Определение № 1262 от 29.08.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 692/2025
- Вид
- Определение № 1262
- Подписан
- 29.08.2025
- Състав
- СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА
Цитирани разпоредби
- чл.127 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.540 · Граждански процесуален кодекс
- чл.549-552 · Граждански процесуален кодекс
- чл.549-552 · Граждански процесуален кодекс
- чл.549-552 · Граждански процесуален кодекс
- чл.549-552 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 · Закон за лицата и семейството
- чл.389 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1262 гр. Плевен, 29.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:
РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500692 по описа за 2025 година Депозирана е частна жалба от П. Х. Д., с който се обжалва съдебния акт, с който е прекратено производството на първа инстанция за издирване след обявяване на отсъствие на Е.Ц. Д. по гр.д.№ 20254430104066 по описа на ПлРС.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени прекратяването на делото и да се върне за ново разглеждане и произнасяне.Счита, че ПлРС му дължи обезпечение по ЗН по реда на чл.389 ГПК.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 16.07.2025 г., с което е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на П. Х. Д. по гр.д.№ 4066/2025 г. по описа на РС-Плевен, като е прекратено производството по гр.д.№ 4066/2025 г. по описа на РС - Плевен.
С разпореждане от 04.07.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение депозираната молба от П. Д., като му е указал в едноседмичен срок от съобщението с допълнителна искова молба да отстрани нередовностите на същата, които са конкретно посочени, като и указания, че при неизпълнение на дадените указания за неотстраняване на констатираните нередовности 1 исковата молба ще бъде върната, а производството прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В указания му срок от П. Д. е депозирана уточняваща молба, в която е посочено, че предмет на делото е обявяване на лицето Е.Ц. Д. за отсъстващо лице по ЗЛС, но не са въведени фактически твърдения, които обуславят правния му интерес.
Според чл.8 от ЗЛС, на който се позовава частният жалбоподател, когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд, по молба на заинтересованите или по искане на прокурора, назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.
Производството по обявяване на отсъствие или смърт е регламентирано в чл.549-552 ГПК, като то по своя характер е охранително.
В чл.540 ГПК е предвидена приложимост на правилата на исковото производство за охранителните производства с изключение на чл.207-266 и чл.303-388.
От представеното към частната жалба удостоверение № 358/8.12.1997 г. на НРС, приложено и в хода на производството пред първоинстанционния съд, се установява, че Е.М. Д.а се е отказала от наследството на И.Ц. Д., починал на 09.11.1997 г.
Приложено е и удостоверение № 118/19.06.2000 г., от което е видно, че Е.М.
Д.а се е отказала от оставеното наследство на съпруга си И.Ц. Д., починал на 10.11.1997 г., което той е получил от майка си П.И. Д.а, починала на 15.05.1961 г.
На следващо място в частната жалба е налице позоваване на пълномощно Ц. Д. до Х. Д. от 13.03.2003 г., рег.№ 842, като е видно, че адресът, на който живее Е. Д., е същият адрес на Ц. Д..
За да се пристъпи към анализ на представените в хода на производството от П. Д. писмени доказателства, които съгласно чл.127, ал.2 ГПК се прилагат към исковата молба, следва исковата молба да е редовна, а за да бъде такава, тя трябва да има и предписаното от закона съдържание и да бъде скрепена с предвидените в закона приложения (чл.127 и чл.128 ГПК).
Индивидуализирането на спорния предмет става чрез посочване на 2 основанието и петитума на иска.
Изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК исковата молба да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, проявява връзката между субективното материално право, засегнато от правния спор и гражданския процес като предвидени в закона условия и ред за неговата съдебна защита.Затова чл.127, ал.1, т. 4 ГПК възлага в задължение на ищеца да посочи белезите, които индивидуализират заявеното за защита субективно право – източник, страни и съдържание.
В исковата молба следва да се посочи в какво се състои искането - чл.127, ал.1, т.5 ГПК.
Съдът е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основанието на иска), и заявеното искане (петитума на исковата молба), съгласно разпоредбите на чл.127, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК.Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, както и в какво се състои искането, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл.129, ал.2 ГПК.При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Именно така е процедирал и първоинстанционния съд.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.
В хода на производството не е депозирана молба за обезпечение по реда на чл.389 ГПК от П. Д..
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 3658/16.07.2025 г. по гр.д.№ 20254430104066 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от получаване на същото чрез връчване на препис от същото на П. Х. Д..
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4