Определение № 1683 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1307/2025
- Вид
- Определение № 1683
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Радослав Христов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1683 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Г. като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501307 по описа за 2025 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, чрез пълномощника си адв.Н. К., АК-..................... против Определение № 3621/ 15.04.2024г. по гр.д.№ 15932/24г. по описа на ПРС – ХХI гр.с., с което се връща исковата молба на жалбоподателя и прекратява производството по делото, като се обезсилва издадената по ч.гр.д.№ 11489/24г. по описа на ПРС – ХVI гр.с. По изложени доводи в частната жалба се иска неговата отмяна и връщане на РС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба от Б. М. А. от гр.Пловдив, чрез адв.Т. Г.А., АК-Пловдив, с която се възразява срещу частната жалба и се иска потвърждаване на обжалвания акт.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят по предявен иск по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 ГПК е посочил, че се легитимира като кредитор в качеството си на приобретател / цесионер/ по договор за цесия с „ОББ“ АД по договор за продажба на вземания от 31.01.2018г. и сключен към него Анекс №3 от 05.12.2019г., по силата на който задължението на ответника по ДПК от 11.10.2010г., е било изкупено от ищцовото дружество.
С Разпореждане от 25.09.2024г. исковият съд е оставил без движение исковата молба с указание за отстраняване противоречията относно анекса към договора за цесия , посочен с различен номер и дата от тези, присъединени със заповедта, с оглед необходимостта от пълна идентичност на претенциите по основание, размер и период, като анексът към цесията е част от основанието.
1
С молба от 18.10.2024г. ищецът е посочил, че в подаденото заявление за издаване на ЗИ е допусната техническа грешка, като е бил посочен Анекс №1 от 05.05.2023г., вместо посочения Анекс №3 от 05.12.2019г., като с изрична молба е било направено искане за поправяне на издадената ЗИ №5532/ 03.07.2024г., като бъде вписан Анекс №3 от 05.12.2019г.
С обжалваното Определение № 3621/ 15.04.2024г. по гр.д.№ 15932/24г. по описа на ПРС – ХХI гр.с. е констатирано нА.чието на произнасяне по ч.гр.д.№ 11489/24г. по описа на ПРС – ХVI гр.с., съответно с постановено Определение № 13194/ 24.10.2024г., с което е била оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател за допускане на ОФГ в ЗИ №5532/ 03.07.2024г в частта досежно анекса към договора за цесия, с оглед на това, че в подаденото заявление в т.12 от бланката е посочен анекса от 05.05.2023г., а към заявлението са приложени и други анекс от други дати, които заповедният съд не може да преценя като приложения към заявлението по чл.410 ГПК. Така не е допусната грешка при изписването на анекса в издадената ЗИ.
Така исковият съд е мотивирал, че в производството по чл.422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието и размера на предявените искове относно задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимост именно на тези вземания, за които е образувано заповедното производство. В този смисъл е извършено позоваване на изрично решение в тази насока – Решение № 123/ 30.11.2017г. по т.д.№ 1627/2015г. на ВКС – II ГО, с което е прието, че добавянето на анекс в първоначален подочен договор, на който ищецът позовава претенциите си и който не е бил заявен в заповедното производство и издадената ЗИ, води до недопустимост на иска по чл.422 ГПК, какъвто е процесния случай. В този смисъл е извършено и позоваване на практика на ПОС – по в.ч.гр.д.№ 2522/22г, по в.ч.гр.д.№2488/21 г. и други и в.ч.гр.д.№ 633/2020г, както и допълнителна практика на ВКС.
С частната жалба се прави оплакването с довода, че основанието за издаване на ЗИ, не е Анекса към договор за цесия, а Договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 11.10.2020г., което е изписано в ЗИ. За допустимостта на уст.иск по чл.422 ГПК е необходимо да е нА.це пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание.
Възражението е неоснователно. Независимо от правопораждащите юридически факти относно задължението на съответния длъжник по договора за потребителски кредит с първоначалния кредитор, първоначалният правопораждащ юридически факт по отношение на последващия кредитор в качеството на цесионер по договор за цесия е договорът за цесия ведно със съответния индивидуА.зиран анекс, последният обективиращ изкупеното конкретно вземане на конкретен длъжник по конкретен договор за ПК, който ведно с договора за потребителски кредит легитимира цесионера като кредитор по отношение на съответното вземане и съответния длъжник както в заповедното, така и в исковото производство. С оглед на това доколкото в издадената ЗИ не е нА.це грешно изразена воля в диспозитива на акта на съда, която следва да определи предмета на конкретния правен спор 2 между посочените в нея страни материалното правоотношение, то това определя необходимостта от пълна идентичност между акта в заповедното производство и този за исковия съд.
С оглед на това частната жалба се намери за неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение ще се потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I вр. с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3621/ 15.04.2024г. по гр.д.№ 15932/24г. по описа на ПРС – ХХI гр.с., с което се връща исковата молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375 и се прекратява производството по делото, като се обезсилва издадената по ч.гр.д.№ 11489/24г. по описа на ПРС – ХVI гр.с.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3