Решение № 1002 от 01.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Плевен, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430105975 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Я.Я. срещу М. СТ. АС. ЕГН ********** с постоянен адрес в село *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.

415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: непогасена главница в размер на 1482.77 лева; останала и непогасена договорна лихва в размер на 505.50 лева за периода от 20.01.2019 г. до 21.12.2020 г.; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 161.76 лева за периода от 01.09.

2019 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 3399/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена му реда на чл.47, ал.5 ГПК, 1 по повод на което е депозиран и настоящия иск. Излага се, че между ответницата в качеството на кредитополучател и „***“ ЕАД в качеството на кредитор е подписан Договор за стоков кредит № 409281 от 21.12.2018 г. при спазване на разпоредбите на ЗПК. Сочи се, че подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. Твърди, че между кредитора и него е сключен Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020г., както и допълнително споразумение от 30.06.2020 г. с Приложение № 1.1/30.06.2020г., по силата на което вземането на Банката му прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Излага се, че кредиторът го е упълномощил в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което на ответника е изпратено и лично връчено уведомително писмо за извършената цесия. Сочи се, че съгласно Договора за стоков кредит на ответника е отпуснат стоков кредит в размер на 1984.22 лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от ***“ ЕАД. Твърди се, че сумата на кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка на Търговеца ***“ ЕАД. Излага се, че съгласно Договора кредитът е следвало да бъде върнат на 24 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 23 от които в размер на 120.97 лева, а остатъкът в размер на 116.52 лева се дължала с последната вноска съгласно уговорения между страните погасителен план. Сочи се, че към датата на депозиране на ИМ дължимата главница е в размер на 1482.77 лв. Твърди се, че в чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39.59 % годишно или 0.1100 % на ден. Излага се, че начислената и непогасена договорна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 21.12.2020 г. е в размер на 505.50 лева. Сочи се, че съгласно чл. 11 от Договора кредитополучателят е удостоверил, че е запознат с Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на договора и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от ***. Твърди се, че ответникът дължи на 2 основание чл. 12 от ОУ и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислявала за всеки ден забава, считано от 01.09.2019 г. - датата на преустановяване на вноските по кредита до 27.04.2021г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 161.76 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Навеждат се доводи, че задължението е следвало да се изплати на 21.12.2020г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение сроковете по всички падежи били отдавна изтекли. Излага се, че съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително не са били начислявани лихви за забава.Поради изложеното моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претиндира присъждането на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер Сочи че исковете са допустими. Оспорва същите като неоснователни и недоказани и моли съда да отхвърли същите или да бъдат отхвърлени частично като неоснователни и недоказани. Не оспорва че: на 21.12.2018г. между „***” ЕАД като кредитор и ответницата като кредитополучател е сключен процесния договор за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание; че между „***” ЕАД като цедент, и ищцовото дружество като цесионер е подписано на 30.06.2020г. Приложение №1.1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.06.2020г., сключен между същите страни и към Допълнително споразумение от 30.06.2020г. към него; че между „***” ЕАД, като цедент, и ищцовото дружество като цесионер е бил сключен на 17.06.2020г. Договор за покупкопродажба на вземания /цесия/; че на основание чл.410 от ГПК ищецът е подал пред Районен Съд-Плевен Заявление за издаване на заповед за изпълнение, по която е образувано ч.гр.д.№3399/2021г. по описа на Районен Съд- Плевен, и е издадена в полза на шцеца Заповед за изпълнение срещу доверителката ми за 3 посочените в исковата молба суми. Оспорва че: е налице валидно прехвърлено вземане в патримониума на ищеца за претендираните суми; че шцеца е придобил в резултат от цесия претендираното срещу ответницата вземане; Че тя е била надлежно уведомена за прехвърляне на вземането; че за претендираните с исковата молба суми, за които е издадена заповед за изпълнение, съществува вземане /валидно и изискуемо/ в полза на ищцовото дружество срещу ответницата. Навежда доводи, че извършената цесия няма действие по отношение на ответницата, тъй като не й е съобщена според изискванията на ЗЗД. Излага, че представеното с исковата молба пълномощно не установява наличие на представителна власт в полза на представители на ищцовото дружество за уведомяване на длъжници на първоначалния кредитор. Сочи, че пълномощното не е заверено от нотариус, нямало удостоверена дата на волеизявлението, както и няма удостоверено авторство, поради което и не можело да се установи наличие на представителна власт за служители на ищцовото дружество да уведомяват длъжници за цесията към момента на заявеното с исковата молба уведомяване за цесия ответницата — 14.07.2020г. Твърди, че представеното с исковата молба пълномощно, бидейки незаверено от нотариус, представлявало частен документ, който нямал доказателствена стойност за съдържащите се в него обстоятелства /изявления/, изгодни за страната и твърдяни от нея по делото. Излага, че не може да се счита в процесния случай, че съобщаване на цесията на ответника като длъжник по вземането е извършено чрез връчване на исковата молба и приложено към нея уведомително писмо за цесията. Сочи, че такъв начин на връчване не е посочен в исковата молба, тъй като ищцовата страна желае ответникът да се счита за редовно уведомен. Твърди и, че цесията не може да бъде връчена на особен представител на ответника. Излага и, че ищецът не е кредитор по процесното вземане, поради което счита и исковете за изцяло неоснователни. Сочи, че Процесният договор не предвижда уговорка кредитора да има право да прехвърли вземането си на трето лице, така както е предвидено в чл.26, ал.1 ЗПК. Навежда доводи, че само при наличие на тази законоустановена предпостаквка допустима промяна на кредитора по вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит Твърди, че „***” ЕАД не разполага с правото да прехвърли вземането, поради което и сключените договори нямат транслантивен ефект по отношение на процесното вземане. Излага, че правната норма на чл.26, ал.1 от ЗПК изисква 4 изрично възможността за прехвърляне на вземането да е предвидена в самия договор за кредит. Твърди и, че дори и да е приеме за валиден цесионния договор, то от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Излага и, че процесния Договор за стоков кредит е недействителен /нищожен/ тъй като клаузата в договора за стоков кредит /чл.6/, с която е уговорена договорна лихва в размер на 39,59% годишно е нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като надхвърля по размер трикратния размер на законната лихва за съответния период на сключването на договора за паричен заем. Сочи и, че клаузата се явява и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като договорът е бланков, сключен при ОУ на кредитора, с предварително предложено на потребителя съдържание, което не е било предмет на договаряне и ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието му, с оглед на което не се касаело за индивидуално уговорена клауза. Счита и, че поради това не съществува вземане на ищеца за претендираната договорна лихва. Твърди, че на основание чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, в процесният договор за стоков кредит е следвало да има информация /уговорка/ за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия на неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Излага, че липсата на такава информация в съдържанието на договора за потребителски кредит, какъвто счита, че е и процесният договор, е основание за неговата нищожност, съобразно чл.22 ЗПК. Сочи, че процесният договор за кредит не съдържа: информация /уговорка/ за общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, а в нарушение на изискването на чл.И, ал.1, т.10 ЗПК за целта се препраща към погасителния план; че не са посочени в договора и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към ЗПК начин. Счита, че тези пороци също правят договора за кредит недействителен; Твърди, че процесният договор за кредит не съдържа изискуемата информация по закон, даваща право на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от 5 изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Излага, че процесния договор за кредит не отговаря на чл.10, ал.1 ЗПП. Сочи, че в процесния договор: било абсолютно неразчитаемо написаното с ръкописен текст; че не става ясно, кое е било лицето представляващо кредитора; че договорът за кредит не е написан на един шрифт. Твърди, че всичко това затруднява ответника да разбере и осъзнае действителната воля на кредитора относно представляващото го лице и не представлявало ясен и разбираем начин за оформяне на договора, както и, че била налице нееднаквост по вид, формат и размер на шрифта, поради което счита и същият за недействителен. Навежда доводи и, че процесното вземане не съществува, поради платена от застраховател и отнесена за погасяване на кредита сума. Излага, че ответницата е имала сключена застраховка със застахователна премия в размер на 235,22 лева. Сочи, че вземането е изплатено от застрахователя, поради което и ответника не дължи процесната сума. Счита, че поради недействителността на договора за стоков кредит не съществували изцяло вземанията на ищеца. Счита, че правилото на чл. 23 от ЗПК не е приложимо към предявените в настоящето производство установителни искове, основани на неизпълнение на договорни задължения. Навежда доводи, че в случай, че се приложи нормата на чл.23 от ЗПК изцяло неоснователни се явявали претенциите за: договорна лихва в размер на 505,50 лв. за периода от 20.01.2019г. до 21.12.2020г.; за мораторна лихва в размер на 161,76 лв. за периода от 01.09.2019г. до 27.04.2021г.; за законна лихва, считано от датата на подаване в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение.