500448/15.07.2025 г., справка-декларация по чл. 402 КТ, трудов договор № 106/*** г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 3 КТ, книга за ежедневен инструктаж, протоколите от съдебните заседания, справките, изискани от съда, както и въз основа на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Н. П. и Х. А..

Съдът кредитира показанията на свидетелката П. като последователни, логични и съответстващи на писмените доказателства по делото. Същата е участвала в проверката на място и има непосредствени възприятия относно присъствието на Х. А. на обекта, характера на извършваната от него дейност и обстоятелството, че лицето е било част от бригадата, която е полагала труд на строежа. Показанията се подкрепят и от показанията на самия А., който потвърждава, че е бил на строителство в „Надежда“ и е работил около три часа, като е бъркал цимент и е подавал материали.

Съдът кредитира показанията на Х. А. А. в частта, в която същият потвърждава, че е бил на процесния обект, извършвал е строителна дейност, работил е за кратко и е подписал документ, за който му било казано, че е трудов договор. В тази част показанията му кореспондират с показанията на свидетелката П. и с писмените доказателства по делото. Съдът отчита, че свидетелят не владее писмено български език, което е установено и в съдебно заседание, поради което показанията му относно това дали е разбирал цялото съдържание на попълваните документи следва да се ценят внимателно. Това обстоятелство обаче не разколебава основния доказателствен извод, че лицето е било заварено да полага труд на строителния обект, изпълняван от жалбоподателя, и че уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ е регистрирано след проверката.

Съдът не възприема възражението, че оспорването на подписите върху трудовия договор, справката по чл. 62 КТ и книгата за инструктаж налага извод за недоказаност на нарушението. На първо място, самото дружество е представило пред контролните органи трудов договор № 106/*** г. за лицето Х. А. А., а упълномощен представител на дружеството е декларирал, че трудовият договор е сключен преди проверката. На второ място, справката за трудови договори съдържа данни за трудов договор между „***“ ЕООД и Х.

А. А., сключен на *** г., за длъжност „***“. На трето място, самият свидетел заявява, че на обекта е подписал документ, за който му било казано, че е 4 трудов договор. Ето защо не може да се приеме, че само поради последващото оспорване на част от подписите от страна на свидетеля се оборва доказателствената стойност на събраните по делото доказателства относно съществуването на трудово правоотношение и относно последващото подаване на уведомлението.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество. Това означава, че той следва да провери законосъобразността на наказателното постановление изцяло, включително правилното приложение на процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Подадена е в срок от лице, което има правен интерес от оспорване, и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Нарушенията на трудовото законодателство се установяват от държавните контролни органи на инспекцията по труда, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица. В случая АУАН е съставен от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, а НП е издадено от директора на същата дирекция. По делото са налице данни за предоставена териториална компетентност на контролните органи за извършване на проверката, поради което не се установява порок, свързан с компетентността на органите.