Решение № 162 от 24.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Велико Търново, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500234 по описа за 2026 година

С Решение № 138/03.04.2026 г. по гр. д. № 128/2026 г. Плевенският окръжен съд отхвърлил като неоснователен предявения на осн. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ иск от К. Г. Т. от гр.**** срещу Окръжен съд - Ловеч за сумата 13 804.88 евро (27 000 лв.), претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради нарушено право на ищеца на разглеждане и решаване на гр. д. № 607/2024 г. по описа на ОС – Габрово и на гр. д. № 117/2025 г.по описа на ОС- Ловеч в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 от КЗПЧОС, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.08.2025 г.

Въззивна жалба против решението е подадена от ищеца К. Г. Т. с оплаквания, че същото е невалидно, недопустимо и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до неговата необоснованост и до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на ищеца и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Делото е подсъдно на Окръжен съд – Велико Търново на осн. чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, но Плевенският окръжен съд не е повдигнал препирня за местна неподсъдност на осн. чл.

121 ГПК, нито е препратил делото за разглеждане на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново. Решението е неправилно поради наличие на основанията за отвод на съдебния състав в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като ищецът е предявил искове против ОС- Плевен. Нарушена е разпоредбата на чл.

1

142 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 8 ал. 1 от ГПК за отлагане на съдебното заседание, за което по делото са представени извинителни основания. Счита за неправилно решението и в частта за разноските. Моли съда да отмени решението и да го върне на първоинстанционния съд за неговото разглеждане, респ. да уважи предявения иск в пълния му размер.

В писмения си отговор ответникът Окръжен съд – Ловеч, представляван от Административния ръководител – Председател на ЛОС М. Станчевска, чрез съдебния помощник В. Исикийска, заема становище за неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли съда да го потвърди. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – валидно, допустимо и правилно.

Ищецът К. Г. Т. е предявил иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника Окръжен съд - Ловеч да му заплати сумата от 27 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр. д. № 607/2024 г. по описа на ОС – Габрово и на гр. д. № 117/2025 г.по описа на ОСЛовеч в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от EКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Ответникът Окръжен съд – Ловеч е оспорил предявения иск като недопустим поради факта, че предявяването му представлява злоупотреба с право и като неоснователен, тъй като производството по делото се е развило в рамките на 1 м. и 19 дни от образуването до постановяването на крайния съдебен акт и влизането му в сила. Оспорил и търпенето на вреди от страна на ищеца.

Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – Плевен е изразила становище за неоснователност на предявения иск.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

Ищецът К. Г. Т. е подал на 03.12.2024 г. в Окръжен съд – Габрово искова молба, с която е предявил против Окръжен съд – Габрово, Районен съд – Трявна, Районен съд – Елена и Окръжен съд – Велико Търново иск с пр. осн. чл. 2б от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане на гр. д. № 226/2023 г. на РС – 2

Трявна и в. гр. д. № 471/2024 г. по описа на ОС – В. Търново в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от EКЗПЧОС. В същия ден по исковата молба е било образувано гр. д. № 607/2024 г., което е било разпределено на съдия-докладчик. С Определение № 1131/05.12.2024 г. производството по делото е било прекратено и на осн. чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ изпратено по подсъдност на ОС – Ловеч. Изпратеното до ищеца съобщение не е могло да бъде връчено на адреса му в гр. Елена, въпреки многократните посещения на връчителя в периода 13.12.2024 г. – 10.01.2025 г., поради което съобщението е било връчено чрез ЕПЕП на 20.01.2025 г.

Производството пред ОС – Ловеч е образувано на 06.02.2025 г. като гр. д. № 117/2025 г. и в същия ден разпределено на съдия-докладчик, който с определение от 07.02.2025 г. се е отвел от разглеждането му. С определения от 10.02.2025 г. още трима съдии от този съд са се отвели от разглеждане на делото. С Разпореждане от 14.02.2025 г. определеният съдия-докладчик е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на нередовности – внасяне на ДТ по предявения иск в размер на 10 лв. и представяне на платежния документ по делото. Нередовностите не са били отстранени в срок, поради което исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено (Определение № 224/11.03.2025 г. по гр. д. № 117/20255 г.). Определението е връчено на ищеца на 17.03.2025 г. и не е обжалвано от него.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от ищеца К. Г. Т. против ответника Окръжен съд – Ловеч осъдителен иск за сумата от 27 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д.

№ 607/2024 г. по описа на ОС – Габрово и на гр. д. № 117/2025 г.по описа на ОС- Ловеч в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от EКЗПЧОС, е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд.

По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно - чрез свои действия или бездействия ответникът да е причинил необосновано забавяне при разглеждането на образуваното пред него производство. То е било висящо пред ОС – Габрово в рамките на около два месеца, като повече от месец определението не е могло да бъде връчено на ищеца на адреса, който е посочил в исковата си молба. Пред ОС – Ловеч производството е било висящо в периода 06.02.2025 г. – 24.03.2025 г. – около месец и половина. Делото е било своевременно образувано и разпределено на докладчик, който своевременно е извършил проверката по чл. 129, ал. 1 от ГПК за редовност на исковата молба. Исковата молба е била оставена без движение до отстраняване на констатираната нередовност – невнесена ДТ по предявения иск. Тази нередовност не е била отстранена от ищеца, поради което исковата молба е била върната със съдебен 3 акт, постановен от съда своевременно.

Предвид това, напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа за разглеждане на делото в разумен срок, съответно – претенцията за обезщетяване на осн. чл. 2б от ЗОДОВ е изцяло неоснователна.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Лишени от всякакво основание са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът е дал правилна квалификация на спорното право, разпределил е доказателствената тежест за релевантните по делото факти между страните по делото, обсъдил е всички доказателства по делото, както и относимите доводи и възражения на ищеца.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно допуснато нарушение във връзка с подсъдността на делото. Още с подаване на исковата молба пред Окръжен съд – Ловеч ищецът е избрал подсъдността на делото по правилото на чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ – по мястото на увреждането, а не по своя настоящ адрес. Веднъж направен, изборът на подсъдността не може да бъде променян, още по-малко това може да направи съдът служебно по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК. Отделно от това, видно от делото, ищецът не е повдигал въпроса за подсъдността пред Окръжен съд – Плевен.

Жалбоподателят-ищец не твърди да съществуват конкретни обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Служебно известно на настоящия въззивен състав е обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико Търново, включително и срещу Окръжен съд – Плевен, и впоследствие сочи това обстоятелство като основание по чл.

22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдиите от съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се използва за шиканиране на делото или за упражняване на натиск върху съда.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неоснователност на предявения иск, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба в полза на въззиваемия следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 51.13 евро (100 лв.) за осъществената пред настоящата инстанция защита от съдебен помощник – служител с юридическо образование съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, осъществил процесуално представителство на въззиваемия пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138/03.04.2026 г. на Окръжен съд – Плевен по гр. д. № 128/2026 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. ****, с ЕГН **********, да заплати на Окръжен съд – Ловеч – гр. Ловеч, ул.“Търговска“ № 41, сумата от 51.13 евро (петдесет и едно евро и тринадесет евроцента) възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5