Определение № 445 от 30.07.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Разград, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500273 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЕАД Е. И., пълномощник на Т. С. срещу Определение № 507/15.05.2026 г. по гр.д. № 946/2025 г. по описа на РС-Разград, с което съдът е оставил без уважение направено искане от жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 196/06.04.2026 г. в частта му за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласието с възприетата от първия съд ниска правна и фактическа сложност на делото, което е довело до определяне на адвокатското възнаграждение под минимума определен с наредба за адвокатските възнаграждения. Изтъква, че при определяне на дължимата за разглеждане на иска държавна такса липсва критерии за нейния размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото, поради което счита, че при определяне на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА също не следва да се прилага. Изтъква се още, че единствения обективен критерий за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение е цената на иска.

Сочи, че наредбата за адвокатските възнаграждения за извършена адвокатска работа няма обвързващ характер за съда, но същата следва да служи като ориентир при служебното определяне на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА към минималния размер по Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа.

В законоустановения срок насрещната по жалбата страна – “Кредито“ ООД е подала отговор на частната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Счита делото пред първата инстанция не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, на което ищецът и процесуалният му представител не са взели участие и е с относително нисък материален интерес. Изтъква, че подобен тип дела не следва да се превръщат в инструмент за неоснователно обогатяване, присъждайки се адвокатски възнаграждения в по-висок размер от предявената искова претенция. Моли атакуваното определение да бъде потвърдено, а жалбата да бъде оставена без уважение.

1

Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на проверка по реда на Глава XXI и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 946/2025 г. по описа на РС – Разград е образувано по подадена искова молба от Т. С. С., чрез пълномощник против „Кредито“ ООД, с която е бил предявен установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит от 09.08.2024 г., сключен между ищеца и „Кредито“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и добрите нрави.

С Решение № 117/28.02.2026 г., постановено по гр. д. № 946/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено в отношенията между ищеца и ответното дружество , че клаузата по сключения между страните на 09.08.2024 г.

Индивидуален договор за потребителски кредит № ОL00103500, предвиждаща заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 30 лева е нищожна. Със същото решение съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството в размер на 25,56 евро. Осъдил е „Кредито“ ООД да заплати на ЕАД Е. Г. И., в качеството на процесуален представител на ищеца, оказал безплатна адвокатска правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от 245,42 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., включващо начислен данък върху добавената стойност.

Недоволен от постановеното по делото решение в частта му за разноските, ответникът е подал искане по реда на чл. 248 от ГПК за неговото изменение. Съдът със свое определение, постановено в производство по чл. 248 от ГПК е изменил Решение № 117/28.02.2026 г., постановено по гр.д. № 946/2025 г., в частта му за разноските, присъдени на ЕАД Е. И. с ЕИК 180978004, като е осъдил „Кредито“ ООД с ЕИК 204554530 да заплати на ЕАД Е. И., представлявано от адв. Елана И., в качеството на процесуален представител на ищецам оказал безплатна правна помощ сумата 61,36 евро, представляващ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, включващо начислен данък върху добавената стойност. За да постанови атакувания съдебен акт контролираният съд е преценил, че разгледаното дело не се отличава с правна и фактическа сложност, доколкото се касае за типово производство, при което правната рамка е изяснена с константна съдебна практика. Допълва още, че уваженият иск е с цена от 30 лева, като присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро надвишава близо 16 пъти стойността на защитения интерес. Прима, че такова съотношение е явно несъразмерно и противоречи на принципа за справедливост в процеса. Адвокатът на ищеца се е ограничил единствено до изготвяне и депозиране на стандартна искова молба, характерна за множество еднотипни производства. Преди хода на делото е изразено писмено становище за уважаване на иска без да се излагат аргументи, което да обоснове по-висок размер на възнаграждението. При тези констатации първият съд е намалил първоначално присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца при условията на чл. 38, ал. 2 то ЗАдв. до размер от 61,36 евро с вкл. ДДС.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна въззивна жалба, въз основа на която е образувано и производството по настоящото дело.

2

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към определението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл.

278, ал. 4 във вр. с. чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело – в случая е предявен иск с цена 51,13 евро/100 лв. (стойността на договора за кредит), и ориентирът, даден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, сочи на минимален размер на възнаграждение от 204,52 евро/400лв. без ДДС, съответно 245,42 евро/480лв. с ДДС. Като съобразява решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение по дело С-438/22, според които съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, въззивният съд счита, че при съобразяване с липсата на фактическа и правна сложност на настоящото дело: един предявен иск, проведено едно съдебно заседание без присъствието на процесуалния представител на ищеца, липса на процесуални действия по събиране на доказателства извън приложените писмени такива към исковата молба и писмения отговор, и най-вече като съобразява ниския материален интерес на предявения иск, въззивният съд приема, че определеният от първия съд размер на възнаграждението от 61,36 евро с вкл. ДДС е съответен на отчетените по-горе факти и обстоятелства.

По изложените съображения определението на Районен съд – Разград се явява правилно и законосъобразно, като подадената срещу него частна въззивна жалба следва да се остави без уважение.

Предвид горното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕАД Е. И., Булстат 180978004, представлявана от адв. Е. И. - пълномощник на Т. С. против Определение № 507/15.05.2025 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК по гр.д. № 946/2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 117/28.02.2026 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3