Решение № 220 от 17.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Велики Преслав, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. В.а като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявена положителна установителна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал. 1 от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, представлявано по закон от П.В. и Х.М. - управителите срещу А. В. В. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 270 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 573892, сключен на 15.10.2019 година между „С.К.“ АД, от една страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна, в качеството на кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 7/06.01.2025год. по ч.гр.д. № 8/2025 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че на 15.10.2019 година между длъжника А. В. В. и „С.К.“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит № 573892, по силата на който ответникът е получил сумата от 270 лева, срещу поето от негова страна да върне сумата на 1 вноска с падеж до 14.11.2019 год., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Ищецът излага, че бил договорен фиксиран лихвен процент в размер на 36,00 % и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Ищецът настоява, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, действителен е и като такъв обвързва страните по него. Допълва, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните са се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Акцентира, че в чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е уговорено „С.К.“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако 1 бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Ищцовото дружество поддържа, че процесният договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Навежда твърдение, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Ищецът изтъква, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като е предоставил на ответника договорената сума. Ответникът, от друга страна, не е изпълнил насрещното си задължение да върне сумата.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. кредиторът „С.К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, ищец в настоящото производство, като вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1. Излага се в исковата молба, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия чрез изпращане на съобщение по посочен от последният имейл адрес.

В случай, че съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, ищецът моли д а с е приеме, че длъжникът е уведомен надлежно с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.

Ищецът подчертава, че къ м датата на депозиране на исковата молба процесното задължение не е изпълнено доброволно от длъжника, като неизпълнението на договорните задължения на последния е обусловило правния интерес на ищеца от сезиране на съда с искане за издаване на заповед за изпълнение, каквато е била издадена по ч.гр.д. №8/2025 год. по описа на ВПРС.

По изложените доводи, моли исковата претенция да бъде изцяло уважена, като претендира и присъждане на сторените съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

В последното открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Преди датата на съдебното заседание е депозирано становище от редовно упълномощения му процесуален представител, в което последвният заявява, че поддържа претенциите и моли същите да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор и допълнение към същия от назначения особен представител на ответника, в който същият заявява, че намира исковата претенция за процесуално допустима, но неоснователна. По същество и с оглед ангажираните по делото писмени доказателства особеният представител не оспорва наличието на облигационно правоотношение между ответника – кредитополучател и „С.К.“ АД – кредитор, възникнало по силата на сключен между същите Договор за потребителски кредит от 15.10.2019 г. Не отрича, че ответникът е получил кредит в размер на 270 лева, нито че се е съгласил да върне тази сума на 1 вноска с падеж до 14.11.2019 год. съгласно погасителен план към договора за кредит. Не се противопоставя на твърдението, че страните по договора са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Особеният представител не отрича също така, че Договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път, както и че вземането на „С.К.“ АД по отношение на ответника А. В. В., произтичащо от процесния договор за потребителски кредит е прехвърлено на ищеца по 2 силата на Договор за цесия от 22.03.2024 г.

Доколкото няма връзка с ответника по делото, особеният представител заявява, че не разполага с информация дали претендираната сума е заплатена от него, съотв. не би могъл да ангажира доказателства в тази насока.

Своевременно релевира възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност за процесното задължение. Настоява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вече е бил изтекъл 5-годишният давностен срок съгласно чл. 110 от ЗЗД, който тече от датата, на която задължението е станало изискуемо, а именно 14.11.2019 г. Особеният представител счита, че този давностен срок е изтекъл на 14.11.2024 г., като в течението му не са извършвани действия, които го спират или прекъсват.

Поддържа, че заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 03.01.2025 г., след като задължението вече е било погасено по давност.

По изложените по-горе доводи моли исковата претенция да бъде отхвърлена като погасена по давност.

В съдебно заседание особеният представител се явява лично и поддържа отговора на исковата молба. Моли исковатата претенция да бъде отхвърлена като погасена по давност .

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 573892, сключен на 15.10.2019 г. между „С.К.“ АД, от една страна в качеството на кредитор и ответника, от друга страна в качеството на кредитополучател, на последния е бил предоставен кредит под формата на кредитна линия в размер на 270 лева със срок за ползване 1 година от датата на сключване на договора, като след изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 3 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. Лихвата по първия транш е в размер на 8,10 лева. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 36% и ГПР от 42,58%. В чл. 16 от Договора е уредена възможността за кредитора да прехвърли правата си по настоящия договор на трето лице, без да изисква предварителното съгласие на кредитополучателя.

Към Договора са приложени още погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съдържащ необходимата информация относно предоставения кредит, Общи условия на договора з а потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.К.“ АД и потребителите, както и други писмени доказателства, установяващи възникване на облигационното правоотношение между кредитора и кредитополучателя, в това число история на изпратени имейли и СМС съобщения към ответника.

По делото е приложена и разписка за извършено плащане на сумата от 270 лева в полза на ответника по делото с наредител „С.К.“ АД.

Няма спор, а и от приложения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между „С.К.“ АД, от една страна в качеството на продавач/цедент и ищцовото дружество „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД, от друга страна, в качеството на купувач /цесионер и Приложение № 1 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания се установява, че вземането по процесния Договор за заем към ответника е прехвърлено в полза на ищеца. В §4, т. 4.3. от Договора за цесия е посочено, че Цедентът упълномощава цесионера да уведомява всички длъжници за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания о т 22.03.2024 г., както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени с горецитирания договор.

3

Към материалите по заповедното производство (ч.гр.д. № 8/2025 год. по описа на РС – Велики Преслав) е приложено пълномощно, по силата на което цедентът упълномощава цесионера да уведомява длъжниците, посочени в Приложение 1 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. за настъпилото прехвърляне на вземанията, на осн. чл. 99 от ЗЗД. В същото пълномощно е отразено, че цедентът потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията по см. на чл. 99 от ЗЗД, считано от дата 22.03.2024 год.

Уведомление за извършено прехвърляне на вземания до ответника по делото е приобщено към материалите по делото, но липсват доказателства, че същото е било връчено на последния.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна д.о следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

Депозираните в настоящото производство положителни установителни искове са предявени от „А.П.С.Б.Б.“ ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А. В. В., в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 7/06.01.2025 год. по ч. гр. д. № 8/2025 г. на ВПРС. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът с Разпореждане № 441/22.04.2025 год., постановено по ч. гр. д. № 8/2025 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищцовото дружество е предявило исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковата претенция: