Решение № 111 от 02.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Г. Ганев

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600245 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на подс. С. Ш. Н. – А., депозирана чрез защитника адв. Й. Д., срещу присъда № 16/28.02.2025 г., постановена по НОХД № 801/2023 г. на Окръжен съд Пловдив, с която подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което и на осн. чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК й е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимата С. Ш. Н. - А. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години години, считано от влизане на присъдата в сила.

Всички направени по делото разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимата.

1

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и несправедливост на наложеното наказание.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и намаляване размера на наложените наказания.

В пренията пред съда представителят на въззивната прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Намира за безспорно установено от доказателствата по делото и експертните становища, че по описания в обвинителен акт начин подсъдимата С. Ш. Н. – А., като управител и собственик на „Берг Цитрус Къмпани“ ЕООД се е опитала да увеличи възможността да приспада ДДС. Дружеството е реализирало голям търговски оборот, работило е с големи търговски вериги и за да не се получи много голямо задължение за внасяне на ДДС и на данък печалба са използвани фактури за закупуване на стока, било от фирми, които нямат обективната възможност да им продадат тази стока, а в други- на занижени цени. Законосъобразно намира приетото от окръжния съд, че е осъществен съставът на престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд. Счита, че назначената и изготвена в хода на въззивното производство допълнителна С С ч Е не е отговорила на основния въпрос, защото не е установила причините за констатирани разлики между закупени и продадени стоки.

Същевременно намира за неустановимо по експертен път изясняването на този въпрос, защото е предпоставено от това, дали търговецът е водил „аналитично счетоводство“, което не е задължително. Застъпва становище, че са налице достатъчно доказателства и отправя искане присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът адв. Д. и подс. С.Н. поддържат въззивната жалба. Намират за недоказано възведеното обвинение подсъдимата д а е извършила сочените от обвинението действия, а постановената в обратния смисъл присъда за незаконосъобразна. В наличния по делото доказателствен материал липсва каквото и да е доказателство подс. А. да е извършила невярно счетоводно документиране по приетия от първостепенния съд начин.

Твърдят, че от показанията на част от разпитаните свидетели се установява, че са им продадени фирми, които са натрупали значително ДДС е и това са фирмите- доставчици на стоки. За самите сделки тези свидетели не сочат обстоятелства, защото са станали собственици на търговското предприятие 2 след това. Според показанията на свид.К. установените задължения за ДДС се основава на това, че част от фирмите не с а били открити при извършената ревизионна проверка, не са дали насрещни обяснения . Сл е д извършената данъчна ревизия на фирмата й, подс. А. лично е сигнализирала съответните органи, вкл. и прокуратурата, за нарушения на тези фирми- доставчици.

Претендира се, че обвинението е оборено от показанията на свид.И. А., че само той е контактувал с доставчиците, движел е целия бизнес, вкл. е закупувал стока от съответните доставчици, взимал е съответните фактури, след това ги е представял на подсъдимата, а тя или А. са ги представяли на счетоводителката за осчетоводяване. За друга час от фактурите са налице свидетелски показания, че са подписани и подпечатани от издалите ги лица, а в тях е удостоверена действителна продажба. Считат, че формираните в обратния смисъл изводи резултат от отсъствие на пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствения материал. не са налице доказателства, които да сочат подсъдимата да е реализирала съставомерните признаци на престъплението, за което е предадена на съд и осъдена. Поддържат искането за постановяване на оправдателна присъда.

В последната си дума подсъдимата С. Ш. Н. – А. отстоява позиция, че е невинна.

Пловдивският апелативен съд, като взе изложеното във въззивната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността си, намери жалбата за неоснователна.

Наведените възражения за необоснованост на присъдата, нарушение на материалния закон и насправедливост на наказанието са неоснователни.

Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, извън доказателствената относимост към нея на констатациите на данъчните органи, е изложена на от стр. 82-114 от мотивите на обжалваната присъда, е правилна и се споделя от въззивния съд. Тя е следната:

През 2008 г. подс. С. Н. регистрирала на търговско дружество – „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД, вписано в ТР на 12.08.2008 г. със седалище и 3 адрес на управление – гр. А., ул. „С.“ № **, вх. **, ет.**, ап. **, с едноличен собственик на капитала и управител – подсъдимата.

На 27.11.2008 г. дружеството е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП – Пловдив с ЕИК по БУЛСТАТ 200493997. „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД, а на 16.09.2008 г е регистрирано по ЗДДС.

С оглед регистрацията по ЗДДС, дружеството следвало да спазва регламента не само на ЗСч относно счетоводното отразяване на извършваните търговски сделки, но и регламента на ЗДДС за определяне и начисляване на ДДС. То било ревизирано по ЗДДС до 30.09.2010 г. и за този период няма начислени допълнително задължения.

Подсъдимата управлявала и представлявала дружеството до 28.01.2016 г., след която дата е прехвърлено на св.И. Б..

Основната дейност на дружеството била търговия на едро с плодове и зеленчуци. Закупуваните такива от други търговци, предимно на стокови борси, били доставяни по договори на големи вериги магазини за хранителни стоки, сред които „Пени Маркет България“ ЕООД, „Плюс България Търговия“ КД, „Максима България“ ЕООД, „Меркатор Б“ ЕООД, „Метро Кеш & Кери България“ ЕООД, както и на общини – Община Куклен и др. Дейността се осъществявала в склад в гр.Асеновград, ползван под наем.

Установеният механизъм на осчетоводяване на фактурите, е следния т:

За данъчен период месец октомври 2010 г.:

През този данъчнен период месец. „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД реализирало реални облагаеми доставки - продажби с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 225 755,99 лв., върху които бил начислен и дължим ДДС в общ размер на 45 151,21 лв.

Издадените от дружеството данъчни фактури за извършените продажби били предадени от подсъдимата, в редки случаи от съпругът й, на счетоводителя – св. К., която ги отразила коректно в изготвените от нея дневник за продажбите и в справката-декларация по ЗДДС за м.10.2010 г.

През периода от 01.11.2010 г. до 09.11.2010 г., подс. Н.–А. се снабдила с данъчни фактури с посочен получател „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД и номера, дати на съставяне, доставчици и предмет, както следва:

1. На неустановена дата и място, през периода от 01.11.2010 г. до 4

09.11.2010 г., подс. Н. се снабдила с фактура № 7482/13.10.2010 г., с посочен издател „КРАСИМИР МАНДИЕВ“ ЕООД, с данъчна основа 1517,50 лв. и начислен ДДC 303,50 лева, с предмет покупка на зеленчуци моркови и лук и получател „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД. Към датата на издаване на фактурата, дружеството издател не е функционирало нито чрез предходния управител, нито чрез новия.

2. На неустановена дата и място, както и по неизяснен начин, през периода от 01.11.2010 г. до 09.11.2010 г., подс. Н. се сдобила с фактура № 3000000045/05.10.2010 г., с посочен издател „ПРЕСТИСИМО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с данъчна основа 18533,80 и начислен ДДC 3706,76 лева, с предмет покупка на зеленчуци и получател „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД.

Фактурата не е била включена в Дневниците на продажбите на дружеството доставчик и по нея не е начислен ДДС, с оглед на което и няма как вписаната доставка на зеленчуци да е била осъществена.

3. На неустановена дата и място, през периода от 01.11.2010 г. до 09.11.2010 г., св. М. Р. предоставила на подсъдимата фактура № 718/25.10.2010 г., с посочен издател „СТАМИ АВ“ ЕООД с данъчна основа 2450,25 лева и начислен ДДC 490,05 лева, с предмет покупка на плодове и получател „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД. Фактурата е била включена в Дневниците на продажбите на дружеството доставчик и по нея е начислен ДДС.

Документална обусловеност относно извършване на доставките няма.

Въз основа на данните, съдържащи се в така предоставените й фактури, наред с всички други фактури за периода, отразяващи реални доставки, на 09.11.2010 г. счетоводителят – св. К., в офиса на счетоводното дружество в гр.

А., изготвила на компютър аналитичните регистри дневници покупки и продажби на „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД за м.10.2010 г., като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури, по които няма получени доставки, с право на пълен данъчен кредит, с данъчна основа в размер общо на 22 501,55 лв. и начислен ДДC oбщo 4500,31 лв.

Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки, с право на пълен данъчен кредит, отразени в дневника за покупки за м.10.2010 г., била в размер на 224284,43 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 44 856,90 лв. По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно 5 съдържание, тъй като отразявал информация за симулативни сделки, по които нямало реални доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС от „К.М.“ ЕООД, „ПРЕСТИСИМО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „СТАМИ АВ“ ЕООД.

С отразяването на трите данъчни фактури, по които няма реални доставки с данъчна основа 22 234,05 лв. и начислен ДДC 4500,31 лв., се стигнало до приспадне на неследващ се данъчен кредит в размер на oбщo 4500,31 лв.

На 09.11.2010 г., в счетоводната си кантора в гр. А., св. К. изготвила на компютъра си и справка-декларация по ЗДДС, за данъчен период месец 10.2010 г., в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 225 755,99 лв. /графа 01/ и начислен ДДС в размер на 45 151,21 лв. /графа 20/ за м.10.2010 г., които суми били получени от реализираните реални облагаеми доставки–продажби на „БЕРГ ЦИТРУС КЪМПАНИ“ ЕООД. В раздел „Б“ на същата справка-декларация по ЗДДС, въз основа на вече съставените от самата нея отчетни регистри с невярно съдържание, заради включените проблемни фактури, което обаче тя не съзнавала, св. К. вписала неотговаряща на действителната и завишена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 224 284,43 лв. /графа 31/ и завишено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 44 856, 90 лв. /графа 41/, вместо действителния размер на данъчната основа от реално получените доставки от дружеството с право на пълен данъчен кредит в размер на 201 782,95 лв. и действителния размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит от 40 356,58 лв. Така действителният размер на данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит от 201 782,95 лв. бил завишен със сумата от 22 501,55 лв. (201 782,95 лв. + 22 501,55 лв. = 224 284, 43 лв.), съответно действителният ДДС с право на пълен данъчен кредит по получените доставки в размер на 40 356,59 лв. бил завишен с 4500,31 лв. (40 356,59 лв. + 4500,31 = 44 856,90 лв.). Отразяването довело до промяна и в раздел „В“, в който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 294,31 лв. /графа 50/ при действително установен ДДС за внасяне в размер на 4794,62 лв. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към Държавата ДДС за периода, занижавайки го с 4500,31 лв.