Определение № 600 от 03.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Ловеч, 03.08.2023 Г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500306 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.2 ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК)

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 3857/05.07.2023 Г. (по описа на ОС - Ловеч) от Д. М. Б., затворник в затвора – гр. Л., XI група против Определение № 574/26.06.2023 Г. по гражданско дело № 539 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, с което производството е прекратено и делото е изпратено на Административен съд – Ловеч.

В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че ако искът бъде разгледан от Административен съд – Ловеч, то ответник ще бъде ГДИН, а не иска да води дело срещу дирекцията, тъй като положението му в затвора щяло да се влоши.

Позовава се на ТР № 2/19.05.2015 Г. на ОСГК на ВКС и ВАС, като счита, че ответникът в качеството му на длъжностно лице не е безусловно. Счита, че ответникът Г. М. не е длъжностно лице, поради което искът не може да се разглежда пред Административен съд – Ловеч. Сочи, че ответникът няма имунитет, поради което тя трябва да е ответник, а не ГДИН. Твърди, че искът му е насочен срещу касиерката на затвора, тъй като нейните действия са незаконосъобразни, неспазвала ЗИНЗС и законите на страната, като същата носела лична отговорност и нямало житейска логика ГДИН да отговаря за 1 нейните действия като касиер в затвора. Излага твърдения, че има личен интерес и е завел делото срещу ответника, тъй като счита, че му е нарушено неговото право, лично от ответника, което е в пряка и непосредствена връзка с изпълнението на наказанието му. Уточнява, че е предявил иска срещу ответника като физическо лице, а действията на работодателят му по ГДИН не са незаконосъобразни.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арГ.чл.118, ал.2 ГПК) лично от ищеца Д. М. Б..

Определението за прекратяване на делото е връчено на заявителя на 29.06.2023 Г. ( л.25 от първоинстанционното дело), поради което едноседмичният срок за обжалване по чл.275 ГПК изтича на 06.07.2023 Г.

Жалбата е подадена по пощата с пощенско клеймо от 03.07.2023 Г. (л.8 от делото), поради което жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК. Въззивникът е освободен от внасяне на държавна такса, съгласно Определение № 607/07.07.2023 Г. по гр.д. № 539/2023 Г. по описа на РС – Ловеч. Ето защо жалбата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Съгласно ТР 6 от 15.01.2019Г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по ГЛАВА XX ГПК. Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания, тъй като производството е при условията на пълен въззив.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, поради което определението е валидно.

Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални 2 предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при постановяване на съдебното определение, които обуславят неговата допустимост. Производството и определението са допустими, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

По правилността на съдебния акт

Производството пред РС – Ловеч е образувано въз основа на искова молба от Д. М. Б. срещу Г. М. – касиер в затвора – Л., с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение от неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно поведение на ответника. В уточнителната молба е посочено, че ответникът изпълнява длъжността касиер – счетоводител в затвора в Л., същата имала достъп до затворническата сметка на ищеца за пари за лични нужди, постъпващи като пари от работа и пари от помощи неговото семейство.

Посочил е, че ответницата се е разпоредила със сума до 710 лева. Твърди, че не е получавал пълна информация. Твърди, че неправомерно разпоредената от ответника сума през месец април е била 70 лева, 10 лева през месец май 2022 и 1000 лева през месец януари 2023 Г. Посочил е, че искът е за нематериални щети. Твърди, че ответницата го е мамила, парите не пристигали до него, като по този начин е лишен от възможността да ползва партидата. Посочено е, че никъде в длъжностната характеристика не е посочено, че има право да се разпорежда със сумите. Твърди, че ответникът следва да носи лична отговорност, тъй като е подписала клетвена декларация и има вреди от това, че го лишила да се разпорежда с личните си средства и ги присвоила.

С определение № 574/26.06.2023 Г. по гр.д. № 539 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Административен съд – Ловеч, на основание чл.118, ал.2 ГПК.

За да прекрати производството съдът е приел, че претенцията представлява обезщетение от неимуществени вреди, причинени от лице, което изпълнява длъжността касиер в затвора. Съдът е приел, че се касае за иск по чл.285 ЗИНЗС, чиято родова компетентност е на Административен съд и производството е по реда на Глава XI АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В исковата молба са наведени твърдения, че ответницата е лишила 3 ищеца да ползва получаваните от него суми, постъпващи по неговата затворническа партида. Посочено е, че ответницата се е разпореждала със суми без неговото съгласие, като сумите били несеквестируеми. Твърди се, че в следствие на това, че нямал пари, гладувал, условията на затвора били нечовешки, имало грубо нарушение на етичните норми от страна на ответницата. В иска се твърди, че се претендира не сумите, които ответницата се е разпоредила, т.е. сумата, с която е лишен ищеца да се разпорежда, а се искат неимуществени вреди, поради факта, че ги няма тези суми. От друга страна в уточнителната молба е посочено, че ответницата не е предоставила информация на ищеца за това какви суми получава и как се разходват.

Същевременно, както в исковата молба, така и в уточнението и в настоящата въззивна жалба ищецът твърди, че ответницата е касиер в затвора – Л. и нейните действия са неправомерни във връзка с качеството й, че има достъп до затворническите партиди на ищеца, в които постъпват сума и чието разпореждане става с действията на ответницата. Нещо повече във въззивната жалба са изложени твърдения, че искът е заради нарушено право на ищеца от страна на ответницата, което е в пряка и непосредствена връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че в исковата молба са изложени твърдения за вреди (болки и страдания, нечовешко поведение, липса на средства), които са причинени от деяние (лишаване от достъп до информация за сметка, неправомерно разпореждане със средства на ищеца) на ответницата в качеството й на касиер в затвора (субект) по повод и при изпълнение на изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на ищеца (специална привръзка по отношение на ЗИНЗС). Така в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдени, че вредите са основават на действия от затворническа администрация спрямо затворник. Освен това ищецът извежда своето качества като лишен от свобода и във връзка с този факта търси вреди за период, в който се намира в затвора (обект и темпорален момент). В исковата молба са изложени твърдения, че вредите представляват нечовешко отношение, лишаване от парични средства, неспазване на етика, което припокрива чл.3, ал.2 ЗИНЗС. Следователно е налице специалната норма на текста на разпоредбата на чл.284 ЗИНЗС, който гласи, че държавата отговаря за вреди по чл.3 ЗИНЗС, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. С 4 оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба са налице всички предпоставки, за да се квалифицира иска по чл.284 ЗИНЗС. Правилно РС – Ловеч е квалифицирал иска по чл.284 ЗИНЗС. Съгласно чл.285, ал.1 ЗИНЗС, родово компетентен да разгледа иска е Административен съд, а на основание чл.285, ал.2 ЗИНЗС местнокомпетентен е съдът по мястото на увреждането. Тъй като увреждането е станало в затвора в гр. Л., то компетентен е Административен съд – Ловеч.

Нещо повече, съгласно т.8 от ТР № 2/19.05.2019 Г. по тълк. дело № 2/2014 Г. на ОСГК на ВКС и ВАС , делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища. Правилен е изводът на първоинстанционният съд.

Неоснователно е възражението на ищеца, че ответника не е длъжностно лице, поради което искът следва да се разгледа по реда на ГПК, тъй като в исковата молба са изложени твърдения, че тя е разполагала с неговите средства във връзка с качеството й на касиер в затвора. Само от изложените обстоятелства в исковата молба, съдът е длъжен да квалифицира иска, а дали ответникът притежава функцията на длъжностно лице, то това определя не квалификацията на иска, а неговото основателност и е въпрос по същество на спора. В гражданския процес ищецът определя вида и размера на търсената защита и спрямо кого насочва претенцията, съгласно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. В процесния случай ищецът е изложени твърдения за качеството му на лишен на свобода и за вреди по време на този престой, поради което е искът е по чл.284 ЗИНЗС. В този смисъл неоснователно възражението, че не иска да води дело срещу ГДИН, при положение, че е изложил такива факти. А по отношение на това дали след образуване на делото ще се влоши положението в затвора, то следва да прецени дали има основания за отвод и за преместване в друг затвор.

Неоснователно е възражението му, че няма логика искът да е срещу ГДИН, тъй като незаконосъобразните действия от извършени от ответника. Това е така, тъй като държавата отговаря за вредите, които е причинила на лишените от свобода, а тя в качеството си на работодател има регрес срещу длъжностното лице, което е причинило виновно вредите. В този смисъл 5

ГДИН се явява процесуален субституент на държавата по иска по чл.284 ЗИНЗС, а касиерът евентуално отговаря в друго производство или ако е привлечен като трето лице – помагач. На това основание възраженията, че ищецът не е насочил иска си към ГДИН, а лично към лицето Г. М., са неоснователни. Същите щяха да бъдат основателни, ако в исковата молба са изложени твърдения за деяние от нейна страна извън качеството й на касиер в затвора.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът правилно е приложил закона, поради което прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд – Ловеч. Районния съд е постановил определение, което е в съответствие със закона. Подадената частна жалба против атакуваното определение следва да се остави без уважение изцяло. Ето защо Определение № 574/26.06.2023 Г. по гражданско дело № 539 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, следва да се потвърди изцяло като правилно, на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 574/26.06.2023 Г. по гражданско дело № 539 по описа за 2023 година на РС – Ловеч, като правилно, на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН